Бранди Толър
Костюмарят (31)

Глава тридесет и първа
Еди

Последните две седмици бяха нереални. Нощен ездач се класира трети, изпълнявайки две от условията, които дядо ми беше оставил, за да мога да запазя фермата, и костюмарят ме покани да отида с него в Ню Йорк. Толкова съм доволна, че Ники се присъедини, след като и Паркър бе тук. Мога да забележа, че тя мисли, че е сладък. И тя пускаше въдицата; например, докато ходеше, поклащаше дупето си малко по-забележимо, когато знаеше, че той я наблюдаваше. И Паркър захапа. Силно.

Вечеряхме в някакъв елегантен ресторант, където костюмарят поръча заради мен. Предполагаше, че прекарвайки тези седмици с мен, бе научил какво харесвах и какво не.

— Е, Еди, имаш ли някакви планове за след края на лятото, когато ще изхвърлиш този задник? — прекъсна мислите ми Паркър, докато посочваше с палец към костюмаря.

— О… ъх — Погледнах към костюмаря, който изглежда избягваше да ме погледне. — Не, всъщност не. — Присвих рамене и отпих от виното си. — Предполагам, че просто ще се върна към живота си.

— Джон ми каза за дядо ти и съжалявам за загубата ти — призна искрено Паркър и аз му се усмихнах леко. — Сигурно трябва да си корава дама, за да управляваш ферма сама.

— Бих пила за това. — Ники повдигна чашата си и всички я последвахме. След като чукнахме чашите си и отпихме, Ники проговори отново:

— Като говорим за това, Еди, това ще бъде твоят първи Ден на благодарността сама. Искам да дойдеш у баща ми с мен. Всъщност по празниците се държи наистина бащински.

Малко бях зашеметена от посоката, по която пое разговора. Първо, Паркър ми напомни, че скоро костюмарят си тръгваше, и тогава Ники добави към нещастието ми, припомняйки ми, че бях напълно сама. Можех да усетя как очите ми се навлажниха от тези мисли и бързо се извиних, за да отида към тоалетната. Забързах през лабиринта от маси, побутвах столовете на другите посетители в опита си да стигна до тоалетната, преди наистина да се разплача. Точно завивах покрай ъгъла към коридора, който водеше към тоалетната, и усетих как една ръка хвана кръста ми и се стегнах.

— Шшт, Еди — прошепна костюмарят, докато ме водеше надолу по коридора към стаята за жени. За щастие нямаше никого и той заключи вратата след нас.

Стиснах със зъби и нокти, за да не се заплача пред костюмаря като свидетел, но мисля, че очевидно беше заради треперещите ми устни и плувналите ми очи. Хващайки ме, костюмарят ме приближи към себе си и ме прегърна. Отпуснах глава на рамото му, докато си поемах няколко пъти дълбоко въздух. Топлината на тялото му срещу моето, неговото равномерно сърцебиене и неговият аромат изглежда ме успокоиха и сълзите ми пресъхнаха.

— Съжалявам. — Отдръпнах се, докато слагах усмивка върху лицето си. — Не знам какво ми стана.

— Мисля, че знам — той въздъхна, докато погали с опакото на дланта си моята топла буза.

— Благодаря, Костюмар.

— Нека да отидем да се повеселим и да се опитаме да забравим какво е надвиснало над нас, става ли?

Знам, че говореше за това как и двамата се ужасявахме от идването на края на лятото. Поне не бях единствената, която се чувстваше така.

Когато се върнахме отново на масата, Ники и Паркър бяха доста приятелски настроени и двамата с костюмаря се спогледахме, докато Ники и Паркър флиртуваха безсрамно. Преди да приключим с вечерята, с Ники отидохме отново до тоалетната, за да се огледаме, преди да отидем в някакъв клуб, за който настояваше Паркър да ни заведе.

— Е, вие двамата наистина се спогодихте — отбелязах аз, докато Ники не наведе над мивката. Тя се приближи до огледалото и оправи червилото си.

— Той е сладък — отговори тя и сви рамене равнодушно.

— Той наистина е сладък — добавих аз. — Мисля, че те харесва.

— Какво на мен да ми харесва? — каза тя, докато се обръщаше към мен и държеше червилото си показвайки, че искаше да сложи от него на мен. Повдигнах главата си, за да го направи.

— Да не се опитваш да играеш сватовница, Еди Джеймс?

Притиснах устните си и казах:

— Не. Вие двамата се справяте и сами много добре.

Тя пъхна червилото си в чантичката си и обви ръката си около моята.

— Ние просто се забавляваме. Никога не бихме излезли на среща. А аз не харесвам връзките от дистанция.

— Просто внимавай, става ли?

— Да, мадам.

Скоро след като влязохме в клуба, в който Паркър ни доведе, всички се насочихме към дансинга. Музиката бе оглушителна и костюмарят не се поколеба да ме придърпа към себе си, сложи ръката си точно над дупето ми, докато се движихме в едно с ритъма. Обичах начина, по който ме докосваше. Караше ме да се чувствам толкова желана; сякаш бях негова. Вечерта определено стана по-приятна. Докато с костюмаря танцувахме, пот покри кожата ми и аз затворих очи, наслаждавайки се на усещането на твърдото му тяло, движещо се с моето. Когато отворих отново очи, срещнах тъмния поглед на костюмаря, който бе изпълнен с желание. Басът пулсираше; вибрациите засилваха болката между краката ми. Привлякох лицето към моето, захапах долната му устна, обичайки ръмжането, което излезе от него, докато ме притискаше по-силно. Имах нужда от него да е в мен сега. Изглежда, че Ники и Паркър бяха заети един с друг, затова реших да направя още една от моите фантазии с костюмаря. Идеята ми дойде от моя любим любовен роман, По всяко време. Да бъдем някъде, където никой не ни познаваше, ме накара да се почувствам малко по-безразсъдна.

Когато костюмарят ме изведе от дансинга, аз бързо се проврях между няколко други двойки и тръгнах към бара. Не погледнах назад да видя дали ме следваше, защото знаех, че ще го направи, стигнах до бара и зачаках. След минута костюмарят беше до мен и ръката му погали рамото ми. Имаше загрижен поглед в очите, без съмнение се чудеше защо избягах от него.

— Познавам ли Ви? — попитах, дръпвайки рамото си далеч от докосването му. Главата му се повдигна назад, но бързо продължих. — Съжалявам. Това е първата ми вечер, след като скъсах с приятеля си и съм малко нервна. Аз съм Валери.

Протегнах ръка, докато той ме наблюдаваше любопитно, преди да я приеме и да кимне разбиращо.

— Аз съм Мак Хенри — каза той.

— Мак Хенри? — присмях се аз. — Бих казала, че сте повече като Джон, или Джони. — Ухилих се и той изсумтя, докато и двамата се обръщахме към бармана, който току-що ни беше попитал какво да ни донесе.

— Аз ще взема уиски, чисто, а за дамата…

— Водка Cranberry, моля — довърших.

— Е, Валери — каза той, преди да се прокашля. — Съжалявам да чуя, че си скъсала скоро. От колко време ти и твоят приятел бяхте заедно?

— Пет години. Беше трудна раздяла — казах.

— Може ли да попитам какво се случи?

— Ами, беше сбор от малки неща. Но в крайна сметка, той просто не можеше да ме задоволи. — Кимнах „благодаря“ към бармана, докато той плъзгаше към нас питиетата ни и Костюмарят му подаде картата си.

— Това е лошо. Не беше ли достатъчно упорит?

— Беше доста упорит. Искам да кажа, да бъде благословено сърцето му, опита се, но в края на краищата осъзнах, че няма това, от което се нуждая. — Отпих от питието си и погледнах крадешком към костюмаря.

— И, от какво се нуждаеш, Валери? — той се наведе и практически изръмжа в ухото ми. Ароматът му ме обгърна и трябваше да се боря с желанието си да го целуна. Можех да видя, че той наистина се вживя в тази ролева игра, която бях започнала, и започнах да съжалявам, че не носих бикините си. Собствената ми възбуда започна да се стича по бедрата ми.

— Предполагам, че търся мъж, който може да ме заведе у дома… и да ме накара да се почувствам добре. Голям мъж — добавих аз, като нарочно славих погледа си към чатала му. — Мислиш ли, че би могъл да ми помогнеш с моя малък… проблем?

С вълча усмивка, която прекоси лицето му, той каза:

— В интерес на истината, мисля. — Пристъпвайки по-близо до мен, той ме придърпа към себе си, за да мога да усетя ерекцията му, притисната към бедрото ми. — Просто ми кажи къде да те заведа, Валери — издиша в ухото ми той.

— Тоалетната — отговорих бързо.

Без да каже и дума, той отстъпи, изпи питието си, грабна картата си от бара и хващайки ръката ми, ме поведе отзад. Сърцето ми биеше и краката ми трепериха, докато го следвах. Докато наближавахме тоалетната, разочаровано забелязах дългите опашки. Но костюмарят ме дърпаше през коридора, подминавайки мъжете, които подсвиркваха и жените, които ме гледаха злобно.

— Къде отиваме? — попитах аз, но той не ми отговори. Вместо това завихме около още един ъгъл към друг коридор, където той спря пред една врата. След като веднъж опита да я отвори и разбра, че е заключена, той извади кредитната си карта и я пъхна между вратата и рамката, усуквайки бравата. Докато го правеше, за мои пълен и абсолютен шок вратата се отвори.

Държейки бравата, той се огледа наляво и надясно по коридора, за да се увери, че никой не ни гледаше, преди да ме бутне вътре и да затвори зад нас. Беше голям гардероб, който беше с обикновени тухлени стени, с четки, метли и други неща за почистване, сложени върху големи метални стелажи. Стаята миришеше на дезинфектанти и аз сбърчих нос. Винаги съм мразила тази миризма.

— Това ще направим, Валери. — Той ми даде сексапилна усмивка. Костюмарят не ме разочароваше. Независимо с какво се опитвах, той винаги бе готов и благоразположен за игра. Казвах, че искам да ме чука в публична тоалетна и когато това не можеше да стане, той разбиваше санитарна стая само за да ме задоволи.

— Може ли да бъдем арестувани за това? — попитах, без наистина да ме интересува. Мисълта да бъдем хванати беше дори още по-вълнуваща. Точно сега го желаех толкова силно, че не можех да издържа.

— Познавам добър адвокат, ако се случи — подразни ме той. — Сега, Валери, спри да говориш и сложи тази хубава малка уста около члена ми.

Гласът му бе дълбок и дрезгав и облизах устните си при нареждането му.

Не говорех. Не бях сигурна дали можех да формулирам някакви думи, вместо това започнах трескаво да разкопчавам колана му и да свалям панталона му. Той дръпна роклята ми надолу, излагайки гърдите ми и ги разтри, докато целуваше врата ми, хапейки кожата ми. Обвих ръка около дължината му, потрих я и той изсъска. Падайки на коленете си, аз го поех в устата си, колкото мога по-дълбоко в устата си. Костюмарят нямаше проблеми в тази част. Той беше голям. Повече като огромен. Толкова огромен, че не можех да го обхвана целия. Главичката на пениса му вече се удряше в задната част на гърлото ми, което накара очите ми да се овлажнят, и той все още не беше целият вътре. Използвайки свободната си ръка, аз то потривах в ритъм, заедно с движенията ми. Ръцете му почиваха отстрани на главата ми, напрегнати, но само внимателно ме побутваха, докато се занимавах с него.

— Мамка му, скъпа. Да. По дяволите, усещам твоята мръсна малка уста толкова добре върху члена си — изстена той и аз започнах да се движа по-бързо, окуражена от думите му. Не бях сигурна колко дълго го смучех, но в крайна сметка той ме издърпа и ме обърна така, че ръцете ми да се облегнат на един от рафтовете, за да се подкрепя. Той повдигна роклята ми, излагайки голия ми задник, прокара едната си ръка върху една от бузите ми, предизвиквайки да настръхна.

— Ти си палаво момиче, Валери. Без бикини. — Пръстите му се плъзнаха от клитора ми към сърцевината ми и изстена. — Толкова влажна — измърка той.

Роклята ми беше около кръста ми, гърдите и задникът ми бяха изложени. Ако някой точно сега влезеше, щеше да ме види напълно гола, но не ме интересуваше. В момента се чувствах толкова еротично, като порнозвезда. Толкова разпусната.

Костюмарят се намести до входа ми, хвана ме за бедрата и се вмъкна в мен. Изстенах от изпълването, но той продължи, без да ми позволи каквото и да е време, за да се насладя на първоначалното усещане. Докато той се движеше в мен, рафтът, върху който се бях облегнала, изскърца и се раздвижи, а това причини падането на ролки хартиени рола и тоалетна хартия върху земята.

— По дяволите, усещам те толкова добре, Еди — изръмжа той, докато движенията му ставаха все по-бързи и по-силни. Той изговори истинското ми име, но не го поправих. Не и когато оргазмът ми беше само на секунди време. Толкова силно се удари в мен, че рафтът, върху който се бях облегнала, се удари в стената зад него, издрънчавайки силно.

— О, Боже! — изплаках аз, когато оргазмът ме разкъса, а костюмарят ме последва, стискайки силно бедрата ми, изстена и ме изпълни с освобождението си.

И двамата се борихме за въздух, докато главата му се облегна на гърба ми. Все още не беше излязъл от мен, а аз все още се държах за рафта с цената на живота си, когато звук от прочистване на нечие гърло не ни стресна и двамата подскочихме.

Двама огромни мъже, облечени в черни тениски, на които пишеше, ПЕРСОНАЛ с бродирани букви, се взираха в нас. Костюмарят се измести, за да ме закрие, докато вдигаше панталоните си, а аз отчаяно се опитвах да оправя роклята си.

— Мисля, че двамата трябва да дойдете с нас — каза по-големият, докато ни наблюдаваше как се обличаме.

— Всъщност, оправете се. Виждал ли си такъв женски задник? — добави другият и точно тогава осъзнах, че и двамата ме гледаха. Сякаш, наистина ме гледаха.

— Спри да се взираш в нея, копеле — изръмжа костюмарят. — Веднага ще излезем.

Той задържа сакото си като импровизиран параван, за да мога да оправя роклята си. Усещах как лицето ми гореше; бях толкова разгорещена. Това беше унизително. Забавно как идеята някой да ни хване направи такъв обрат от преди десет минути.

Биячът хвана яката на сакото на костюмаря и го дръпна, но костюмарят се изви и го удари в челюстта.

О, мамка му.