Бранди Толър
Костюмарят (1)

Глава първа
Еди

Тази вечер Ърл, местният бар и грил на Холи Спрингс, бе доста пълен. Някои хора, които присъстваха днес на погребението, пиеха бира и хапваха хамбургери, все облечени в техните официални дрехи. Нямах търпение да съблека роклята си и да се метна върху любимите ми дънки, и просто да остана за момент сама.

— О, Еди. Съжалявам за загубата ти. — Елма Харт взе ръцете ми в своите и ги стисна, докато сложи силна целувка на бузата ми. Точно се връщах на масата си от тоалетната, когато ме улови.

— Мамо, това е Еди… като, Едииии — синът й, Джейсън, подчерта последната буква от името ми, коригирайки я вместо мен. Погледнах го с одобрителен поглед.

Тя наведе главата си и отново я повдигна.

— Точно каквото казах — отвърна тя, докато го отряза със строг поглед, и той поклати глава, докато ми даде извинителен поглед.

— Благодаря Ви, госпожо Харт. Оценявам милите Ви думи — казах аз не желаейки да наблюдавам как разискват. И двамата ми дадоха приятелско кимване и тръгнаха към изхода.

Пльоснах се в сепарето с въздишка и вдигнах чашата си.

— Как се справяш? — попита Ники, моята най-добра приятелка, докато бутна рамото ми с нейното.

— Честно…

Спрях. Голяма част от мен иска да стоваря всичко върху нея, да споделя болката и страха си с някого, но не мога. Вината не е на Ники, че последните тринадесет години от живота ми са изпълнени със загубата на всеки, който е означавал нещо за мен. Заклевам се, животът ми звучи като нещо, което излиза от някакъв еротичен, трагичен, романтичен роман — с изключение на липсата на еротичната романтична част. Освен това, Ники има своя собствена прецакана ръка в живота, с майка, която я е напуснала, и баща, който изглежда, че ни най-малко се интересува дали тя съществува, или не.

— Бирата помага. — Усмихвам се и изпивам голяма глътка.

— Сигурна ли си? — Ники ме поглежда с притеснен поглед.

— Не се притеснявай. Няма да се превърна в алкохоличка, защото съм тъжна. Но, тази вечер може да се напия — предупредих я аз.

— Тогава трябва първо да хапнем. — Тя се усмихва. — Тогава ще се напием — каза тя, докато преметна своята дълга руса коса над едното си рамо.

— Винаги гласът на разума, госпожице Рийз. — Побутнах я с рамото си.

— С размирница като теб някой трябва да бъде — пошегува се тя. И двете се засмяхме, защото, ако попитате някого в града за мен, те ще ви кажат, че аз съм добра и благоразумна. Еди Джеймс, сладка като ябълков пай и любима внучка на Бъд Джеймс. Въпреки че това описание е мило, винаги малко съм го мразела. Дълбоко има една част от мен, която иска да стана дива, да поживея малко. Да правя неща, които никой не мисли, че ще правя.

Два часа по-късно Джоуи Харис и Дирк Рейнолдс седнаха срещу нас и ни накараха да се кискаме като две идиотки. Дори не знам какво казаха. Толкова бях пияна, но каквото и да беше, бе забавно.

Джоуи беше приятел от много години и работи във фермата на дядо ми — или сега вече моята ферма. Той винаги ме е наглеждал и един вид го смятам за свой брат. Ники и Дирк имаха този продължаващ флирт, всеки път, когато бяха един около друг, но никога не правеха нищо по въпроса. Ники, градската красавица, и като казвам красавица, имам предвид, че беше спечелила всички конкурси, докато растеше: кралица на красотата; кралица на бала — схващате картинката — и имаше репутация, че е закачлива. Дирк беше достатъчно умен да не си пада изцяло по лудориите й, но това не го спираше да се включва в игрите й. Повечето от мъжете не можеха да се спрат да не полудеят по нея; руса коса, сини очи, големи гърди, тънък кръст… в общи линии тя е Барби.

— Кога ще ме попиташ да изляза с теб, Дирк? — кикоти се тя, преди да захапе долната си устна. Извъртях очи към Джоуи и той само се ухили самодоволно, преди да отпие от бирата си. С Джоуи трябваше да бъдем свидетели на тази закачки между Ники и Дирк прекалено много пъти.

— Скоро, след като коленичиш на ръце и колене, и ме помолиш да го направя, Ник — каза той, преди да отпие от бирата си.

Дирк бе също толкова добре изглеждащ като Ники. Черна коса, сини очи, които никога не съм виждала, и тяло, за което можете да кажете, че измъчва всеки ден във фитнеса, за да бъде толкова перфектно. Със сигурност заедно биха имали красиви бебета, но и двамата бяха от тези типове, които никога не са работили за нищо. Ако нещо не падаше в скутовете ми, те нямаше да го вземат, но тъй като това е типично за повечето заможни, добре изглеждащи деца, докато растат, те рядко не получават това, което поискат; с изключение, когато става въпрос един за друг. Те обичат да се измъчват един друг и никога няма да се предадат.

— Предполагам това означава, че никога няма да се случи, а?

— Каква срамота. — Дирк се наведе към нея през масата. Неговите невероятни устни — да, забелязала съм ги — се извъртяха в лека усмивка. — Мисля, че бих могъл да ти покажа едно-две.

Джоуи изсумтя и Дирк го изглежда с остър поглед.

— Много си самонадеян — прекъснах го аз.

Мъжете винаги говорят, сякаш те са дар Божи на секса и жените трябва да треперят в присъствието им. Не съм най-опитната в областта на секса, любовниците ми възлизат на обща стойност — чакай… чакай… един. Не мога да кажа, че сексът беше лош с Мик — моят бивш, но не беше толкова добър, за да умолявам да повтори изпълнението си. Фантазиите ми, що се отнася до мъжете, бяха далечни и всестранни от това, което беше на разположение тук в Холи Спрингс. Според Ники това е защото чета прекалено много глупави романтични книги и това ме е накарало да си създам този образ на мъж, който не съществува. Може би това бе истина, но предпочитам да изчакам за шанса, да имам идеалния, отколкото да се задоволя с посредствен.

Дирк се облегна назад, погледът му се спря върху мен.

— Ти просто не си била още с истински мъж, Еди Нямам нищо против да ти покажа едно и две.

Той облиза устните си и ме огледа съблазняващо. Дирк говореше така на всички, но дълбоко в себе си знаех, той ще ми покаже точно това, което ми предлагаше, ако му позволя. Повярвайте ми, мислила съм един или два пъти за това, но също така и всяко друго момиче в града, и единствената разлика между мен и тях бе, че не действах според тези мисли.

— За Бога, Дирк — Джоуи бутна ръката му. — Дядо й току-що умря. Задръж го в панталоните си.

— Съжалявам — отговори той и протегна ръце в знак на капитулация. — Но ако имаш нужда от рамо, на което да поплачеш, да знаеш, че са ми казвали, че мога наистина да накарам мъката да изчезне — каза той с уверена усмивка и Джоуи изстена.

— Дирк… — Ники спря, поклати глава, сякаш не беше сигурна откъде да започне. Имаше толкова сбъркани неща в неговия куц опит да направи сексуални намеци.

— Звучи толкова изкушаващо — казах саркастично аз. — Мисля да пасувам. Ще отида да взема за нас още няколко питиета — казах аз на никой специално, докато се изнизвах от сепарето. Ники дори не забеляза, че се махам, докато набираше съобщение на телефона си.

Криволичех към бара и изчаках, докато Ърл ме забележи, веждите му се сбръчкаха в съчувствие. Получавах този поглед от всеки тези дни.

— Как се справяш, захарче? — Изправен със своите 1, 82 м., Ърл беше най-високият човек, чийто живот можеше да се проследи по бръчките на лицето му. С дядо ми бяха добри приятели, партньори в риболова и знаех, че ще му липсва почти толкова, колкото и на мен.

— Бирата помага — усмихнах се и погледнах встрани от него. Не бях плакала от деня, когато почина дядо Бъд преди три дни. Той поиска от мен да не го оплаквам. „Един добър плач, скъпо момиче, и тогава брадичката горе“, накара ме той да обещая. Ако се взирах много дълго в тревожните очи на Ърл, можех да рухна и в този момент замайването ми беше единственото нещо, което ще ме отскубне от болката.

— Ще ти донеса още една халба — промърмори той и тръгна надолу по бара. Предположих, че той разбра желанието ми да не говоря. Плъзнах се върху столчето и се вгледах в себе си в огледалото, което беше на стената зад шишетата с алкохол. Бях само на двадесет и две, е, двадесет и три до месец, но, по дяволите, ако не се чувствах по-стара. Животът някак ме похаби по начин, по който знаех, че не бива. Не и когато бях толкова млада.

— Какво ще правим сега? — попитах себе си — мислех, че тихо — но явно замъглеността ми променяше способността ми да преценя собствената височина на гласа.

— Мисля, че целият град се пита това — отговори гладък, дълбок глас и аз извърнах глава в негова посока.

Първото нещо, което видях, бе идеално ъгловато лице, изрязана челюст и невероятно кафяви очи. Но тогава… виждам останалото от него. Облечен в черен костюм, който му прилепваше точно, подчертавайки неговите широки рамене, непознатият гледаше надолу към мен и горещина покри кожата ми, докато го оглеждах целия. Защо сърцето ми заби толкова бързо? Не бях сигурна дали някога бях реагирала по този начин при вида на някой мъж. Холи Спрингс не беше Подунк, имахме най-различни хора, включително и такива, които обличаха костюми, така че не беше, сякаш преди не бях виждала мъж в костюм, но непознатият, той не просто беше облякъл костюм; той изглеждаше като някакъв шибан модел на костюми или нещо подобно. Върхът на това, че той беше изключително привлекателен, гладко избръснат и висок.

Мамка му. Взирах се. Спри да се взираш, Еди.

— И откъде знаеш за какво се пита градът? Не си някъде оттук — попитах небрежно, сякаш неговата изключителна сексуалност не накара кожата ми да изтръпне.

— Не трябва да бъда някъде оттук. Всички говорят за това. Горката Еди Джеймс. Мразя да ти го кажа, но повечето от тях мислят, че ще полудееш — Той ме дари със съчувствен поглед, преди да отпие от уискито със сода.

Главата ми се отметна назад. За кого, по дяволите, се мислеше този, за да ми говори по такъв начин? Изведнъж мъглата от неговата сексапилност, от която бях очарована, изчезна. Може би това беше от алкохола или от факта, че цялата ми седмица беше ужасна, но не бях в настроение за самонадеяност или съжаление особено от напълно непознат — независимо сексапилен или не. Със сладникава усмивка, колкото успях да наподобя, попитах:

— Съжалявам, Вие сте?

— Джон Уилсън.

Той протегна ръка, за да се здрависа с моята, но аз само я погледнах, преди погледът ми да срещне неговия. Наистина бе срамота да кажа на този мъж да се разкара, защото той имаше най-невероятните кафяви очи. Очи, които гледаха така, сякаш можеха да проникнат в мен и да открият моите най-дълбоки тъмни тайни. Не че имах много, но ако имах.

— Съжалявам за загубата Ви.

— Познавахте ли дядо ми?

Той се усмихна леко.

— Да. Познавах Бъд. Беше добър мъж.

Сърцето ми се присви от думите му. Дядо Бъд беше най-добър от мъжете. Така или иначе, костюмарят не ме познаваше и не трябваше да ми казва как градът мисли, че ще „полудея“.

— Е, господин Уилсън, оценявам загрижеността Ви, но моята лична работа не е ваша работа — казах дръзко аз. О, да, официално бях пияна. — Ако ме извините, трябва да се погрижа да полудея.

Слязох от стола и той каза:

— Не казах, че съм съгласен с тях.

Обръщайки се, присвих очи към него:

— Защо говориш с мен?

— Изглеждаш… изгубена. Знам какво е — каза сериозно той, докато гледаше надолу към мен. Не бях сигурна какво означаваше изражението му, но той изглеждаше почти… разбираш.

— Изгубена? И какво? Ти ще ми покажеш пътя, господин Уилсън?

Защо казах това? Защото той изглеждаше като неприятност. Секси, изтънчен накара пръстите на краката ми да се присвият от възторг заради един вид — проблем. Нямах нужда от такъв вид стрес в живота си. Бях почти сигурна, че ще тръгне към мен, затова отговорът ми изглеждаше подходящ. Изглеждаше като мъж, който обича жените, получава ги лесно и също толкова лесно си отива. Когато той не отговори, аз продължих, за да му кажа, да се маха по моя воюващ начин:

— Не съм от типа жени, които имат нужда някой да им „покаже пътя“, но съм сигурна, че някоя от другите дами тук, може да захапе стръвта по тази линия. Боже, толкова съм умна. Глупавият мъж си мисли, че може просто да полъхне в града и да ме вземе, когато съм тъжна и уязвима, и да ме очарова с неговия сексапил от големия град.

— Ясно е, че всичко си разбрала — отговори той и се усмихна самодоволно и мразех колко секси изглеждаше. — Беше прекрасно да се запозная с теб, Еди. — Той взе ръката ми, която стоеше отпусната отстрани, и я целуна.

Взирах се в него неразбиращо, кожата на ръката ми боцкаше там, където току-що устните му я бяха докоснали.

— Има ли някакъв проблем тук, Еди? — попита Ърл, докато слагаше халбата с бира на плота до мен.

Най-накрая откъснах погледа си от невероятно сексапилния мъж пред мен и отговорих:

— Не, Ърл. Просто приятелски разговор, който вече приключи. Приятна вечер, господин Уилсън.

С нахална усмивка, взех халбата си и тръгнах към масата ми. Кожата на ръката ми, където я докоснаха устните му, гореше, но по хубав начин — или наистина лош начин, зависи как ще погледнете на това.

— Кой беше това? — попита Ники, взирайки се в костюмаря, докато заемах мястото си.

— Познавал е дядо Бъд — прошепнах.

— Какво хубаво парче! — Ники кимна одобрително.

— Спри да го гледаш! Държиш се очебийно! — изсъсках към нея.

— Той не вижда — добави Дирк. — Прекалено зает е да наблюдава теб, Еди.

С това, погледнах към костюмаря и очите ни се срещнаха. Горещина покри лицето ми и отместих погледа си.

— Изглежда ми безвкусен — изсумтя Джоуи.

— Ако „безвкусно“ означава, че би могъл да чука всяко момиче в този бар, ако реши да го направи, тогава да, той изглежда безвкусно — подразни го Ники, сините й очи все още оглеждаха костюмаря.

— Точно това имах предвид — каза сухо Джоуи. — Този мъж изглежда като играч — каза той с фалцет.

Всички се засмяхме, докато отпивах. Имаше прекалено много неща от този ден, които исках да забравя. Исках да забравя загубата на дядо Бъд, неговото погребение и върха на това, сексапилния непознат, който по някакъв начин влезе под кожата ми, след като едва разговарях с него. Имах нужда от питие, за да забравя.

— Тази вечер ще закарам и двете ви у дома — предложи се Дирк, докато продължавах да пия от бирата си.

— Това вероятно е добра идея — кимна Ники.

И това беше последното нещо, което си спомням.