Майкъл Роуботъм
На живот и смърт (63)

62

Преди да напусне къщата на брега, Оуди сваля чаршафите от леглата, мие чиниите и за по-сигурно отново пуска водата в тоалетните. После взема малко чисто бельо и дъждобран и ги натъпква в калъфка за възглавница.

— Вземам ги само назаем — казва на Макс. — Ще ги върна.

— Къде отиваш?

— Още не съм решил.

— Знаеш ли изобщо какво правиш?

— В началото имах план.

— Какъв план?

— Да се погрижа да си в безопасност.

— И как се справяш?

Разсмива се, Макс се присъединява и Оуди усеща топла вълна облекчение. В затвора все си представяше подобни мигове, но в реалността нещата никога не са точно каквито сме си ги представяли — животът срива и най-простичките мечти, но тази тук му изглежда почти като в представите му.

— Е, какво ще стане с мен? — пита Макс.

— Един мой приятел идва насам. Той ще се погрижи да си отидеш у дома.

Тони ги гледа, седнал на стол до кухненската маса. Ръцете му са завързани с дебело тиксо пред него, за да може да достигне чашата с вода и хапчетата си, ако поиска. Оуди е разхлабил тиксото около краката му.

— Ами аз? — пита старецът.

— Ще те оставя в болницата.

— Не искам да ходя в проклетата болница! Само ще ми кажат това, което вече си знам.

Оуди гледа замислено сгъстяващия се мрак. Хоризонтът на запад е осеян с червени и оранжеви ивици, сякаш някой е срязал чувал, пълен с горящи въглени. Вдига чантата си и калъфката.

— Ще сложа тези неща в колата и ще дойда да те взема, Тони.

— Ще откраднеш ли колата ми?

— Ще я оставя на безопасно място.

* * *

Макс хвърля нервни погледи към затворените кепенци на прозорците. Откакто изпрати онова съобщение на баща си, има чувството, че нещо гризе вътрешностите му — сякаш гладен плъх се опитва да си проправи път навън. Не е сигурен дали е постъпил правилно. Баща му ще се гордее с него. Ще го тупа по гърба и ще се хвали пред приятелите си. Ще каже, че Макс е запазил хладнокръвие, също както неговият старец е направил при онази престрелка.

— Не си тръгвай! — казва внезапно.

Оуди се спира на вратата.

— Мос ще дойде тук скоро.

— Не искам да оставам сам.

— Аз бих могъл да остана с него — казва Тони. — Или ме остави да взема момчето. Ще ти дам преднина, преди да се обадя в полицията.

Оуди вдига чантата на кухненската маса и отваря ципа на един от джобовете. Вади мобилния телефон заедно с неразпечатана симкарта.

— Щом тръгнем, можеш да се обадиш на майка си.

Макс не отговаря.

— Какво има? — пита Оуди.

— Нищо.

— Сигурен ли си?

Момчето кима неубедително. Усеща мобилния телефон на Тони, напъхан в бельото му, и може ясно да си представи идването на полицията. Ще му се да каже на Оуди какво е направил, но не иска да го разочарова.

— Опитай се да не се тревожиш — казва Оуди. — Нещата ще се подредят.

— Откъде знаеш?

— За теб винаги са се подреждали.