Никол М. Келби
Бели трюфели през зимата (32)

Бележка на автора

Този роман се базира на исторически факти. Огюст Ескофие е създателят на съвременното преживяване, наречено хранене. Той е и човекът, който измисля думата „прелест“, превеждаща се като „умами“. Живял е далече от съпругата си десетилетия наред, но в крайна сметка се връща при нея. Умира малко след нея. И наистина я печели на игра на билярд. Хотел „Савой“ наистина го уволнява заради злоупотреби и кражби. И наистина е изпращал пратки на някой си Мистър Буутс от Саутсий, Англия, който изчезва безследно, след като Ескофие напуска „Савой“. Освен това е ревностен католик и филантроп, който е бил свързан и със Сара Бернар, и с Роза Люис. Наистина е имало пожар. И той наистина е станал герой на Франция. Под въпрос се поставя единствено познанството му с Хо Ши Мин, но тъй като то не е опровергано официално, бившият президент на Демократична република Виетнам също се появява на страниците на тази книга.

След като прекарах близо две години в проучвания по темата, само това са нещата, които знам със сигурност.

Използвала съм и множество други източници, в това число биографията на Ескофие от Кенет Джеймс, мемоарите на Сара Бернар, „Пътеводител на гастронома в Лондон“ (1914) от Натаниел Нюнъм-Дейвис, както и различни статии от вестници и Уикипедия. Макар и забавни, голяма част от тези текстове са силно противоречиви и понякога напълно неверни.

За щастие романът е художествена измислица.

Списъкът с факти или твърдения, които се приемат за факти, може да продължава до безкрай, но в крайна сметка най-интересната част от всеки живот е онова, което е останало неразказано. Именно оттам започва и моята книга.

Готварските книги, мемоарите, писмата и статиите на Огюст Ескофие дават глас на този герой, но всички добре знаем, че аз не съм описала истинския човек. Елегантният дивак, който откриваме на тези страници, е същият, който сме и всички ние, когато пред нас се появи чиния. Магьосникът, свещеникът, мечтателят, художникът — това са все нашите най-гладни страни. А това е единственият факт, който има значение.