Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas originales, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Елена Дичева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на оригинални хора
Преводач: Елена Дичева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: научнопопулярен текст
Националност: аржентинска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 28.01.2011
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-655-198-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10810
История
- — Добавяне
28. Непредвидена разходка
Всички понякога изпитваме непреодолимата потребност от една „неочаквана разходка“, от среща със свободата, че съществуваме, от откъсване от ежедневието, за да направим връзка, може би по-съществена, със самите себе си.
Когато вечер човек е решил да си остане вкъщи, сложил си е халата, след вечеря е седнал на масата, решен да напише нещо или да изиграе една игра, тази, която предшества лягането; когато навън времето е толкова лошо, че най-естественото нещо е да си останеш вкъщи; когато си прекарал толкова дълго време седнал и спокоен, че да си тръгнеш би учудило всички; когато стълбището е тъмно и входната врата заключена, и когато въпреки всичко, хванат в капана на внезапна фаталност, събличаш халата, появяваш се в дрехите си за навън и обясняваш, че трябва да излезеш, и отгоре на всичко го правиш, след като си се сбогувал набързо; когато затръшваш вратата повече или по-малко забързано, в зависимост от степента на раздразнение, което оставяш след себе си; когато навън се преоткриеш, господар на крайниците си, които отговарят с особена подвижност на тази толкова внезапна свобода; когато чрез това единствено решение усещаш в себе си цялата мощ на решителността; когато, придавайки на факта по-голяма значимост от обикновено, си даваш сметка, че имаш повече сила от необходимото да предизвикаш и да понесеш и най-бързата промяна, и когато вървиш така, препускайки из дългите улици, тогава, за тази нощ, си напълно разделен от семейството си, което се стапя в несъщественото, докато ти, напълно плътен, ярко открояваща се черна фигура, се пляскаш по бедрото и се изправяш в истинския си ръст. Всичко това се подсилва още повече, ако в такава нощ се отправиш към дома на приятел, за да го попиташ как е.[1]
Серат[3] има предвид нещо подобно, когато моли:
Ако не възразявате и е възможно,
мъката полека ме изяжда,
из улиците да се поразходя
в петте си сетива облечен.
Оставям ви на огледалния „заместник“,
оставям вас във заем на наследството.
Че трябва спешно да изляза ако,
ако не възразявате…