Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (23)

23. Приживе, братко, приживе

Обикновено изпускаме автобуса на момента, отлагаме, голяма част от безполезното ни страдание се дължи на пропуснатите моменти на свързване, възможности на настоящия миг, съкровища на шанса, колкото щедри, толкова и неуловими. След това се преизпълваме с обяснения, за да оправдаем задръжките.

Ана Мария Рабате^[1] ни изпраща вълнуващо послание:

Ако искаш да направиш щастлив някого, когото много обичаш, кажи му го днес, бъди добър, приживе, братко, приживе.

Ако бленуваш да кажеш „обичам те“ на хората от дома ти, на приятеля, близо или далеч… приживе, братко, приживе.

Ако искаш да подариш цвете, не чакай да умрат, изпрати го днес с любов… приживе, братко, приживе.

Не чакай хората да умрат, за да ги обичаш, за да ги накараш да почувстват любовта ти… приживе, братко, приживе.

Ще си щастлив, ако се научиш да правиш щастливи всички, които познаваш… приживе, братко, приживе.

Не ходи по пантеони, не трупай цветя върху гробове, изпълвай сърца с любов… приживе, братко, приживе.

Несъмнено в съжителството трябва да се научим на взаимоотношения. Там именно се проявява качеството на нашите връзки. По-лесно е да се свържеш със същества далечни, покойни, отсъстващи, отколкото с роднини или съседи. Ако някой обича, би трябвало да покаже, че обича. Сега. Приживе, братко, приживе.

Какво бих искал да направя днес?

— Да кажа нещо различно.

— Да мисля нещо различно.

— Да си представя нещо различно.

Нещо различно е този миг, тази точка на допир с живота, тази неуловимост във вечната светлина.

Какво бих искал да получа днес?

— Един приятел.

— Една целувка на обич.

— Един неочакван подарък.

Неочакван като дъгата.

Какво да очаквам от този ден?

Животът работи като едно неповторимо ехо, връща ни това, което излъчваме. Следователно хубаво е да знаем какво даваме, за да предугадим какво можем да получим.