Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (38) (Всемирът, боговете, хората)

Двусмисленият просяк

Щом се оказва на кораба, той тутакси заспива и корабът се носи сам. феакските моряци пристигат в Итака на един плаж, където се вижда разклонена маслина, входа на пещера на нимфите, планински възвишения. Това място е нещо като естествено пристанище с две скални стени, изправени една срещу друга, феаките оставят спящия Одисей на брега под маслината и си тръгват така, както са дошли. Но Посейдон е видял от небесните висини как са се развили събитията. Още веднъж той е изигран: Одисей се е завърнал. Богът решава да си отмъсти на феаките. В момента, в който корабът достига острова на феаките, той удря с тризъбеца си, корабът се превръща в скала, вкоренява се в морето и става каменисто островче, феаките вече няма да могат да служат за посредници между световете. Вратата, през която Одисей е минал в началото на разказа, и която току-що е прекосил обратно при завръщането, се е затворила завинаги. Човешкият свят образува едно цяло и Одисей оттук насетне е част от него.

На следващата утрин призори той се събужда и оглежда пейзажа, който му е съвсем познат, в който е прекарал младините си, но не разпознава нищо. Защото Атина е решила, че преди да се прибере, нашият герой трябва да бъде напълно преобразен. Защо? Защото през време на отсъствието му и най-вече през последните десет години в дома му идват стотина женихи, които смятат, че Одисей е мъртъв или поне изчезнал безвъзвратно. Те се срещат там, прекарват си там времето, ядат, пият, разоряват стадата, разхищават запасите от вино и жито в очакване на момента, в който Пенелопа ще избере един от тях — нещо, което тя не иска да стори. Тя прибягва към хиляди хитрини, твърди, че не може да се омъжи, преди да се увери, че съпругът й е мъртъв. После казва, че не може да се омъжи, преди да приготви за свекър си покров, платно, в което ще го погребат. И така, тя си стои в женските помещения, докато женихите пируват в голямата зала и след гощавката спят с тези от прислужничките, които са решили да предадат господарите си. Те правят там и много други лудории.

В стаята си Пенелопа тъче платното си по цял ден, но щом настане нощта, разваля цялата тъкан. Така в продължение на две години тя успява да залъгва кандидатите, изтъквайки, че не си е довършила тъкането. Но в крайна сметка една от слугините разкрива истината пред женихите, които тогава настояват Пенелопа да вземе решение. Естествено това, което Атина иска да избегне, е Одисей да повтори грешката на Агамемнон, т.е. да се върне под истинския си облик и да попадне в клопката на онези, които го чакат. Следователно той трябва да се появи преоблечен, инкогнито. За да стане това, за да не го разпознаят, е нужно още и той самият да не разпознава привичния пейзаж на родината си. Когато Атина се явява на Одисей на брега, където са го свалили от кораба, тя му обяснява положението: „Там са женихите, ти трябва да ги убиеш, трябва да намериш подкрепата на сина си Телемах, който се е върнал, на свинаря Евмей, на говедаря Филетий, и така може би ще успееш да ги победиш. Аз ще ти помагам, но като начало ще трябва да те преобразя напълно.“ Том приема предложението й и тя му показва Итака в истинската й светлина, такава, каквато е в действителност.

Мъглата се разпръсва и той разпознава родината си. По същия начин, както го бе обвила с очарование и красота при срещата с Навзикая, така сега тя го залива със старост и грозота. Косите му окапват, той оплешивява, кожата му повяхва, очите му гурелясват, той се изгърбва, дрехите му са дрипави, целият смърди и във всяко отношение има облика на отвратителен просяк. И действително планът на Одисей е да отиде в двореца си, да играе ролята на мизерник, който проси храна, да приеме всички ругатни, които му отправят и така да огледа обстановката, да си намери съюзници и да се добере до лъка си. Този лък, който единствен той може да опъне, Одисей ще се опита да го получи при пръв удобен случай, без да буди подозрение, за да убие с негова помощ женихите.

Той пристига при портите на двореца и среща своя свинар, стария Евмей. Пита го кой е и кои са хората, които живеят в този дом. Евмей отговаря: „Моят господар Одисей замина преди двайсет години, не знаем какво е станало с него, голяма е бедата ни, всичко се съсипва: женихите са в крепостта, къщата е разорена, те грабят храната, стадата, всеки ден ме карат да им нося прасенца, това е ужасно.“ Двамата се приближават към входа на двореца, и в този момент Одисей зърва край вратата, на едно бунище, където всяка сутрин се изхвърля сметта от къщата, едно куче — Аргос. То е на двадесет години и прилича на Одисей, то е негов кучешки двойник, отблъскващо, въшливо, немощно, така че почти не може да се помръдне. Одисей пита Евмей: „Това куче как е изглеждало като младо? — А, страхотно беше. Ловно куче беше, ловеше зайци без да пропусне, донасяше ги… — А, тъй ли“, казва Одисей и продължава напред. Но старият Аргос надига малко муцуна и разпознава господаря си, само че вече няма сили да мръдне. Само размахва опашка и наостря уши.

Одисей вижда, че това старо куче, макар и съвсем грохнало, го е познало по този начин, по който познават кучетата: с непосредствен нюх. За да разпознаят Одисей след толкова години, толкова промени, на хората ще им са нужни semata, знаци, белези, които ще им послужат за доказателства; те ще трябва да размислят над тези знаци, за да възстановят идентичността на Одисей. Кучето няма нужда от това: от самото начало то знае, че това е Одисей, то го подушва. При срещата със старото си куче Одисей е потресен, готов да се разплаче, и бързо се отдалечава. Кучето умира, а Евмей нищо не забелязва. Те продължават. На прага на двореца те срещат друг просяк, Ирос (Ир), по-млад, отколкото изглежда Одисей. Ирос е „щатният“ просяк тук, той живее в двореца от много месеци насам и отнася подигравките и подритванията на пируващите женихи. Той връхлита върху Одисей, облечен като просяк като него самия: „Ти пък какво правиш тук? Я се махай, това си е мое място, разкарвай се, нищо няма да получиш“. Одисей отвръща: „Я да видим.“ Влизат заедно. Женихите са на трапезата, в разгара на пира, прислужничките им поднасят ястия и питиета. Като виждат двама просяци вместо един, те се разсмиват. Ирос се опитва да влезе в конфликт с Одисей и женихите се забавляват, смятайки, че по-младият Ирос лесно ще победи другия, който е по-стар. Одисей отначало отказва да се бие, после приема да реши спора в юмручен бой. Всички гледат. Одисей си позапретва дрехата и женихите откриват, че този грохнал старец има все още яки бедра и че изходът на сбиването не е толкова безспорен. Битката започва и още в самото начало Одисей поваля Ирос без сили посред веселите провиквания на възхитената публика. Одисей изхвърля Ирос от двореца, но след това изтърпява цяла поредица оскърбления и унижения: един от женихите не се задоволява само с думи и с пълна сила го замеря през масата с волски крак, за да го нарани. Улучва го по рамото и му причинява болка. Телемах укротява обстановката с думите: „Този човек е мой гост, не искам да го подлагате на обиди и лошо отношение.“