Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (57) (Всемирът, боговете, хората)

Един официален метек

Що се отнася до Едип, той е изпъден от Тива. Воден от Антигона, той завършва живота си в земите на Атина, близо до атическия дем Колон. Оказва се на земя, където не би трябвало да се намира, при светилище на Ериниите, в което достъпът е забранен. Местните хора му нареждат да си замине: какво прави тоя просяк на свещена земя? Той е също толкова неуместен, както и азиатът Дионис с женската си премяна в Тива. Каква наглост — да възнамерява да се установи на място, от което дори не могат да го изгонят, защото нямат право да проникнат в него. Пристига Тезей; Едип му разказва бедата си, той предчувства, че краят му е близък и обещава, че ако Тезей го приеме, ще бъде покровител на Атина във възможни бъдещи конфликти. Тезей приема. Този човек, този тиванец, който отчасти носи наследствеността на родените от тиванската земя Посяти, но е потомък и на Кадъм и Хармония, е чужденец. Прокуден от родната си страна, той се е завърнал в нея, за да бъде отново позорно изгонен. Ето го в края на странствията му, без място, без връзки, без корен, един изгнаник. Тезей му дава гостоприемство; той не го прави гражданин на Атина, но му предлага статут на метек, metoikos — привилегирован метек. Той ще живее в тази земя, която не е негова, ще се настани на нея. Така че Едип извършва преход от тази божествена и прокълната Тива, от тази единна и разкъсана Тива към Атина: хоризонтален преход по повърхността на земята.

И тъй, Едип става официален атински метек. Това не е единственият преход, който прави: той също така ще стане подземен — ще го погълнат земните недра — и небесен, при олимпийските богове. От повърхността на земята той отива при подземното, но и при небесното. Той няма точно статута на полубог, герой покровител — гробът на героя е на агората, — а изчезва на едно тайно място, което знае само Тезей и което той поверява на всички, които ще упражняват царска власт в Атина, таен гроб, който е гаранция за военните успехи на града и за просъществуването му. И така, един чужденец е дошъл от Тива, настанил се е в Атина като метек, след това е изчезнал под земята, може би ударен от мълнията на Зевс. Той не се превръща в автохтонен, роден от почвата, за каквито се смятат гражданите на Атина, нито пък в gegeneis, изскочил в пълно въоръжение, готов за битка, от тиванската земя. Не, той прави прехода в противоположната посока. Пристигнал като чужденец, той напуска слънчевата светлина и се вкоренява в подземния свят на онова място в Атина, което не е негово, но на което той донася, в замяна на гостоприемството, което получава в края на страданията и преселенията си, сигурността на спасението в мир и съгласие: някакво заглъхнало ехо от обещанието, което е представлявала Хармония, когато боговете са я дали за съпруга на Кадъм, в далечните времена, когато е била основана Тива.