Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (35)

35. Мъжът, който не се влюбвал

Няма нищо по-дълбоко,

нито по-голямо на този свят…

Била поредната позната сутрин в селото. Птичките в гората, мъката в сърцето, кокошките из калните улици на селото, унинието в прозевките на обитателите му.

Мъжът, който не можел да се влюби, заминал за Уинифреда, Ла Пампа, да се консултира с Алберто Уайман, часовникаря на селото. Мъдрият майстор го изслушал внимателно. Монокълът си стоял на лявото му око, а зеницата му била придобила изострена чувствителност от толкова взиране във фини механизми, характерно за занаята му, все още незасегнат от информатиката. Дон Алберто помълчал малко, завел го в своята градина от метални рози и слънчогледи и с професионалната тържественост, която възрастта позволява, бавно казал:

— Проблеми с тиктакането, приятелю. Вие не поемате движението… не се нуждаете нито от навиване, нито от смяна на батерията, трябва да се движите, да вървите. Механизмът се саморегулира, докато работи. Вие сте като мъртъв… Консултирайте се с гробаря.

Гробището в това правоъгълно село се намирало през няколко улици. Гробарят го посрещнал в работни дрехи, тъкмо привеждал в ред спящия град. Изслушал тъжната история на мъжа, който не можел да се влюби, и с безпогрешния си задгробен глас, свойствен за заниманията му, отсякъл:

— Да не можеш да се влюбиш е деликатен проблем. Това не се случва между камъните, нито между растенията, нито при водата, нито при вятъра, които се привличат и се търсят с огнена страст, смирено, без натиск, без безпорядък. Обичат се мълчаливо. Вашата работа е странна. Почти сте готов да се настаните тук, сред това спокойно, подредено общество, където пеперудите оживяват епитафиите. Как ви се струва? „Тук почива мъжът, който не можеше да се влюби. Живя ден след ден, от погнуса заслепен.“ Или пък — добавил — може би е по-добре да поговорите с ветеринаря.

Докторът на по-малките ни братя бил състрадателен, веднага схванал проблема.

— Случва се — обяснил — някой бик за разплод да се влюби по особен начин в някоя крава и да я предпочита пред другите, така че изключителната му любовна мощ да се сведе до границите на любимата му. Това докарва голям икономически проблем в селото.

И след многобройни примери подсказал на мъжа, който не можел да се влюби, да забрави за проблема си, да напусне селото и да тръгне по света да търси късмета си.

— Може би — казал му — ви чакат на друг меридиан.

Понякога го срещам в Буенос Айрес, около Северния диагонал, с тъжен поглед. Свири красиви мелодии на една малка флейта и когато някой пешеходец пусне монета в шапката му, подложена на щедростта, очите му се оживяват за кратко, сякаш за пореден път питат: „Тук ли ще е? Днес ли ще е?“ Любовта няма формула. Винаги е неповторима.

С каква безсмислена пустота е съпроводено отсъствието й!