Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (19)

19. Дами и кавалери

Афродита, този митологичен персонаж от светлия гръцки небосклон, толкова универсален, колкото и ежедневен, символизира силата на страстното желание. Родена е от морската пяна, когато половите органи на Уран, отрязани от Хронос, паднали в океана. Римляните я почитали като Венера.

Това е женствеността, съблазнителна, възбуждаща, не оплодителят. Когато хората, които я възпитали, я завели на Олимп, всички богове се влюбили в нея, завладени от чара и сладострастието й.

Зевс, разгневен от това, че не отвърнала на любовта му, я оженил за сакатия Хефест.

Имала връзка с Арес. Хефест ги изненадал насред прелюбодейството и докато спели, ги овързал с невидими върви, така че, когато се събудили, не могли да се разделят и станали за подигравка на боговете.

От съвкуплението й с Арес се родил Ерос.

Скулпторът Праксител направил за жителите на остров Книдос статуя на Афродита, истински шедьовър. Сред многобройните еротични истории на богинята най-голямата й любов бил Адонис, неуморен ловец.

Веднъж попитали Милтън^[1] поради каква причина в някои страни някой може да приеме кралските одежди на четиринайсет години, но не му е позволено да се жени, докато не навърши шестнайсет. Големият поет отвърнал: „Това е така, защото по-лесно може да се управлява кралство, отколкото жена.“

Друга, по-близка история разказва за мъж, който живеел подвластен на две големи страсти: жените и приключенията на автомобилния туризъм. Последователните на Афродита от областта изпълнили живота му с превратности и горчивини. За него жената се превърнала в проблем без име.

Пътуванията му докарали безброй неприятности поради лошото състояние на пътищата и особения му талант да не се ориентира в дългите преходи.

Веднъж, когато пак се загубил с колата, помолил в самотата и отчаянието си ангелите за помощ. Господ, който внимателно го наблюдавал, се появил пред него и му рекъл:

— Имам волята да ти изпълня едно желание. Поискай ми две съществени за живота ти неща и аз ще избера едно от тях и ще го изпълня.

Мъжът помислил малко за положението, в което се намирал, и развълнуван казал:

— Господи, две са най-големите ми нужди: първо, да успея да разбера женската душа и второ, да построиш за моя лична употреба едно шосе, което да кръстосва планетата във всички посоки и да излиза на ъгъла, където се намира къщата ми. Така повече няма да се губя и ще се радвам на пътешествията си на воля по всяко време на годината, без разписания и без винетки.

— Добре, сине, вече реших. Имам само един въпрос: с колко ленти го искаш шосето?

В кибернетичната култура ожесточено се спори дали трябва да се казва „la computadora“ или „el ordenador“^[2].

Група изследователи мъже заключили, че трябва да казва „la computadora“ по следните причини:

1. Никой, дори и Господ, не разбира какво става вътре в тях. Вътрешно присъщата им логика е непозната.

2. Езикът, който използват, за да общуват помежду си, е неразбираем за което и да било друго същество.

3. Познатото съобщение „грешна команда или погрешно име на архив“ е толкова информативно, колкото и следната фамилиарна фраза: „Ако не знаеш защо съм ти бясна, няма да ти го кажа.“

4. Дори и най-малките грешки се складират в паметта за по-нататъшната им употреба.

5. Когато включиш някоя от тях в живота си, скоро установяваш, че половината от доходите ти отиват, за да й купуваш аксесоари.

Група жени специалистки в областта обаче се произнесли в полза на наименованието „el ordenador“:

1. Защото съдържат купища информация и нито една идея.

2. Предполага се, че помагат за решаването на проблеми, докато в повечето случаи те са проблемът.

3. Когато включиш някой от тях в живота си, разбираш, че ако беше изчакала още малко, си могла да получиш по-добър модел.

4. За да ти обърне малко повече внимание, трябва да го запалиш.

5. Голямата консумация на енергия ги прави безполезни за останалата част от нощта.

Древната Афродита показала, че няма две еднакви целувки от една любяща жена и докато съществува свежата и неизчерпаема изненада от женската оригиналност, ще продължава да има поезия. И ще продължава да бъде неразбираемо прекрасна.