Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (59) (Всемирът, боговете, хората)

На лов за Горгоните

На трапезата председателства цар Полидект. Предлог за пиршеството е престореното му намерение да се ожени за Хиподамия. За да може да се ожени за Хиподамия, той трябва да представи пред тези, които отговарят за момичето, луксозни и скъпоценни дарове. Там е цялата младеж на Серифос, Персей, разбира се, също присъства. По време на гощавката всички се надпреварват в щедрост и благородство. Царят иска да му докарват преди всичко коне. Хиподамия е луда по конните спортове млада дама; ако й подарят цяла конюшня, сърцето й ще се трогне. Как ще постъпи Персей, за да впечатли и връстниците си, и царя? Той заявява, че ще донесе не кобила, а всичко, каквото царят пожелае, например главата на Горгоната. Той казва това без много да му мисли. На следващия ден всички донасят на царя обещаните дарове; Персей се явява с празни ръце и обявява, че също ще докара кобила, но царят му казва: „Не, ти ще ми донесеш главата на Горгоната.“ Вече няма начин да се отметне: ако се откаже от думата си, ще загуби авторитет. Не може да става и дума да не сдържи обещанията си, дори самохвалствата си. Така Персей се оказва принуден да донесе главата на Горгоната. Да не забравяме, че той е син на Зевс; той може да разчита на симпатията и подкрепата на някои божества, в частност Атина и Хермес, умни, хитри, изобретателни богове, които ще се погрижат обещаното да бъде изпълнено. И тъй, Атина и Хермес помагат на младежа, за да извърши предприетия подвиг. Те му обясняват положението: за да успее да стигне Горгоните, той трябва преди всичко да знае къде живеят. Обаче никой не знае къде са.

Те са ужасни чудовища, три сестри, тройка страховити, смъртоносни същества, две от които са безсмъртни и само едната, на име Медуза, е смъртна. Той трябва да донесе точно главата на Медуза.

И така, задачата е да открие Горгоните, да разпознае коя от тях е Медуза и да й отреже главата. Не е лесна работа. Първо трябва да разбере къде да ги търси и за целта Персей ще трябва да премине през поредица изпитания с помощта на двамата си покровители. Първото изпитание се състои в това да открие и да се справи с трите сестри на Горгоните, Граите, които, както и последните, са дъщери на две особено опасни чудовища, Форкин и Кето, две грамадни като китове морски чудовища. Граите живеят не толкова далеч като сестрите си. А Горгоните обитават отвъд Океана, извън пределите на света при портите на Нощта, а пък Граите са в пределите на света. Граите, Graiai, образуват тройка. Както и Горгоните, те са млади момичета, но са родени като старици. Те са стари девойки, млади старици. Целите са сбръчкани, с пожълтели кожи, както когато се остави мляко да престои дълго, върху него изведнъж се образува ципа, която се нарича graus, сбръчканата кожа на млякото. Върху телата на тези божествени млади момичета има не бяла кожа, а ужасът на старешка повяхнала кожа, цялата сбръчкана. Те имат и друга характерна черта: още една причина да образуват сплотена тройка е това, че имат само едно око и един зъб за трите. Така сякаш са само едно същество.

Едно единствено око, един единствен зъб: човек може да си каже, че това никак не е достатъчно, че те са много ощетени. Обаче не е съвсем така. Защото, тъй както си имат само едно око, те си го подават една на друга непрестанно, така че това постоянно отворено око е непрекъснато нащрек. Може да имат само един зъб, но тези млади старици с този минаващ от ръка на ръка зъб биха могли да разкъсат всякакво същество, като се започне от Персей.

Така че, подобно на играта „фюре“, на която играех като малък, Персей трябва да бъде по-зорък от трите девойкистарици, които си имат само едно око, но такова, което не пропуска почти нищо. Трябва да улучи мига, в който окото не е в ръцете на никоя от трите. Те си го подават една на друга постоянно, за да може то да е все будно. Между момента, в който едната го подава, и момента, в който другата го взема, има кратък промеждутък от време, малка пролука в непрекъснатостта на времето, в която Персей трябва да се вклини и да грабне окото. В играта „фюре“ се използва въженце, по което се плъзга пръстен, играчите си слагат ръцете на въженцето и си предават пръстена от ръка на ръка, като го крият. Играчът в средата на кръга трябва да познае къде се намира пръстенът. Ако познае, печели; ако улови ръка, в която няма нищо, губи и получава наказание.

Персей не греши. Той вижда мига, в който окото може да бъде хванато, и го грабва. Завладява също и зъба. Граите се оказват в ужасно състояние, крещят от бяс и болка. Те са слепи и беззъби. Макар и да са безсмъртни, те са напълно безсилни. Принудени да умоляват Персей да им върне окото и зъба, те са готови да му дадат всичко в замяна. Единственото нещо, което той иска от тях, е да му посочат мястото, където живеят девойките, наречени нимфи, Numphai, и пътя, по който да стигне дотам.

Думата numphe означава момента, в който момата става за женене; тя е излязла от детството и е готова за брак, без още да е напълно жена. Нимфите също са три. За разлика от Граите, които засичат и изяждат човека с единствените си око и зъб, Numphai са много услужливи и любезни. Щом Персей им поисква това, от което има нужда, те му го дават. Посочват му мястото, където се крият Горгоните, и му подаряват вълшебни предмети, които ще му помогнат да направи невъзможното — да излезе срещу погледа на Медуза и да убие единствената смъртна сред Горгоните. Нимфите му подаряват крилати сандали, същите като на Хермес, не за да ходи прозаично по земята, а да лети на пълна скорост като мисълта, като орела на Зевс, и да прекоси пространството от юг на север без никакво затруднение. Подвижност преди всичко.

Освен това нимфите му дават калпака на Хадес, скроен от куча кожа, с който се покриват главите на мъртвите. Наистина благодарение на шапката на Хадес мъртвите стават безлики, невидими. Този калпак представлява статута на мъртвите, но дава възможност и на жив човек, който разполага с него, да стане невидим като привидение. Той може да вижда, без да го виждат.

Подвижност, невидимост. Те му правят и още един подарък, а именно kybissis, торба, в каквато ловците слагат убития дивеч. В тази торба Персей ще сложи главата на Медуза, за да са скрити очите й, сякаш че клепки се спускат над унищожителните очи на Горгоната. Към всичко това Хермес прибавя и личен подарък, harpe, извит сърп, с който може да се пререже и най-твърдият предмет. Тъкмо с помощта на harpe Кронос е скопил Уран.

И така, Персей е оборудван от глава до пети: на краката сандалите, на главата шапка невидимка, kybissis на гръб, сърп в ръката. Той полита към трите Горгони.

Кои са трите Горгони? Те са същества, чието естество съдържа напълно противоречиви черти; чудовищни твари. Чудовищността е в това да проявяват едновременно черти, които са несъвместими една с друга. Отчасти са безсмъртни, това се отнася за две от сестрите, а третата е смъртна. Те са жени, но главите им са настръхнали от ужасяващи змии с диви погледи; те носят на раменете си огромни златни криле, с които могат да летят като птици, а ръцете им са от бронз. Ние знаем малко повече за главата, тази тъй необикновена глава. Тя е едновременно женска и мъжка, ужасна, но също така се говори понякога за красивата Медуза, за красивите Горгони. На изображенията им се вижда, че имат брада. Но тези брадати лица не са напълно човешки, защото същевременно имат животински зъби, дълги глигански глиги, които стърчат от устата им, изкривени в гримаса, с изплезени езици. От тези сгърчени уста излиза нещо като ужасяващ вой, като кънтене на ударен бронзов предмет, който смразява човек от ужас.

И най-вече очите. Очите им са такива, че който си размени поглед с тях, тутакси се превръща в камък. Това, от което е направен живият човек: подвижността, гъвкавостта, топлината, мекотата на тялото — всичко това става на камък. Човек среща не само смъртта, но метаморфоза, която го праща от животинския свят в света на камъните, т.е. в това, което е най-противоположно на човешката природа. Няма начин да се избегне вкаменяването. Та трудността за Персей ще се състои в това от една страна добре да различи тази от трите Горгони, на която може да отсече главата, а от друга нито за миг да не кръстоса поглед с погледа на нито една от трите. Най-вече ще трябва да отсече главата на Медуза, без да се окаже лице в лице с нея, без да попадне в зрителното й поле. В историята на Персей погледът играе съществена роля: в случая с Граите трябваше просто да има по-бърз поглед от чудовищата. Но когато някой погледне Горгоната, когато срещне погледа на Медуза, независимо дали е бърз или бавен, това, което ще види отразено в очите на чудовището, е самият той, превърнат в камък, самият той, станал лице на Хадес, лице на мъртвец, сляпо, без поглед.

Персей никога нямаше да се справи, ако Атина не беше го подкрепила със съветите си и не беше му оказала голяма помощ. Тя му казва, че трябва да се доближи отвисоко, да улучи момент, когато двете безсмъртни Горгони спят или са си затворили очите. А пък на Медуза трябва да отсече главата, без да попада под погледа й. За целта е нужно, докато размахва harpe, сам той да си извърне главата на друга страна. Но ако гледа така настрани, как да съумее да й отсече главата? Без да гледа, той не може да знае къде е главата и има риск да отсече ръка или някаква друга част от тялото на Медуза. Затова, както беше и с Граите, той трябва едновременно да знае точно на кое място да нанесе удара, да си осигури точен, безпогрешен поглед, и същевременно да не вижда върху целта си намиращото се там вкаменяващо око.

Парадоксът е пълен. Проблемът е разрешен от Атина, която успява да намести срещу Горгоната хубавия си лъскав щит, тъй че Персей, без да срещне погледа на Медуза, вижда ясно отражението й върху огледалната повърхност на щита и успява да се прицели добре и да пререже шията така, като че ли я гледа нея самата. Той отсича главата, грабва я и я слага в kybissi, затваря я и дим да го няма.

Другите две Горгони се събуждат от вика на Медуза. С пронизителни писъци, каквито те могат да издават, Горгоните се спускат по петите на Персей. Той може да лети, както и те, но има пред тях предимството да е невидим. Те се опитват да го настигнат, той им се изплъзва, те са бесни.