Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (33)

33. Когато учените „кълват“

Тази сутрин богатият мъж реши да направи едно добро. Уморен от ежедневието си, щедрият милионер наредил на шофьора си да спре лимузината на стария мост, където един стар селянин имал навика да лови риба. Приближил се тържествено към спокойния рибар и казал:

— Приятелю, починете си вече. Забравете тази грижа да извадите нещо от реката… вземете тези пари и си купете от селото цялата риба, от която се нуждаете. Върнете се вкъщи и се нахранете добре, без повече мъки.

И като отворил голямата си чанта, извадил оттам пачка банкноти пред смаяния поглед на човека.

„Да се прибера вкъщи? Да престана да ловя риба?“, питал се селянинът под красивото септемврийско слънце. И с широка усмивка се извинил:

— Господине, не мога да приема предложението ви. Благодаря ви за доброто намерение, но не ме съблазнява… Не можете да си представите какво удоволствие изпитвам, когато усетя, че тапата потъва…!

Има състояния на радост, които се раждат от много прости неща, спонтанно и безплатно. Удоволствия, които не могат да се купят в никой супермаркет или рибарски магазин. Изключителни, интимни удоволствия, които не могат да бъдат предадени с думи…

Хората, посветени на научното изследване, изживяват тези мигове, когато някой експеримент ги изненада с ценно, непредвидено откритие, когато природата им разкрие някоя от безбройните си тайни, когато „тапичката“ на познанието стремително потъне в океана на тайната. За това преживяване няма паричен стимул, който да компенсира отдаването и съсредоточаването на посветения изследовател. Може би поради това особено призвание към делото на „риболова“ често пъти се подценява изследването на учените и не им се признава високата стойност на личното им и общо отдаване.

Поради всичко това „кълването“ често придобива испанското значение на „смъдене“, „безпокойство“ или „дискомфорт, предизвикан от външни причини“, което може да предизвика крушение, тотално разрушение. Добрият рибар се окуражава от това, че „кълве“, за него това е обещаващ знак, който обяснява една внимателно програмирана всеотдайност, потвърждение за умствено здраве. Никой не би ловил риба в корито, без да предизвика съмнение. Един луд имал навика да го прави и когато някой подигравателно го попитал: „Кълве ли, кълве ли днес?“, отговарял убедено: „С вас вече са четири.“

Наистина е много хубаво учените да усещат „кълването“ на някое изследване, без в същото време да изпитват глад поради общественото изоставяне. Особено в това общество на консуматорство и шеметно ускорение, в което, изглежда, изобилстват само ловците на несъществени стимули. И в което, за съжаление, не се срещат често богаташи, които стават една прекрасна пролетна сутрин изпълнени с желанието да направят добро, или поне да се опитат.