След трагичната смърт на Пентей, заминаването на Кадъм и Агава престолът, а заедно с него и целият ред на държавата е объркан. Кой ще стане цар? Кой ще въплъти добродетелите на владетеля, способността му да се разпорежда? Нормално би трябвало наследството да се падне на другия син на Кадъм, който се казва Полидор. Той се оженва за дъщеря на един от посятите, Хтоний — човека от почвата, от подземното. Тази дъщеря носи името Никтеида — Нощната. Тя е сестра или близка роднина на цяла поредица персонажи, в частност Никтей и Лик (вълк), които са свързани gegenes, Посетите, олицетворяващи воинското насилие.
Самият Пентей също е с двойно потекло. По линия на майка си Агава той е свързан е Кадъм, истинския посочен от боговете господар, този, на когото боговете са дали богиня за съпруга, за да отбележат по някакъв начин естеството на господарската му власт. По линия на баща си Ехион той принадлежи и на Посетите. Това „змийско“ име веднага ни припомня едно женско същество, Ехидна, полужена полузмия, сестра на Горгоните, „непобедимо чудовище, лежащо в тайните дълбини на земята“, което ражда различни страхотии, между които Цербер, кучето на Хадес, и триглавата Химера, която Белерофонт успява да убие с помощта на коня Пегас. Следователно Пентей е разпънат между царското потекло на Кадъм и тези родени от земята същества, които имат своя нощна и чудовищна страна. След ужасната смърт на Пентей тронът се оказва свободен. Полидор го заема само за кратко, после трябва да отстъпи властта на сина си от Никтеида Лабдак — куция, законен потомък, но наистина с куци наследници, защото по линия на баща си Полидор произтича пряко от Кадъм и богинята Хармония, но по линия на майка си Никтеида се оказва свързан със Спартите, изникнали от таванската земя, въоръжени от рождение и създадени за битки. Лабдак е прекалено малък, за да поеме царската власт, когато умира баща му.
Първите времена на царската власт в Тива се оказват нестабилни, разпокъсани. Времена на насилие, безредици, узурпираме, в които тронът, вместо да се предава от баща на син по закономерна и сигурна линия, се мята от ръка на ръка през битки и съперничества, които противопоставят Посягате един на друг и на законната царска власт. Когато Лабдак на свой ред умира, синът му Лай е едва на една година и тронът е отново празен. Заемат го Никтей и Лик. Те го задържат задълго, най-вече Лик. Осемнайсет години, ако изобщо разполагаме с цифра. През това време малкият Лай не е в състояние да упражнява властта си.
Лик и Никтей ще бъдат отстранени от едни чужденци в Тива, които се казват Амфион и Зет. Когато му дойде времето, те ще отстъпят трона на законния му владетел. Междувременно, докато узурпаторите успяват да го държат настрани от властта, Лай е принуден да живее в изгнание. Той вече е възрастен човек, когато намира убежище в Коринт при цар Пелопс, който щедро му предлага гостоприемство и го задържа при себе си.
