Бранди Толър
Костюмарят (25)

Глава двадесет и пета
Костюмар

— Ъ… Еди?

Един глас ме събуди и когато отворих очи, трябваше бързо да отклоня поглед заради слънчевата светлина. Погледнах надолу и видях Еди мирно да спи в ръцете ми, а аз също бях заспал. Одеялото беше точно под гърдите й и аз го повдигнах.

Звукът на някой, който си прочиства гърлото, ме накара да се обърна и когато вдигнах поглед видях Джоуи да стои с гръб към нас на десет крачки, сякаш се опитваше да не поглежда. Мамка му!

След като се уверих, че Еди е покрита, внимателно издърпах ръката си изпод нея и застанах на колене. По дяволите. Това изглеждаше лошо. Нямаше как да се опитам да направя това да изглежда другояче.

— Добро утро. — Направих гримаса, докато разтривах бузата си.

— Отивам да направя… свърша нещо — промърмори Джоуи, като избягваше да срещне очите ми.

Когато той се обърна и забърза, отдалечавайки се, облякох тениската си и внимателно разтърсих Еди.

— Еди, събуди се — прошепнах тихо.

Тя извъртя главата си към мен и изквича, отваряйки очите си. Когато ме видя се усмихна.

— Добро утро — каза тя, с дрезгав, току-що събуден, глас. Няколко секунди отминаха и тя се изправи в седнала позиция.

— Сега е сутрин! — извика тя.

Одеялото се свлече, докато трескаво се пресягаше към роклята и започна да я обръща налице. Когато я облече, тя се изправи, давайки ми бегъл поглед към дупето й, преди роклята да го покрие. По дяволите, тя беше шибан нокаут.

— Джоуи ме събуди — казах аз с извинителен поглед. Не бях планувал да оставаме навън през цялата нощ. Тя не искаше никой да знае, че ние правим секс и сега това беше съсипано.

— Джоуи ни е видял? — Кимнах в отговор. — Е, по дяволите! — тя изпухтя и раменете й се прегърбиха, сякаш надеждата, че можеше да се добере до къщата, преди някой да пристигне и да ни види, се изпари от тялото й. Когато прибираше всичко обратно в кошницата за пикник, аз сгънах одеялата. Тя тръгна да се отдалечава, но аз я спрях.

— Забрави ли нещо? — подразних я аз.

Когато се обърна и видя на пръста ми да се люлеят бикините й, бузите й се обагриха в червено. Очаквах от нея да ги грабне, но тя ме приближи, погледът й срещна моя, повдигна се на пръсти и прошепна в ухото ми:

— Задръж ги. Нещо, което да ти напомня за мен.

С тези си думи, се обърна и се отдалечи. Поклатих глава и прокарах ръка през косата си. Еди Джеймс щеше да е моята смърт. Прибирайки бикините й в предния си джоб, тръгнах към конюшнята, за да проверя Нощен ездач. Изглеждаше по-добре, апетитът му се беше върнал, но реших да го разходя над километър и да го оставя да си почине днес от тренировките.

Оставяйки го с Джоуи, който все още не искаше да ме погледне в очите, тръгнах към къщата, знаейки, че сигурно миришех по-зле и от конско лайно.

Еди беше под душа, когато влязох и почуках на вратата.

— Имаш ли нещо против да се присъединя към теб?

— Изобщо не.

Съблякох дрехите и ботушите си и влязох под душа с нея. Тя ме дари със срамежлива усмивка, докато миеше косата си.

— Съжалявам, че той ни хвана. Знам, че се предполага, че всичко ще е под ключ и нямах предвид да те засрамвам.

— Не съм засрамена — отговори простичко тя.

— Не си?

— Защо да бъда?

— Просто мислих, че една от точките, за да правим това бе, че никой не трябва да знае.

— Така беше, но Костюмар… — Тя спря да мие косата си и ме погледна. — Не съм засрамена. Доволна съм, че направихме това.

Когато отметна косата си назад, за да я изплакне, се запитах да не би Еди да чувстваше това, което чувствах и аз. Беше ли възможно, тя също да си падаше по мен? При тази мисъл поклатих глава. Нещата със сигурност започваха да се размазват и имах нужда да се върна отново на правилния път. Напусках в края на лятото. Не можех да си позволя да си падна по нея.

Когато приключихме с къпането и двамата отидохме в спалните си, за да се облечем. Бях изгубен в мислите си за Еди колко невероятна беше и колко трудно щеше да ми бъде да я напусна, когато лятото свърши.

Облякох се и се върнах в конюшнята. Да се отдалеча от нея беше най-добрата ми възможност да разруша заклинанието, което ми бе направила.

Джоуи оседлаваше един кон отпред и аз задържах коня неподвижно, за да може той да се качи върху него. Той все още не срещаше погледа ми.

— Джоуи, съжалявам, че видя онова тази сутрин. Надявам се, че няма да кажеш на никой за това.

Джоуи изсумтя в снизходителен смях, който ме накара да застана нащрек. Беше ли ми ядосан?

— Това момиче е като моя сестра. Никога не бих говорил за нея с никого. — Тонът му беше ядосан.

— Ядосан ли си ми? — попитах предпазливо, несигурен дали ме интересуваше, или не и чудейки се дали бях подготвен да чуя това, което мислеше той. Ами ако каже, че има чувства към Еди?

Той поклати глава, вдигна шапката си и почеса главата си.

— Еди не е от типа момичета, които можеш да чукаш и да си тръгнеш, Джон. Тя е от този тип момичета, които обичаш и за които се жениш. Сигурно ти е добре да си имаш момиче под ръка, когато работиш тук с нас, селските момчета, но помислил ли си как ще й се отрази на нея заминаването ти? Тя не е от тези момичета, които правят просто секс.

За момент замръзнах изумен. Исках да защитя това, което правехме с Еди, да му кажа, че тя разбира, но дълбоко в себе си знаех, че той е прав. Еди може и да се беше съгласила на случайна връзка с мен, то това не означаваше, че е правилно. Тя заслужаваше по-добро от това. По-добър от мен.

— Тя е добро момиче, Джон — добави Джоуи, изваждайки ме от мислите ми. — Не я наранявай — предупреди ме той и след това сръчка коня да тръгва, и ме изостави там да стоя, и да изглеждам като идиот. По дяволите. Какво правех?