Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (37)

37. Завистта

Една огромна жаба видяла до себе си да проблясва светулка. Вбесена, скочила върху светулката и я закрила с влажния си корем. Светулката попитала: „Защо ме закриваш?“ А жабата, в плен на завистта, отвърнала: „А ти защо светиш?“

Ако завистта може да придобие материална форма и да се появи публично, целият свят щеше да закрещи от ужас. Днес е известно, че този завистлив поглед, с който се гледа на по-щастливите хора, повишава кръвното налягане, ускорява сърдечната дейност и цялото тяло излъчва отрицателна енергия, пренасяйки злото върху други. Не е нужно да гледаш накриво някого, злото идва от сърцето, не от окото.

В Омировите митове завистта е представена като изпита старица с глава, покрита с пепелянки, хлътнали очи, враждебен поглед, черни зъби, отровен език; в едната си ръка държи три змии, а в другата — факла, с която дебне; клепачите й никога не се спускат върху раздразнените й безжалостни очи. Носи в утробата си едно отвратително влечуго, което непрекъснато я разяжда и я изпълва с отрова.

Вечно я гризе безпокойство, не се смее, не спи, всяко щастливо събитие е изтезание за нея; осъдена да страда до безкрай, тя е собственият си палач. На всяка красива жена й е осигурен култът на завистта.

Апелес изобразява завистта като предводителка на клеветата. Овидий я увековечава разкъсваща езици на скорпиони, за да се подсили. Шекспир я въплъщава в ненаситния Яго. Хосе Инхениерос смята, че завистникът, който няма смелост да убива, се примирява да бъде долен. Принизява другите, отчаян от собствената си импотентност. Тези хора разяждат чуждата съзидателност. Каин е отворил един нескончаем завет.

Непрекъснатото гледане на другите накриво и скришом, с изражението, което ясно показва желанието да лишиш някого от нещо, е довело до всеобщото вярване в „лошите очи“, мощно обществено взаимодействие, от което трябва да се пазим: помага червеният цвят, морскосиньото и амулетите с форма на риба, защото тя е под водата, а там тези вечно отворени очи не могат да ни видят.

Несъмнено това е най-споделяното от всички негативни чувства, защото поражда ирационални защити пред въображаеми злини, на които не са чужди на футболисти, магнати, успели, но покварени хора, членове, зърна и вагини.

Завистта е дълбока ненавист, егоцентризъм, принизяване. Хроничен глад в угощението на живота. Неспособност да си сервираш и да предложиш. В атмосфера на завист растенията изсъхват.

Ако „синдромът на Снежанка“ се разпространи върху цялото общество, даже горите ще изсъхнат. Испания загуби някогашните си гори, Аржентина и Бразилия търпят непрекъснати поражения.^[1]

Любовта продължава да бъде универсален антидот за всички злини на персоналното аз и мощно допринася за намиране на точки на хармония в обществения конфликт, мъдрото безразличие.

Не мислиш ли, скъпи читателю, че току-що прочете една будеща завист приказка?