Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas originales, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Елена Дичева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на оригинални хора
Преводач: Елена Дичева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: научнопопулярен текст
Националност: аржентинска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 28.01.2011
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-655-198-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10810
История
- — Добавяне
48. Въпроси и отговори
Въпросът представлява обобщение, предполага известна степен на познание върху определена тема. Едно намерение също може да бъде мълчалив отговор.
Въпросът нито потвърждава, нито отрича, само установява отношение на общуване.
Питащият очаква някаква реакция от този, за когото е предназначен въпросът, някакъв отговор, нещо повече от ехо. Понякога това, което получава, е точен отговор, друг път — нов въпрос.
Интелектуалното ниво на питащия се познава по качеството на питането. Имало е известни ученици, които, поради дълбочината на съмненията си, са получавали катедрите на собствените си учители.
Веднъж кралят на Сардиния посетил един град, където благородниците живеели в най-голяма мизерия. Когато се срещнал с повечето от тях, учудил се, като ги видял облечени във великолепни дрехи, и изразил изненадата си от тази показност на богатство.
Елегантно облечените васали отговорили:
— Сеньор, знаейки за пристигането на Ваше Величество, направихме това, което сме длъжни, а сме длъжни да направим това, което направихме.
Понякога има културни срещи или културни разминавания. Например един овчар кротко пасял стадото си на планински склон, когато спокойствието му било нарушено от джип всъдеход, чийто шофьор се изправил с електронен бележник последно поколение в ръка и му казал:
— Имам сателитна връзка и за по-малко от минута мога да ви кажа колко овци имате. Искате ли да знаете? Но за това ще трябва да ми дадете една от овцете си.
— Дадено — безгрижно рекъл селянинът.
— Четиристотин и единайсет — бързо изстрелял технократът.
Овчарят, без да каже нищо, му дал една овца. После добавил:
— Ако за по-малко от минута позная вашата професия, ще ми върнете ли овцата?
— Готово — отвърнал посетителят.
— Вие сте консултант.
Мъжът се смаял. Върнал овцата и попитал:
— Как го разбрахте?
— Просто — отвърнал спокойно селянинът. — Идва тук един, без никой да го е викал, пъха си носа в работата ми, казва ми нещо, което аз прекрасно знам, пъчи се с използваната технология… и отгоре на това иска да му платя.
Затова е добре да се внимава с въпросите и отговорите.
Има хора, които не се решават да питат, срам ги е, страх ги е да не станат смешни.
Една госпожа мислела, че думата „infanteria“ (пехота) означава същото като „infancia“ (детство) и никого не попитала за разяснение. Така на една сбирка, на която се говорело за характера на хората, казала:
— Аз, когато бях в пехотата, имах много весел характер.
Един нудист в Африка влязъл в една лагуна да поплува. Слонът на брега го попитал:
— Вода ли ще пиеш с това хоботче?