Катя Милей
Морето на спокойствието (44)

Глава 43

Джош

Предсказуеми! В това сме се превърнали, и то е по-плашещо от всичко друго.

Всеки ден сме на двора за обяд. Не се докосваме или смеем и разбира се, не говорим, но сме заедно. Никой не ни закача. Като се изключи някое посещение от Клей от време на време, силовото поле си остава непокътнато.

Опитвам се да довърша четенето на историята, която госпожица МакАлистър ни даде за домашно, защото имаме тест в петия час днес, а още не съм я приключил. Тя се навежда напред, за да види какво чета и накланя глава достатъчно, че да закачи рамото ми и дори най-незначителния контакт от нейна страна ме кара да се чувствам като у дома си. Инстинктивно е. Обръщам се към нея и целувам косата й, преди да осъзная какво съм направил в двор, пълен с хора. За нас това е публична проява на привързаност, равносилна на това да си разкъсаме дрехите и да направим секс спектакъл на живо.

Чакам светът да избухне или поне погледите и коментарите да започнат, но не се случва нищо. Никаква забележима промяна в атмосферата. И се питам дали не се е случило невъзможното. Дали ние — аз и тя, не сме станали нормални. В мига, в който думата се появява в ума ми, осъзнавам, че е неподходяща. Не сме станали нормални, станали сме предсказуеми. И не само от всички останали в училище. Аз също ни очаквам. Очаквам нея. Очаквам тя да е тук. Очаквам да е у дома. Очаквам да е част от живота ми.

А това е ужасяващо.