Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (25)

25. Изкуството да симулираме

В Библията е казано категорично: „Суета на суетите и всичко е суета.“ Оттогава досега е изговорено много за миметизма.

При гърците лице означавало маска, предмет, който се поставял на лицето и позволявал на актьорите да усилват гласовете си. По време на древните карнавални празници, маскирането позволявало на човека да скрие себе си. Затова много често се сменяли полът и професиите.

Може би Балтазар Грациан (1601–1658) в „Критикон“ е описал най-добре социалното умение да се симулира, когато казва:

Ако видите някой, който се има за мъдър,

смятайте, че е невежа.

Смятай богатия за беден

откъм истински блага.

Който командва всички, е общият им слуга.

Едрият телом няма много характер;

Дебелият няма много съдържание.

Който много мирише,

мирише лошо на всички.

Дърдоркото нищо не казва.

Който разнася клюки, сам себе си осъжда.

Който яде най-много, най-малко се храни.

Който се подиграва, може би се издава.

Който говори лошо за стоката, я иска.

Простият знае повече.

Който има всичко, няма себе си.

На алчния и това, което има, и това,

което няма, му върши еднаква работа.

Колкото повече доводи привеждаш,

толкова по-малко имаш.

Най-мъдрият обикновено е най-неразбиран.

Да си дадеш добър живот

означава да сложиш край.

Който ти смазва копитата, той ти ги чупи.

Който ти създава празници, ти помага.

Нужното често ще срещнеш

в добрите съждения.

Който е много прав, е едноок.

Многото добро не е на добро.

Който по-малко крачи, по-далеч отива.

Който те кара да плачеш, истински те обича.

Колкото повече се мъчиш

да изобразяваш нещо и на нещо

да изглеждаш, толкова ти не си това.

Навикът да симулираме, толкова разпространен сред хората, внедрява измамата и преструването до такава степен, че превръща обществото в една огромна вечеринка на маски, които се лъжат взаимно. По този повод Балтазар Грациан казва следното:

Нямаше мъж или жена, който да не излезе с маската си, и всички бяха чужди. Имаше за всеки вкус, не само дяволски, свети и добродетелни, с които мамеха мнозина. (Мъдрите, естествено, им казваха да си ги махнат.) И е забележително, че всички взимаха чужди и даже противоположни. Защото лисицата излизаше с маската на агне; използвачът — на просяк; курвата — на набожна и вечно на поклонение. Прелюбодеецът — на приятел на съпруга; сводницата — на лечителка; преялият — на постник; лъвът — на агне. Котката, предрешена като мишка. Магарето — като лъв, докато си трае. Бясното куче — с усмивка. И всички до един — присмехулни и измамни.

Искреността, прозрачността, спонтанността не прахосват енергия в напразни прикривания.

Красотата и истинността на простите неща винаги са вълнуващи. В тях се крие тайната, магическият ключ — оригинален — на изкуството да плуваме в живота.