Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (16)

16. Тайна

Казва се, че единственото нещо, което се оставя да бъде изгорено, за да не се разкрие някоя тайна, е червеният восък. Не е хубаво тайните да се разказват на цял свят; могат да се превърнат в шум, във вихрушка, в новина на първа страница на вестниците.

Михаил Строгов, тайният вестоносец на царя от безсмъртния роман на Жул Верн, бил подложен на мъчения, но не предал писмото, което носел.

Народната мъдрост казва, че „любопитният приятел нито е добър приятел, нито пази тайна“ и също предупреждава, че „когато виното влезе, тайната излиза.“

„Мъдрият и свещта изгарят, за да осветят други.“

Затова човек не трябва да се погубва с клюки, защото за всяка празна дума ще трябва да се дава сметка.

Който пази някаква тайна, има власт и в нея се подслонява. Но тази привилегия (или съкровище) предизвиква също мъка поради натиска, който оказва както върху този, който я премълчава, така и върху всички, които се боят от нея.

Важно е да отбележим, че който е способен да пази своите тайни, придобива невъзможна да бъде сбъркана енергия на властване и известно чувство за превъзходство.

Рицарите на свещения Граал, тамплиерите, древните алхимици, така, както и готвачите, рибарите и градинарите, пазят в мълчание магията на своите тайни, тъй като те са силата на тяхното служене, величието и същината на години посвещение. Също и „мафията“, в мрачните си рицарски обети, пази тайните си, за да запази просперитета на „семейството“ и здравето на всеки „брат“.

Зрялото, силно, разпростиращо се дърво понякога разказва своята тайна в знак на благодарност за получените грижи, за подходящите порции вода и внимание. По този начин при пълнолуние, когато ароматът на жасмина изпълва хладната нощ, обикновено се чува блага мелодия в градината. Зрялото дърво пее голямата си тайна:

Любовта ми към теб е странно цвете,

което се събужда като нежна песен,

листенце, стъбълце, цвят,

тишина на страст или плач.

Толкова дни на любов, посветени

на туптенето в насладата

без страх — радост да бъдеш,

настанени в самия център на огъня.

Толкова часове на любов, обич моя,

поглъщам нектар и поемам ръце,

гост щастлив на дните ти

без нито миг, напразно изживян.