Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (45) (Всемирът, боговете, хората)

Чужденецът и автохтонните жители

Преди да основе града, той иска да направи жертвоприношение на Атина, богинята, с която се чувства близък. За да направи жертва, му трябва вода. Той изпраща другарите си до един извор, наречен извор на Арес, защото този бог му е господар, с нареждане да напълнят съдовете си — хидриите — с вода. Но този извор е пазен от дракон, изключително свирепа змия, която убива всичките младежи, дошли да си налеят вода. Кадъм сам отива при извора и убива дракона. Атина му нарежда да направи обещаното жертвоприношение, после да събере зъбите на убития лежащ на земята дракон, да ги засее в гладко поле, pedion, сякаш са житни семена за посев. Кадъм изпълнява всичките заповеди, донася вода, жертва кравата на Атина, благочестиво се отправя в равното поле и засява зъбите на дракона. Щом направя това, от всеки зъб изниква воин, направо възрастен, в пълно въоръжение, с облекло на хоплит, с шлем, щит, меч, копие, наколенници, ризница. Едва излезли от земята, те се поглеждат едни други предизвикателно, както е естествено за същества, създадени за клане и бой, за воинско насилие, воини от глава до пети. Кадъм разбира, че има опасност да се обърнат срещу него. Той грабва камък, и в момента, в който воините се предизвикват взаимно с поглед, го хвърля насред тях. Всеки помисля, че другият му е хвърлил камък, и между воините започва битка. Те се избиват взаимно, всички загиват с изключение на петима, които оцеляват. Тези воини се наричат Spartoi, Спарти, т.е. Посети. Те са родени от земята, те са автохтонни. Не са скитници, а са вкоренени в земята, те представляват дълбоката връзка с тиванската почва и са изцяло посветени на воинската си роля. Те носят имена, говорещи твърде много за същността им: Хтоний, Удей, Пелор, Хиперенор, Ехион — чудовищни, земни, нощни, мрачни, войнствени.

Обаче срещу Кадъм се обръща отмъстителният гняв на Арес, защото е убил дракона, за който разправят, че бил един от неговите синове. В течение на седем години Кадъм ще му бъде на служба, така както самият Херакъл при други обстоятелства е поствен в услуга на лица, герои и богове, които е оскърбил. След седем години го освобождават. Добронамерените към него богове, в частност Атина, смятат да го направят господар на Тива. Но първоначално този чужденец трябва да се вкорени — той, който е накарал да излезе наяве всичко вкоренено и местно, което тиванската земя е крила в себе си. Отново боговете и хората се оказват временно сближени по повод сватбата на Кадъм. Той се жени за богинята Хармония, дъщеря на Афродита и Арес. Дъщеря на бога, комуто той служи, за да изкупи вината си, и който бдеше да не допусне никого при тиванския извор, водата, избликваща от земята; същият войнствен дух се връща и се възражда чрез Спартите и рода им на „родени от земята“, gegenes.

Но Хармония по линия на майка си Афродита е богиня на съгласието, разбирателството, помирението. Всички богове идват в крепостта на Тива, за да отпразнуват сватбата, в която булката е една от тях. Музите запяват сватбената песен. Според обичая боговете поднасят дарове. Някои от даровете ще се окажат гибелни, ще повлекат гибелта на онези, които ги наследят. Кадъм ще има много деца, сред които са Семела, Автоноя, Ино, която ще се омъжи за Атамант и ще се превърне в морската богиня Левкотея. Има и още една дъщеря, която се казва Агава. Тя ще се ожени за един от Спартите, Ехион, и ще има от него син Пентей. Иначе казано, началото на Тива представлява равновесие и единство между една личност, която пристига отдалеч — Кадъм, определен поради подвига си и по волята на боговете за владетел, и от друга страна същества, врасли в почвата, изникнали от земята, автохтонни жители, с тиванската земя, полепнала по обувките им, които са чистокръвни воини. Първото поколение на тиванските царе ще остави впечатлението, че между тези две течения, две форми на род би трябвало да има някакво съгласие, но би могло да има също и напрежения, неразбирателства, конфликти.