Майкъл Роуботъм
На живот и смърт (26)

25

Общинската библиотека „Хюстън“ на улица „Маккини“ е архитектурният еквивалент на дете, родено от извънбрачната връзка на бъркач на цимент и художник кубист. Дори е прясно ремонтирана фасада и засадени в откритите пространства дървета, в сградите на библиотеката няма нито топлина, нито чар.

Жената на средна възраст зад бюрото не поглежда нагоре, докато Мос говори ли, говори. Тя подпечатва формуляр и го слага в кутия, а после показва на затворника сините си очи и очна линия.

— За какво ви е?

— Моля?

— Чух какво искате, попитах за какво ви е?

— Интересувам се.

— Защо?

— Въпросът е личен, а това е обществена библиотека.

Мос и библиотекарката се взират един в друг за миг, после тя го упътва нагоре по стълбите до осмия етаж, където друг библиотекар — изглежда, в по-добро настроение — му показва как да разчита индексните картони и как да попълни заявление за достъп до броеве на вестник „Хюстън Кроникъл“ от януари две хиляди и четвърта година.

Носят микрофилмите от архива в мазето. Мос поглежда кутиите.

— Какво да правя с тях?

Библиотекарят сочи към редицата машини.

— Как да ги използвам? — пита Мос.

Мъжът въздъхва и взема кутиите, показва му как да нагласи червената макара и прекарва лентата на филма през прозорчето за прожектиране.

— Така се придвижва напред. А така назад. Оттук се фокусира.

— Може ли да ви помоля за хартия и писалка? — пита Мос, засрамен, че не е подготвен.

— Не предлагаме канцеларски стоки.

— Разбирам.

Библиотекарят мисли, че въпросът е решен, но Мос все още стои надвесен над бюрото му и чака — нещо, в което го бива. Получава хартия и евтина жълта химикалка.

— И да ми я върнеш — казва библиотекарят.

— Да, сър.

Настанен пред машината, Мос преглежда изданията на „Кроникъл“, концентрира се върху заглавните страници, докато попада на първото споменаване на обира.

ОТВЛЕЧЕН БРОНИРАН КАМИОН

Въоръжени мъже, преоблечени като строителни работници, отвлякоха брониран камион, натоварен с долари. Дръзкото нападение бе извършено посред бял ден в покрайнините на Конроу, Тексас, късно вчера.

Двама охранители са пребити, а трети е изчезнал, след като камионът на фирма „Армагард“ е причакан в засада, докато напускал отбивка за камиони на шосе 1–45 малко след три часа следобед.

Банда въоръжени мъже, облечени като магистрални работници, са изкарали насила двамата охранители от превозното средство и са им отнели оръжията, преди да отвлекат камиона. Третият охранител е бил все още вътре, когато въоръжените мъже са потеглили с камиона.

„Пътят беше блокиран от полицията петнайсет минути по-късно, но към момента не сме ги локализирали — заяви детектив Питър Йоман от Дрейфъс Каунти. — Разбира се, първата ни грижа е местонахождението и състоянието на изчезналия охранител.“

Свидетелката Денис Питърс каза, че крадците носели отразителни жилетки и каски. „Помислих, че носят лопати, но бяха пушки — каза тя. — Използваха бетонорезачка и държаха преносим знак СТОП.“

Сервитьорката Гейл Малакова заяви, че охранителите са обядвали в крайпътния ресторант по-рано през деня. „Смееха се и се шегуваха, но малко след като си тръгнаха, настана ад. Беше страшно.“

Мос превърта ролката до следващия ден. Двайсет и осми януари две хиляди и четвърта година.

ЧЕТИРИМА ЗАГИНАЛИ В ОБИР НА БРОНИРАН КАМИОН

Четирима души загинаха, а един се бори за живота си след кървава полицейска престрелка в Дрейфъс Каунти късно снощи. Сред починалите са жена, охранител и двама от членовете на бандата, която отвлече брониран камион, пренасящ американски долари. Друг заподозрян в обира беше прострелян от полицията и е в критично състояние.

Драмата започна малко след три следобед вчера, когато камионът на фирма „Армагард“ бе спрян под фалшив претекст, че пътят на север от Конроу е в ремонт. Двама охранители бяха обезвредени, а трети остана в капан отзад, в каросерията на камиона, който бе отвлечен в неизвестна посока.

Пет часа по-късно двама заместник-шерифи от полицейското управление в Дрейфъс Каунти забелязали откраднатия камион на място за почивка край второстепенен път 830, на северозапад от Конроу. Пресрещнати от полицията, въоръжените обирджии открили стрелба и подкарали камиона с висока скорост. Полицейското преследване продължило повече от двайсет минути при скорост 150 км/ч по шосе Олд Монтгомъри роуд, преди шофьорът на бронирания камион да загуби контрол над автомобила на върха на хълм и да се разбие в насрещно превозно средство. Жената, карала автомобила, загинала на място заедно с останалия в преобърнатия камион охранител.

В последвалата престрелка двама от членовете на бандата са простреляни смъртоносно, а трети е сериозно ранен. Предполага се, че четвъртият заподозрян е избягал с джип в тъмен цвят, който по-късно е намерен изоставен и изгорен близо до езерото Конроу.

През следващите няколко дни обирът все още е водеща новина на първа страница на вестника, особено след като паричната сума е потвърдена на трийсети януари.

7 МИЛИОНА ВСЕ ОЩЕ ЛИПСВАТ

Въоръженият обирджия на животоподдържащи системи

 

Отвлеченият край Конроу, Тексас, брониран камион е пренасял повече от седем милиона долара, което прави случая един от най-големите обири в историята на САЩ. Това заявиха от ФБР, което все още се опитва да възстанови парите.

Четирима души загинаха в обира, включително охранител и двама от въоръжените обирджии, а още един от бандата е в критично състояние и според лекарите е малко вероятно да дойде в съзнание. Заподозреният, чието име не се съобщава, е с тежки наранявания в областта на главата и е поставен в медицинска кома.

„Той е на животоподдържащи системи, а състоянието му се влоши значително през нощта — каза представител на болницата. — Хирурзите го оперираха, за да освободят налягането в мозъка, но нараняванията му са огромни.“

Обирът приключи с драматично преследване на висока скорост и катастрофа. Двама от членовете на бандата бяха застреляни от полицията, а на място загинаха жена и охранител. Предполага се, че четвъртият член на бандата е избягал в откраднат джип „Ленд Крузър“ в тъмен цвят, който по-късно бе открит изоставен и обгорял близо до езерото Конроу.

Съдебномедицинските специалисти прекараха вчерашния ден в събиране на веществени доказателства от мястото на катастрофата, очаква се пътят да бъде затворен още двайсет и четири часа.

Мос търси още статии за обира, но репортажите стават все по-малко през следващите дни. Изглежда, изскочилото зърно на Джанет Джаксън по време на трийсет и осмия „Супербоул“^[1] измества вниманието на пресата от историята за обира, защото голотата явно е по-важна новина от престъпление, включващо оръжие или кражба.

В следващи статии по случая се съобщаваха имената на мъртвите членове на бандата, оповестени от полицията: Върнън Кейн и по-малкият му брат Били от Луизиана. Споменаваше се и името на Оуди Палмър, като се твърдеше, че брат му Карл, известен беглец и убиец на полицай, е „заподозряно лице“ за обира. Осем седмици след катастрофата Оуди е бил свален от животоподдържащите системи, но не се е върнал в съзнание още цял месец.

Мос си води записки, докато чете, чертае линии между имената на хората и рисува диаграми. Харесва му да използва мозъка си. Чуди се какво би постигнал, ако не беше израснал в гетото и не беше започнал да краде коли на единайсетгодишна възраст. По онова време си мислеше, че винаги ще има възможности пред себе си. Сега повечето от тях бяха останали зад гърба му.

Излиза от библиотеката със сгънатите листове в джоба на ризата си. Следва ръчно нарисуваната си карта и кара на север по шосе 1–45, преди да поеме по южния път, който заобикаля Конроу, и да се насочи на запад. Достига Олд Монтгомъри роуд — асфалтов път с две платна насред гъсти редици борове и дъб.

Отбива в аварийната лента и отпуска длани върху кормилото. Самотно листо се завърта, отронено от короните на дърветата. Пред него е права отсечка от пътя с хълм и остър десен завой в края на спускането.

Мос излиза и тръгва пеш, гледа към водосток, пълен с мръсна вода и високи до кръста бурени. Електрически стълб стърчи между дърветата и затворникът забелязва малка къщичка, сглобена от бракуван дървен материал, ламарини и протрити катранени керемиди. Поточе минава от едната страна на двора, който е обрасъл и засенчен от стари дъбове и пънове от други дървета, които са паднали или са били отсечени.

Мос прескача вадата и следва калната пътека през бурените, докато стига до предната веранда. Чука. Никой не отговаря. Докато отстъпва назад, е сигурен, че някой го наблюдава, но не вижда следи от гуми или признаци на живот. Минава зад къщата и намира звънец с пластмасов бутон.

Натиска го с палец и чува характерния звук от зареждане на пушка, от плъзгане на куршум в патронник. Вратата се отваря и през мрежата й в него се взира мъж. Облечен е в панталони с увиснал колан, а от незакопчаната му риза стърчи шкембе като корем на бременна жена.

— Ти си смел негър — казва мъжът.

— Защо?

— Влизаш в частна собственост без покана.

— Тя се подразбира.

— Какво?

— Нали виждаш звънеца?

— Той не работи.

— Няма значение. Когато човек има звънец на вратата, се предполага, че от време на време има посетители. Така че поканата се подразбира.

— За какво говориш, мамка му?

— В юридически план аз съм получил покана по подразбиране да позвъня на звънеца ти, защото иначе нямаше да го има.

— Току-що ти казах, че не работи. Да не си глух?

Мос вижда, че така няма да стигнат доникъде.

— От колко време живееш тук, старче?

— Трийсет години.

— Спомняш ли си един инцидент преди десетина години — ей там, зад дърветата? Полицията е гонила брониран камион. Катастрофирал е.

— Едва ли ще го забравя.

— Сигурно си чул изстрелите от тук.

— Чух и видях.

— Какво си видял?

Старецът се поколебава.

— Видях всичко и не видях нищо.

— Какво означава това?

— Значи, че не се бъркам в чужди работи, и предлагам ти да направиш същото.

— Защо?

— Не ме карай да започвам да ти обяснявам сега.

Двамата мъже стоят очи в очи, без да отместват поглед, сякаш всеки чака другият да мигне.

— Един мой приятел е бил замесен — казва Мос. — Каза, че можеш да ми помогнеш.

— Лъжеш.

— От какво се страхуваш?

Старецът клати глава.

— Знам кога да си държа устата затворена. Кажи това на приятеля си. Кажи му, че на Тео Макалистър може да се има доверие.

Вратата се затръшва.