Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (47) (Всемирът, боговете, хората)

Странстващ жрец и подивели жени

В този момент става завръщането му в Тива. Той, скитникът, преследваното от злобата на мащехата детенце, младият бог, принуден да скочи във водата и да се крие в морските дълбини, за да избегне гнева на тракийски цар, сега е възмъжал и се връща в Тива. Пристига в момента, когато Пентей, синът на леля му Агава, сестрата на Семела, царува в Тива. Семела е мъртва. Агава се е омъжила за един от петимата Посети, Ехион, който умира, след като й е създал син. Този потомък има царската власт от дядо си по майчина линия Кадъм, който е още жив, но е прекалено стар, за да царува. От баща си е наследил тясната връзка с тиванската земя, местното си вкореняване, насилническия си темперамент, непримиримостта и надменността на воина.

В този град Тива, който е нещо като образец на архаичен гръцки полис, Дионис пристига преоблечен. Той не се представя като бога Дионис, а като жрец на бога. Странстващ жрец, облечен по женски, с дълга спусната на гърба коса, той по всичко прилича на източен преселник, с тъмни очи, с изкусителен вид, с хубави речи… всичко, което може да смути и вбеси „Посетия“ от земята на Тива Пентей. Двамата са приблизително връстници. Пентей е съвсем млад цар, също така и този така наречен жрец е съвсем млад бог. Край този жрец се върти цяла свита млади и по-възрастни жени, лидийки, сиреч жени от Изтока. Изтока като физически тип, като начин на живот. Те вдигат врява по улиците на Тива, сядат, ядат и спят под открито небе. Пентей вижда това и побеснява. Какви са тия скитници тук? Той иска да ги изгони. Всички тивански майки на семейства, на които Дионис е пратил безумие, защото не може да прости на сестрите на майка си, дъщерите на Кадъм, и в частност на Агава, че са твърдели, че Семела никога не е имала връзка със Зевс, че тя е била истеричка и се е любила кой знае с кого, че е загинала при пожар поради непредпазливостта си и че ако е имала син, то той е изчезнал; при всяко положение не е било възможно да е бил син на Зевс. Цялата тази част от семейната сага, в която участва Семела, самият факт, че тя е имала отношения с божественото — дори ако е направила грешката да поиска тези отношения да са прекалено близки — всичко това тиванците го отричат: те го смятат за празни приказки. Е, има брак на Кадъм и Хармония, това да, било е наистина, но работата тогава е била в основаването на човешки град, организиран според съвсем човешки критерии. А пък Дионис иска — но по съвсем различен начин от сватбата на Кадъм и Хармония — да възстанови връзката с божественото. Да я възстанови не по повод някакъв празник, някакъв ритуал, при който боговете се канят, за да си отидат веднага след това, а в самия човешки живот, в политическия и гражданския живот на Тива, такава, каквато е. Той иска да прибави закваска, разкриваща ново измерение във всекидневния живот на всеки. За тази цел трябва да подлуди тиванските жени, тези матрони, стабилно установени в положението си на съпруги и майки, чийто начин на живот е антипод на живота на лидийките в свитата на Дионис. Тъкмо тези тиванки побърква богът със своето безумие.

Те изоставят децата си, зарязват си къщната работа, напускат съпрузите си и тръгват по планините, угарите, горичките. Там се разхождат, облечени в странно за уважавани дами облекло, отдават се на всякакви безумства, които селяните наблюдават със смесени чувства, едновременно потресени, очаровани и възмутени. Пентей научава за ставащото. Гневът му се удвоява. Като начало той се насочва срещу почитателките на бога, преданата му свита, смятана за отговорна за разпрострелите се в града женски безредици. Той нарежда на стражите си да залови всичките тези бесни лидийки от новия култ и да ги хвърлят в тъмница. Служителите на градския ред така и правят. Но още щом вакханките се оказват в затвора, Дионис ги освобождава с магия. Ето че те отново танцуват и пеят по улиците, дрънкат с кроталите си и вдигат шум. Пентей решава да атакува този странстващ жрец, този скитник изкусител. Той заповядва да го арестуват, да го оковат в железа, да го затворят в царските конюшни при воловете и конете. Отвеждат там жреца, който не оказва никаква съпротива, продължава да се усмихва, остава все така спокоен и малко ироничен и ги оставя да действат както искат. Затварят го в царските конюшни. Пентей смята, че въпросът е уреден, и нарежда на хората си да се стягат за военна операция, да заминат извън града и да приберат всички онези жени, които там се отдават на ексцеси. Войниците се нареждат в колона по четирима и напускат града, за да се пръснат в полята и горите и да обкръжат там групата жени. През това време Дионис се намира в конюшнята. Но изведнъж оковите му се свличат и царският дворец се подпалва. Стените рухват и той излиза невредим. Пентей е силно потресен, още повече, че в момента, в който стават тези събития и той вижда как дворецът му се разпада, изведнъж пред него изниква същият този жрец, все така усмихнат, невредим, безупречно зле облечен, който го гледа. Пристигат воините му, окървавени, разчорлени, с изпотрошено оръжие. „Какво ви се е случило?“ Те рапортуват: ония жени, докато не ги закачал никой, сякаш били потънали в блаженство, не били нито агресивни, нито застрашителни; напротив, в тях, между тях и покрай тях, по полянките и горите, всичко било потънало в приказна кротост; виждали ги как прегръщат малките на разни животни от всякакви видове и как ги кърмят като собствени деца, като дивите животни не им правели нищо лошо. Според твърденията на селяните и както на самите войници им се сторило, те живеели сякаш в друг свят с преоткрита съвършена хармония между всички живи същества, смесени ведно хора и животни, диви зверове, хищници, помирени с плячката си, редом едни до други, в обща радост, със сринати прегради, в дружба и мир. Самата земя била в съзвучие с тях. Щом я ударели с тирс, от нея избликвали извори с чиста вода, мляко, вино. Завърнал се златен век. Но щом се появили войниците, щом се опитали да проявят срещу жените насилие, веднага тези ангелски жени се превърнали в смъртоносни фурии. Пак с тирсовете си те се втурнали срещу войниците, разпръснали редиците им, удряли ги, убивали ги, настанала пълна паника.

Победа на благостта над насилието, на жените над мъжете, на дивото над гражданския ред. Пентей научава за това поражение в момента, когато Дионис е застанал усмихнат пред него. Пентей въплъщава гърка в най-добрата му форма, уверен в това кое е важно, с нещо като аристократично поведение, контрол над себе си, способност да разсъждава. С добавка на намерението, изразено пред самия себе си, никога да не прави нещо долно, да умее да се владее, да не бъде роб нито на копнежите си, нито на страстите си — поведение, което предполага от друга страна известно пренебрежение към жените, разглеждани напротив като същества, които лесно се отдават на емоциите. И най-сетне, презрение към всичко негръцко, идващо от варварите в Азия, похотливи, с прекалено бяла кожа, защото не излизат да се тренират на стадиона, които не са готови да понесат необходимите страдания, водещи до господството над себе си. Иначе казано, Пентей подхранва мисълта, че ролята на монарха е да поддържа един йерархичен ред, в който мъжете заемат полагаемото се място, в който жените си стоят в къщи, в който чужденците не се допускат, в който Азия, ориентът се смята за населен с изнежени люде, привикнали да се подчиняват на заповедите на тиранин, а пък Гърция е населена от свободни хора.

Младежът, застанал срещу Пентей, е по някакъв начин неговото лице и неговият двойник: те са първи братовчеди, от един и същи род, и двамата са родени в Тива, въпреки че единият от тях има зад гърба си богато минало на странник. Те са връстници. Ако някой свалеше от Пентей онази черупка, която си е изработил, за да се чувства наистина мъж, aner, човек, който знае какво дължи на себе си и какво дължи на общността си, винаги готов да командва и наказва, когато е нужно, тогава под нея щяхме да открием тъкмо Дионис.