Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Старогръцки митове
Всемирът, боговете, хората - Оригинално заглавие
- L’Univers, les dieux, les hommes: Recits grecs des origines, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Доротея Табакова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (14 декември 2007)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (16 декември 2007 г.)
Издание:
Издателство „ЛИК“, 2001
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
ДИОНИС В ТИВА
В гръцкия пантеон Дионис е особен бог. Той е скитащ, блуждаещ бог, от никъде и от всякъде. Същевременно той иска да бъде признат безрезервно навсякъде, където мине, иска да има свое място, свои привилегии, и в частност иска да осигури култа си в Тива, защото е роден там. Той влиза в града като някой, дошъл отдалече, като странен странник. Той се връща в Тива, своето родно място, за да бъде приет и признат, за да установи в нея нещо като официално свое седалище. Едновременно скитащ и уседнал, той представлява сред гръцките богове, според определението на Луи Жерне, образа на другия, на различното, отклоняващото, объркващото, беззаконното. Той е също, както пише Марсел Детиен, епидемичен бог. Подобно на заразна болест, когато нахълтва в област, в която е слабо познат, той се налага едва щом пристигне и култът му се разпростира като вълна.
Внезапно другостта, различното от нас разкрива присъствието си в най-познатите и обичайни места. Епидемична зараза. Скитащ и неподвижен бог, близък до хората, създаващ с тях контакти, не прилични на преобладаващия тип в гръцката религия, едни много по-интимни, по-лични, по-близки отношения, Дионис установява с поклонника си нещо като връзка лице в лице. Той потапя погледа си в очите на поклонника, а поклонникът сам се вглежда с хипнотизирани очи в лицето, маската на Дионис. Тъй както при него я има тази близост до хората, той е може би най-отдалеченият от хората бог, най-недостижимият, най-тайнственият, неуловим, невместваем в рамка. Можем да кажем за Афродита, че тя е богиня на любовта, за Атина — че е богиня на войната и знанието, за Хефест — че е бог занаятчия, ковач. Но Дионис не може да бъде затворен в рамка. Той едновременно не е в нито една и е във всичките, едновременно присъстващ и отсъстващ. Разказите за него придобиват особен смисъл, когато се замислим за това напрежение между скитането, странстванията, това да си винаги временно пребиваващ някъде, на път, пътешественик, и да искаш да имаш дом, където си си на мястото, установен, където си повече от приет: където си избран.