Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (17) (Всемирът, боговете, хората)

Неизцеримо зло

И тъй, Тифон е победен, неподвижен под всичко, с което Зевс го е затрупал. Може би останките му са пратени там, където са затворени титаните, т.е. в Тартара, което би било в реда на нещата, тъй като Тифон е син на Тартар. А може би той ще остане да лежи под струпаните върху него огромни планини, в частност под Етна. Тифон се оказва оплетен в корените на Етна, завързан под вулкана, който от време на време изпуска дим, вряща лава или огън. Дали това са останки от зевсовата мълния, които продължават да горят? Или проява на безредие, каквато е природата на Тифон? Ако наистина той се проявява в сътресенията на Етна, в лавата, в тези дълбини, от които нещо горещо извира на повърхността, това би доказало, че онова, което представлява Тифон като сила на безредието, не е унищожено из основи след поражението му, нито дори след парализирането или смъртта му.

Една от версиите на разказа, която заслужава да бъде изтъкната, твърди, че от тялото на Тифон излизат ветрове и бури — над повърхността на земята и най-вече над морето те са прояви на онова, което Тифон щеше да представлява в света, ако беше победил. Ако Тифон беше надделял над Зевс, едно неизцеримо зло, абсолютно зло, щеше да завладее света. Сега, макар и да е победен, елиминиран, все пак нещо от него остава, но вече не при боговете, а при нещастните хора. От Тифон извират ненадейно и непредвидимо ужасни ветрове, които никога не духат само в една посока подобно на другите ветрове. Нот, Борей или Зефир са редовни ветрове, свързани със зорницата или с вечерницата. В този смисъл те са деца на боговете. Тези ветрове посочват на моряците морските пътища, очертават нещо като огромни въздушни улици на повърхността на земята или на морето. Над водата, която е безкрайно пространство, нещо подобно на течен Хаос, редовните ветрове показват посоките, благодарение на които мореплавателите пътуват благополучно. Тези ветрове духат не само винаги в една и съща посока, но са и сезонни. Борей духа в определен период, Зефир в друг, така че мореплавателите, когато се канят да отплават, знаят кой сезон е благоприятен за пътешествие в една или в друга посока.

Напълно противоположни на тях са бурните ветрове, носещи мъгла. Когато връхлетят морето, вече нищо не може да се види. Отведнъж настава объркваща нощ. Няма вече посоки, няма стабилни ориентири. Това са вихри, разбъркващи всичко. Няма вече ни изток, ни запад, ни горе, ни долу. Заклещени в това хаотично морско пространство, корабите загиват, потъват. Та именно тези ветрове произлизат направо от Тифон, те са белегът, който Тифон продължава да налага на света, отначало по морските пътища, а после и по сушата. И действително тези урагани, напълно неразбираеми и непредвидими, духат не само над морето. Някои от тях унищожават цялата реколта, изкореняват дървета, разрушават труда на хората. Посевите и реколтата, подготвяни и събирани търпеливо, са унищожени: Тифон наистина е неизцеримо зло.

Така че става ясно, че победата на Зевс не премахва от корен онова, което Тифон олицетворява като сила на хаоса във вселената. Олимпийците са го пропъдили от своята божествена сфера, но са го изпратили при хората, където той се присъединява към раздора, войната и смъртта. И ако боговете са изхвърлили от своята област всичко принадлежащо на света на първичното и безредното, то те не са го унищожили, а само са го отдалечили от себе си. Сега Тифон развихря грубото си насилие сред хората и ги лишава от всичко. Той е неизцеримо зло, срещу което, по думите на гърците, няма никакво средство.