Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (56) (Всемирът, боговете, хората)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Univers, les dieux, les hommes: Recits grecs des origines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (14 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (16 декември 2007 г.)

Издание:

Издателство „ЛИК“, 2001

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Децата на Едип

Когато Едип е сляп, омърсен, разказват, че двамата му сина се държат с него толкова недостойно, че и той на свой ред отправя към мъжкото си потомство проклятие, подобно на онова, което някога Пелопс е отправил към Лай. Казват, че преди той да бъде изселен от Тива, когато бил още в двореца, синовете му, за да се подиграят с него, показвали на слепия златната чаша на Кадъм и сребърната маса, която запазили за себе си, а на него подхвърляли отпадъците от жертвените животни, негодна храна. Разправят също, че го затворили в тъмна килия, за да го скрият като петно, което искали оттам насетне да остане скрито. И тъй, Едип тържествено проклина синовете си никога да не се разбират, всеки един от тях да иска властта, да се карат и бият за нея и да се унищожат взаимно.

Така и става. Етеокъл и Полиник, наследници на род, който не би трябвало да има продължение, ще бъдат обзети от взаимна ненавист. Двамата сина решават, че ще царуват на смени, по година, като се редуват. Етеокъл пръв започва царуването, но когато годината изтича, той заявява на брат си, че има намерение да си остане на трона. Отстранен от властта, Полиник заминава за Аргос и се връща с военния поход на Седемте срещу Тива, аргосците срещу тиванците. Той се опитва да си възвърне властта от брат си, разрушавайки Тива. В последния бой те се убиват един друг, всеки от тях става братоубиец. Няма повече Лабдакиди. Историята свършва тук, или пък се преструва, че свършва.

Този поход на Полиник срещу Тива е бил възможен само дотолкова, доколкото Адраст, царят на Аргос, е готов да го поведе, за да защити каузата на Полиник. За целта е било необходимо друг един гадател, Амфиарай, да подкрепи похода. Обаче този гадател знае, че този поход ще е гибелен, че сам той ще намери смъртта си в него и че всичко ще свърши с катастрофа. Какво прави Полиник? Напускайки Тива, той е взел със себе си някои от даровете, които боговете са дали на Хармония по време на сватбата й с Кадъм: огърлица и дреха. Той е заминал с тези два талисмана и ги е подарил на жената на Амфиарай Ерифила, при условие че успее да убеди мъжа си да престане да се съпротивлява на похода срещу Тива и подтикне Адраст да стори онова, което до този момент му е забранявал. Подкупващи дарове, злосторни дарове, също свързани с обещание, клетва. Защо гадателят отстъпва на съпругата си? Той е положил клетва, от която не може да се освободи: обещал е винаги да изпълнява желанията на Ерифила. Злосторни дарове, необратими клетви. Това, което вече е било налице на сватбата на Кадъм и Хармония, отново се проявява в потомството им и в крайна сметка довежда до това, че двамата братя се избиват взаимно.