Джак Уилямсън
Легионът на времето (9)

Глава IX
На път за Джайрончи

Миг по-късно корабът потъна в синята небулоза и се понесе през потрепващата мъгла на вероятностите. Ланинг побърза да отиде при Уил Маклан под кристалния купол и зададе въпроса, който го измъчваше:

— Летони я няма… мъртва ли е?

— Не е мъртва — отвърна Маклан, — защото никога не се е раждала. Джонбар беше само една нищожна вероятност за развитие на бъдещето, която ние за кратко осветихме с мощта на темпоралния лъч. Последният триумф на Сорейня унищожи мировите линии, които водеха към неговото съществуване. Отражението, така да се каже, изчезна.

— Сорейня — запъна се Ланинг. — Какво ли е направила тя? — Той стисна изкривената му ръка. — Успя ли да откриеш нещо?

Старецът бавно кимна.

— През последния час преди лабораторията да бъде унищожена…

— Е…? — нетърпеливо го подкани Ланинг.

— Ей сега, момчето ми — прошепна той. — Изглежда жреците на джирейн са извлекли повече от изучаването на „Хронион“, отколкото мислех, че е възможно. Както ти е известно, златната мидена черупка на Сорейня е само защитен темпорален образ. Но сега Гларат е построил истински кораб за пътуване във времето.

— Какво?

— Той е по-тежък от „Хронион“ и е въоръжен като за война. И на него има цяла орда от антропоидните мравки на Сорейня.

— И са го използвали срещу Джонбар?

— Върнали са се в миналото. До точката на разклонение на вероятността. Намерили са там нещо — може да става дума за някакъв малък предмет, макар да не успяхме да го видим, който лежи в основата на възможното съществуване на Джонбар. Използвайки силата на джирейн, са изтръгнали това нещо, каквото и да е то, от мястото му във времето. Прекъснатата мирова линия е анулирала вероятността за Джонбар.

— А какво е станало с предмета?

— Държат го някъде скрит. Без съмнение са го отнесли в Джайрончи и го пазят в крепостта на Сорейня.

— Пазят? — отекна като ехо Ланинг. Той присви юмруци в изблик на надежда и впи изучаващ поглед в лицето на Маклан. — В такъв случай… ако го вземем… и го върнем обратно… може ли това да помогне на Джонбар?

— Да — потвърди Маклан, кимвайки с глава. — Ако открием предмета, ако разберем от коя точка на пространството и времето са го отмъкнали, ако го оставим пак там, ако попречим на Сорейня да си го възвърне поне до момента, когато точката на разклонение бъде подмината в петото измерение… да, тогава Джонбар отново ще бъде възможен.

Ланинг удари с юмрук в дланта си.

— В такъв случай трябва да го направим!

— Да — прошепна Уил Маклан едва чуто, — трябва да го направим. — В страдалческия му поглед просветна огънят на надеждата и кривите му пръсти леко докоснаха ръката на Ланинг. — Това е мисията, заради която бе събран този легион, Дени, макар подробностите й да не бяха ясни досега.

— О’кей — въздъхна Дени. — Да вървим!

— В момента се връщаме по прекъснатата мирова линия на Джонбар — обясни Маклан, — назад към твоето време. Там ще поемем по разклонението към Джайрончи и пак ще тръгнем напред, за да открием охранявания предмет.

— И тогава Сорейня ще види!

Но Маклан отново докосна предупредително ръката на Ланинг, този път малко по-настойчиво.

— Длъжен съм да те предупредя, Дени. Не се надявай прекалено много и помни, че трябва да действаме с максимална предпазливост. Шансът, който ни се удава, е повече от минимален. Дузина мъже срещу цял Джайрончи. На Джонбар повече не можем да разчитаме. Ако не си се досетил, нека ти кажа: дори хирурзите на борда изчезнаха заедно с всичко останало.

— Ще ги победим — заяви Ланинг. — Трябва!

Но виждаше, че Маклан не е изпълнен с неговата увереност.

— Изминаха трийсет години, откакто за пръв път видях Сорейня — старецът говореше като че ли на себе си и несъзнателно докосваше сребърната тръбичка, която висеше на шията му. — Колко могъщо бе чувството, подмамило ме да прекося бездната на времето. Аз… аз я обичах. — Очите му се напълниха със сълзи и той шумно преглътна.

— Петнайсет години — продължи той, овладявайки се с усилие, — откакто осъзнах какъв демон е тази жена — думите му едва се разбираха от агонията, която го разкъсваше. — Мразя Сорейня! Тя ме измами, подложи ме на нечовешки изтезания, обезобрази ме завинаги! Тя… тя… — буцата в гърлото му го задавяше. — И все пак… въпреки чудовищното зло, което се таи в нея… бих ли могъл да убия Сорейня? Може ли изобщо някой да го стори?

Ланинг осъзна, че бе стиснал юмруци.

— И аз съм я виждал — проговори той с несигурен глас. — Но и аз не знам — той мълчаливо закрачи из залата, изпълнен с нерешителност и борейки се със собственото си раздвоение. — Но ние трябва да го направим… за да спасим Джонбар.

— Да, трябва — потвърди старецът, когото тази жена беше успяла да пречупи. — Ако сме в състояние!

Измина седмица по корабното време. Един ден на индикаторите светна числото 1921.

— Тук — каза Уил Маклан на Ланинг — за последен път прекъснатата мирова линия на Джонбар се е докосвала до реалността. Това е годината, в която, ако това изобщо се окаже възможно, ще трябва да намерим върха на новия конус на вероятността, образуван, когато Гларат е извадил въпросния предмет от времето — предмет, който ние трябва да открием.

„Хронион“ за миг изскочи от синята мъгла, озова се високо над ширналата се повърхност на Тихия океан, където долу в по-бледосините води на една лагуна блестеше в зелено и бяло пръстенът на безименен атол. Без никакво забавяне те се гмурнаха обратно в безкрайното море на вероятностите и поеха по мировата линия на Джайрончи.

* * *

Ланинг и Шорн провеждаха тренировка на палубата с другите мъже, когато бяха нападнати. Атаката на неприятеля ги свари напълно неподготвени. Първи реагира пъргавият малък Жан Керар, който изскочи от редицата и изкрещя:

— Grand Dieu! Това е кораб от ада!

Ланинг мигновено се обърна и видя тъмна сянка на фона на проблясващата синева. Тя изчезна, появи се пак, потрепна и се материализира. Корабът на времето на Джайрончи!

Беше три пъти по-дълъг от „Хронион“ и тежковъоръжен. В двата му края имаше две необятни квадратни плочи, които светеха със същото зеленикаво сияние като дисковете на „Хронион“. По дължината на бордовете се виждаха множество зейнали дула, а палубата гъмжеше от черните воини на Сорейня.

На издигнатия квартердек Ланинг за миг зърна ъгловатата фигура на Гларат, все така загърната в черни одежди. Сянката изчезна, преди да бе успял да се увери. Една издължена цев изригна ослепително бял лъч. Част от релинга на „Хронион“ експлодира в облак от нажежена пара.

— Залегни! — заповяда Ланинг. — Всеки да стреля, когато счете за уместно. — После се обърна към Шорн и му извика: — Изпрати някой при картечниците.

Но какво ли можеха да сторят куршумите срещу насочената енергия? Той изтича при разговорната тръба отпред, която осигуряваше връзка с Маклан.

— Уил? — задъхано попита в тръбата той. — Сега какво?

Зад гърба му отново проблесна зловещият лъч. Израел Ендърс падна на колене, превърна се в димяща купчина и успя да издаде само един-единствен агонизиращ писък. Купчината пламна и замириса на изгоряла човешка плът и нажежен метал.

С разярен вик, отекнал почти едновременно с този на брат му, Айзък Ендърс постави нова лента в картечницата „Максим“ и обсипа с дъжд от куршуми чудовищата на Сорейня, които насочваха оръжията си към тях. Глухите удари в борда на „Хронион“ показваха, че ответният им огън намираше целта си.

В този момент се чу измъченият шепот на Маклан:

— „Хронион“ не е боен кораб. Ние не сме в състояние да се борим срещу лъча на джирейн.

— Тогава?

— Трябва да им избягаме! — изграчи Маклан. — Това е единствената ни надежда. Задръжте ги още малко. А аз ще опитам…

Заслепен от кръвта, стичаща се от раната на челото му, австриецът фон Арнет се мъчеше да отстрани засичането на картечницата си. Ланинг изтича при него и без да обръща внимание на болката от докосването до нажежената цев се справи с проблема, насочвайки дулото й към онази амбразура, от която проблясваше лъча.

Макар да обсипа противниковия кораб с дълъг откос, неговият корпус неумолимо се приближаваше. Нов залп от страна на човекомравките принуди всички да снишат глави. Белият лъч отново примигна. Една от картечниците експлодира. Легналият зад нея Уили Ренд се изтърколи със стон по гръб и се опита да изгаси пламналите си дрехи.

Това не можеше да продължава така! Потискайки надигащата се вълна на отчаяние, Ланинг зареди нова лента в своята картечница. Няколко от воините на Сорейня бяха паднали и лежаха без да помръдват, но битката съвсем очевидно беше напълно безнадеждна. Той се вслуша. Струваше ли му се, или наистина бученето отдолу се бе засилило?

Огромният черен кораб се приближи още, преди той да съумее отново да стреля. Размахали златните си секири, човекомравките се бяха подредили покрай релинга. Дали се готвеха за абордаж? Ланинг изви своя максим, готов да ги посипе със смъртоносен огън. В същия миг в полезрението му се появи дебела черна тръба, наклони си и се насочи към него. Той затаи дъх. Лъчът всеки миг щеше да проблесне. Пред очите му се появи огнена пелена…

И тогава вражеският кораб внезапно потрепна и изчезна. Ланинг пусна нагорещеното си оръжие, изправи се и извика в разговорната тръба:

— Уил?

— Изплъзнахме им се, Дени — чу се характерният шепот на Маклан. — И струва ми се, че можем да се държим малко пред тях по оста на времето. Но това означава, че и те ще стигнат в Джайрончи наскоро след нас, напълно готови за сражение. Значи не можем да разчитаме на изненадата. Освен това вече загубихме… колко души?

Ланинг се обърна да огледа палубата. Високият мрачен канадец беше на колене до останките на брат си и без да се срамува ридаеше. Бари Халоран превързваше раната на фон Арнет. Уили Ренд, чиито дрехи продължаваха да димят, бродеше опипом по палубата и тихо ругаеше. Лицето му беше поаленяло. Ланинг видя очите му и се ужаси. Те бяха широко отворени, но безмилостният лъч ги бе изгорил така, че бяха покрити с бяла непрозрачна ципа.

— Израел Ендърс е мъртъв — докладва той на Маклан с мъка в гласа. — Фон Арнет е ранен. Ренд е ослепял. Едната картечница е унищожена. Всички поражения се дължат на този лъч…

— Джирейн — потвърди Маклан. — Шансът не е на наша страна, Дени. Трябва да избягваме нова битка… ако можем. Но следва също да имаме предвид, че сега те вече са предупредени…

Шепотът заглъхна в нотка на отчаяние.

Загърнат в чаршаф, към който прикрепиха канадското знаме и сребърната звезда на Джонбар, трупът на Израел Ендърс заедно с разтопената карабина в останките от ръцете му потъна в проблясващата синя пелена, където според Маклан щеше да се носи към бъдещето със скоростта на кораба.

Палубата бе почистена, унищожената част от релинга — възстановена. Атомните конвертори забучаха още по-силно, дисковете в двата края на палубата присветнаха още по-ярко и „Хронион“ се хвърли напред по нишката на вероятността към Джайрончи.

Не след дълго фон Арнет напусна лазарета с широк, незараснал белег на челото. Без да пита никого, той се захвана да поправя един от засеклите маузери. Уили Ренд остана да седи на палубата часове наред, клатейки ритмично превързаната си глава. Той заточваше един щик и опитваше остротата на ръба му с пръст.

Горе на мостика, Ланинг и Маклан напрегнато наблюдаваха кристалния блок на хроноскопа и сканираха с темпоралния му лъч Джайрончи в търсене на най-подходящия момент за атаката. Въпреки всичките си опити обаче, не успяха да проникнат в цитаделата на Сорейня и да открият загадъчния предмет, който искаха да й отнемат.

— Това е едно ново приложение на джирейн — въздъхна накрая Маклан. — Защитно смущаващо поле непосредствено до металните стени, което абсорбира темпоралния лъч. — Но погледът в дълбоките му очи упорито блестеше.

— Аз обаче познавам крепостта на Сорейня — допълни той. — Благодарение помощта на Летони, която ми помогна да планирам бягството си, аз изучих и помня всеки инч от нея.

И той започна да чертае скица на вътрешното разположение за Ланинг и Шорн.

— Голямото хранилище — каза той, — където Сорейня е скътала съкровището си, се намира в източната кула. До него се стига само по стълба през маскиран капак в пода на покоите на Сорейня. Но залата пред тях, през която ще трябва да минете, постоянно се охранява от стотици воини. Ударът трябва да бъде нанесен неочаквано — завърши той. — Дори миг загуба на време или една излишна стъпка само могат да ни довършат.

И накрая дойде моментът, когато той завъртя блестящото кормило, чукна един клавиш и корабът им спря в Джайрончи.