Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (39) (Всемирът, боговете, хората)

Белег със знака на Одисей

Одисей оставя да бъде разпознат от определен брой лица, на чиято подкрепа разчита. Първо от Телемах, завърнал се от поход, който е предприел, за да научи нещо за баща си. По пътя за дома едва се е измъкнал от клопка, която са му заложили известените за заминаването му женихи. Те са искали да се възползват от случая, за да го убият и след това да се оженят за Пенелопа без някой да им пречи. Да се ожениш за Пенелопа значи да се настаниш в постелята на Одисей, царското легло, и следователно да станеш повелител на Итака. Предупреден от Атина, Телемах избягва засадата, акостира не на това място, на което го чакат, и отива право при Евмей.

Първа среща на Телемах и Одисей. Евмей тръгва да извести на Пенелопа, че синът й е жив. Одисей и Телемах са сами в колибката на свинаря; появява се Атина. Одисей я вижда, кучетата надушват присъствието й, уплашват се, настръхват, подвиват опашки и се скриват под масата. Телемах от своя страна не вижда нищо. Богинята повиква Одисей да излезе с нея навън. Докосва го с вълшебната си пръчица и Одисей си възвръща предишния облик. Вече не е ужасен на вид, а е подобен на боговете, живеещи в просторното небе. Телемах го вижда да влиза в колибата и не вярва на очите си: как така стар просяк може да се превърне в бог? Одисей се представя, но синът му не иска да повярва, преди да е получил от него някакво доказателство. Одисей не му дава такова, освен дето го нахоква така, както баща хока сина си. „Няма ли да престанеш? Баща ти стои пред теб, а ти не го познаваш?“ Естествено, Телемах не може да го познае, защото никога не го е виждал. „Казвам ти, че аз съм Одисей.“ Налагайки се по този начин, Одисей поставя себе си по отношение на Телемах в положение на баща. Телемах до този момент не е бил в никакво положение, защото още не е мъж, но същевременно вече не е дете, защото зависи от майка си, при все че претендира да е свободен: той е в двусмислено положение, но фактът, че баща му е тук, този баща, за който той дори не знае дали е жив и дали наистина е негов, въпреки всичко, което са му казвали — та когато той вижда, че пред него стои баща му от плът и кръв и му говори така, както баща говори на син, тогава не само Одисей се чувства утвърден в идентичността си на баща, но и Телемах най-сетне се утвърждава в идентичността си на син. Двамата стават две определения в едно социално, човешко, строящо идентичността им взаимоотношение.

След това, с помощта на Евмей и Филетий, те ще се опитат да изградят план на операция на възмездие. Междувременно планът на Одисей за малко не се проваля. Пенелопа пожелава да приеме този стар просяк, за който й е съобщил Телемах и за който дойката Евриклея й е разказала, че женихите са се държали много грубиянски с него. Тя го приема и разпитва, както прави с всички минаващи оттам пътници, за да разбере дали не е срещал Одисей. Разбира се, той й разправя една от обичайните си лъжи. „Не само че съм го виждал много отдавна, преди около двадесет години, когато заминаваше за Троя, като се отби при нас, ами и брат ми Идоменей замина да се сражава заедно с него. Поднесох му много подаръци.“ Царицата слуша този разказ и се пита дали е верен или не. „Дай ми доказателство за това, което разправяш. Можеш ли да ми кажеш как беше облечен?“ Естествено, Одисей й описва в подробности хубавата тъкан и в частност ценния накит, който Пенелопа му е подарила и който изобразява тичащ елен… Тогава Пенелопа си казва: „Точно така е, той изрича истина“, и поради това изпитва пристъп на загриженост към тая стара развалина, като си казва, че той все пак е виждал Одисей и че му е помагал. Тя накарва дойката Евриклея да се погрижи за него, да го окъпе, да му измие краката. Тогава дойката заявява на Пенелопа, че този човек прилича на Одисей, макар да можем да се чудим как е възможно това след преобразяването му от Атина. „Той има същите ръце и крака.“ Пенелопа отвръща: „Не, не съвсем: той има такива ръце и крака, каквито навярно Одисей има сега, след двайсет години стареене и страдания, ако е още жив.“

Идентичността на Одисей е много проблематична. Не само че е преоблечен като просяк, но тъй като е заминал на двадесет и петгодишна възраст, сега е на четиридесет и пет. Дори ако ръцете му са същите, те не са идентични. Той е едновременно същият и много различен. Въпреки това дойката твърди, че прилича, и му казва: „От всички хора, които са идвали тук, пътници и просяци, които сме приемали като гости, ти все пак най-много ми напомняш Одисей. — Да, да, казва Одисей, и друг път са ми го казвали.“ Тогава се сеща, че Евриклея, докато му мие краката, може да види един особен белег, който има опасност да разкрие прекалено много идентичността му и да постави под заплаха начинанието му.

Защото, когато Одисей е бил още съвсем млад, на петнадесет-шестнадесет години, е отишъл при дядо си по майчина линия, за да получи инициацията си на kouros, да премине от състояние на дете към състояние на възрастен; изпитанието се състояло в това юношата, въоръжен с копие, да се пребори сам, под наблюдението на братовчедите си, с огромен глиган и да го победи — което той е сторил, но глиганът, като го е нападал, му е разкъсал крака на височината на коляното. Той се е прибрал много доволен, но с този белег, който е показвал на всички и е разказвал подробно как е станало всичко, как са го лекували, как са му поднесли подаръци. Разбира се, Евриклея е била там на преден план, защото е била негова дойка: когато на времето, при раждането му, дошъл дядо му Автолик, тя държала детето на коленете си и помолила Автолик да избере име за внука си. Оттам Одисей получава името си. Тъй като едно от задълженията й е да мие краката на гостите, Евриклея очевидно е специалистка по всякакви форми на краката. Одисей се замисля: „Ако тя види белега, ще разбере. За нея това ще е sema, знакът, че аз съм Одисей, подписът ми.“

Затова той застава в тъмен ъгъл, за да не може нищо да се види. Дойката донася топла вода в леген, взема крака на Одисей в тъмното, ръката й се плъзва по коляното му, тя напипва грапавината, поглежда го, изтърва легена, водата се разплисква. Тя извиква. Одисей й запушва устата с ръка: тя разбира. Поглежда Пенелопа, тъй че погледът да сподели със съпругата новината, че този човек е Одисей. Атина се намесва така, че Пенелопа да не срещне този поглед и нищо да не научи. „Мъничкият ми Одисей, прошепва Евриклея, как не те познах веднага?“ Одисей я накарва да си замълчи. Тя го е разпознала, но Пенелопа трябва да остане в неведение. Одисей ще покаже белега си също и на свинаря и говедаря, за да докаже, че е самият той.