Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (34) (Всемирът, боговете, хората)

Островът на Калипсо

Корабът му е ударен от мълния, пръснат на парчета, всички оцелели до този момент моряци на Одисей са удавени, мятани по морето като врани. Одисей е единственият оцелял. Той се вкопчва в една мачта, в отломка от кораба, и тутакси течението го понася в обратна посока, сиреч към Харибда, където той се оказва в драматично положение. Измъква се почти по чудо. Още девет дни, сам и изтощен, той се носи по вълните по волята на теченията към края на света. И там, подобно на претърпял корабокрушение мореплавател, когато е готов да се остави да потъне, той пристига при острова на Калипсо. Това е остров на края на света, той дори не е на границата на морското пространство, а е отделен от боговете и хората от огромни водни пространства. Той е никъде. Одисей лежи омаломощен, Калипсо го прибира. Обратно на това, което бе станало при Кирка, където моряците на Одисей и самият Одисей бяха отишли при нимфата, за да молят за съдействие, този път сама Калипсо спасява Одисей.

Той ще остане там цяла вечност, пет, десет, петнадесет години, няма значение колко, щом като времето там не съществува. Той е извън пространството, извън времето. Всеки ден е подобен на другите. Той изживява любовно уединение с Калипсо, непрестанно насаме с нея, без контакт с когото и да било, без никой друг, едно пълно усамотение за двама. Във време, в което нищо не се случва, нищо не се променя и няма събития, всеки ден е тъждествен на другите. Одисей е вън от света, вън от времето при Калипсо. Тя се отнася към Одисей с изключителна обич и загриженост. Но също така, както показва името й Calypso, произлизащо от гръцкия глагол kalyptein, „скривам“, тя е скритата в пространството вън от всичко и скриващата Одисей от всички погледи.