Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (29) (Всемирът, боговете, хората)

Гърците са победители. След толкова години обсада и битки пред стените на Троя градът най-сетне пада. На гърците не им стига да го победят и завземат, но го разграбват и опожаряват благодарение на една хитрост, прословутия дървен кон, който троянците вкарват в града си, убедени, че той е благочестив дар за боговете. От търбуха на коня излиза авангарден отряд, отваря портите на крепостта и пуска гръцката войска да нахлуе в града и да изколи всичко по пътя си. Мъжете са убити, жените и децата — отведени в робство, остават само руини. Гърците си въобразяват, че въпросът най-сетне е решен, но едва тогава откриват обратната страна на тази голяма военна авантюра. По един или по друг начин гърците ще трябва да платят за престъпленията, ексцесите, hybris, с които са се обременили още по време на победата. Още на тръгване възниква спор между Агамемнон и Менелай. Последният иска да замине незабавно, да се прибере възможно по-бързо. Агамемнон, напротив, иска да остане на място, за да направи жертвоприношение на Атина, която е подкрепяла тяхната кауза пред боговете и е определила победата им. Одисей, с дванадесетте кораба, които е докарал със себе си, избира да замине, без да чака, в посока към Итака. Той се качва заедно с Менелай на кораба, който носи и стария Нестор. Но при остров Тенедос Одисей се скарва с Менелай и се завръща в Троя, за да се присъедини към Агамемнон. Те заминават в пакет в надеждата да достигнат едновременно континентална Гърция. Но боговете решават иначе. Развихрят се ветрове, бури, вихрушки, флотата е разпръсната; много кораби потъват, като отнасят към гибелта моряците и воините. Малцина са гърците, на които провървява да се приберат у дома. А сред тези, които морето е пощадило, някои ще намерят смъртта си на прага на своите домове. Така става с Агамемнон. Едва стъпил на родния бряг, той попада в клопката, скроена от жена му Клитемнестра и Егист, любовника на тази невярна съпруга. Агамемнон, изпълнен с доверие, се прибира доволен като вол в родния обор. Там той е убит безмилостно от двамата заговорници.

И тъй, бурята разделя корабите на Агамемнон, които представляват голямата част от флотата, и корабите на Одисей. Така че Одисей се намира откъснат от другите със своята флота. Той се сблъсква със същите изпитания, същите бури, каквито срещат и неговите другари в нещастието. Когато най-сетне слиза на брега на киконите в Тракия, те го посрещат враждебно. Одисей превзема града им Исмар. Той се държи с победените така, както постъпват много гръцки герои. Избива мнозинството жители на този град, но пощадява един от тях: жреца на Аполон на име Марон. От благодарност Марон му дава много мехове с вино, което не е обикновено питие, а е нещо като божествен нектар. Одисей пренася и складира меховете на корабите си. Много доволни, гърците издигат лагера си край брега с намерение да отплават призори. Но киконите от селата, известени за пристигането на враг, ги нападат сутринта и избиват мнозина от тях. Оцелелите припряно се качват на корабите и избягват колкото могат по-бързо в открито море.