Бранди Толър
Костюмарят (30)

Глава тридесета
Костюмар

— Той се класира трети! — Еди на практика го изпя, когато вдигнах телефона. Извиках триумфиращо и си спечелих няколко лоши погледи от хората, които седяха около мен в ресторанта, в който бях.

— Знаех, че ще се класира, скъпа, това е страхотно!

— Иска ми се да беше тук, Костюмар — добави тя. — Имам чувството, че това беше победа и за двама ни. Ти наистина ми помогна да продължа с това през последния месец.

— Всичко това е заради теб, Еди. И на мен ми се искаше да бъда там. — Мразех това, че го пропуснах. Щеше да ми хареса да видя лицето й, когато Нощен ездач е пресякъл линията. Но трябваше да се подготвя за Бар, защото ако се провалях, щяха да минат месеци, преди да се явя отново.

— Ти готов ли си за… — Тя спря и чух мъжки глас отзад да я пита нещо. — Просто кажи на Джоуи и Ники, че си тръгваме след два часа — отговори Еди на някого, преди отново да се обърне към мен. — Съжалявам.

— Кой беше това?

Тя замълча за момент и с мек глас каза:

— Дирк. С Ники дойдоха на състезанието и да празнуваме.

Стиснах зъби при мисълта, че този задник беше с нея, когато аз не можех, но захапах езика си. Когато напуснахме офиса и двамата оставихме ревността да спадне. И двамата знаехме как се чувства другият, но също така разбирахме, че трябва да сдържаме неприятните чувства.

— Да празнувате? Видя ли, всички са знаели, че Нощен ездач ще победи.

— Не за надбягването. — Тя замълча. — Днес е рожденият ми ден.

— Наистина ли? — Почувствах се като огромен глупак. Никога не бяхме обсъждали рождените дни. — Не знаех, Еди. Съжалявам.

— Не съм ти казала. Всичко е наред.

— Това означава, че трябва да ти купя подарък.

— Да не си посмял, Костюмар. Сериозна съм. Без подаръци. Обещай ми.

— Наистина ли? Защо не?

— Защото, това би било… прекалено — отговори меко тя и сърцето ми потъна. Тя имаше предвид, че би станало прекалено сериозно. — Обещай ми.

— Обещавам — промърморих недоволен.

— Готов ли си за утре? — промени бързо темата тя.

— Да. Мисля, че ще се справя. Просто съм малко нервен.

— Ще се справиш страхотно — каза тя и можех да чуя, че наистина го вярва.

— Знам, че е в последната минута, но защо не дойдеш в Ню Йорк с мен? Искам да кажа, можем да празнуваме твоя рожден ден и успешно да се представя на двете интервюта.

— Ъ…

— Само за почивните дни, Еди. Триш и Джоуи може да се справят, докато се приберем и аз ще платя всичко.

— Добре — съгласи се колебливо тя. — Но ще платя за себе си. Може ли да поканя Ники? Разбира се тя ще плати за себе си.

— Да. Приятелят ми Паркър също ще бъде, така че тя няма да се чувства като трето колело.

— Добре. Звучи страхотно!

* * *

Когато пристигнахме в Ню Йорк една седмица по-късно, Ники и Еди вървяха ръка за ръка и ме наблюдаваха как събирах багажа.

— Остави ли нещо в Холи Спрингс, Ники? — попитах аз, докато измъквах един от нейните големи куфари от лентата за багаж.

— Знаех, че слагам багаж за двама — каза небрежно тя, а очите ми се стрелнаха към Еди, която се взираше с широко отворени очи към Ники.

— О, Боже, Ники! Ти си бременна? Кой е бащата? — Еди буквално извика, докато удряше рамото на Ники.

Ники веднага даде на заден и направи няколко крачки далеч от Еди.

— Какво, по дяволите? Кой е казал нещо за бременност?

— Ти каза, че слагаш багаж за двама. — Еди вдигна два пръста, за да акцентира думите си.

Ники извъртя очи драматично и се засмя.

— Не съм бременна! Имах предвид, че нося багаж за теб и мен, Еди. Знам, че няма да донесеш почти нищо, в това малко ръчно нещо. А това, което си донесла, вероятно няма да е подходящо за никой клуб.

Еди издиша шумно и раменете й се отпуснаха, когато напрежението я напусна.

— Слава Богу. Изкара ми ангелите — отговори тя и започна да се кикоти.

— Момиче, трябва да бъда канонизирана, ако бях бременна. Искам да кажа… кой да си помисли? — засмя се Ники, докато се обръщах към лентата на конвейера, за да взема другия й куфар.

— Един ден ще бъдеш прекрасна майка, Ник, просто сега…

— Знам, Еди. Знам — прекъсна я Ники.

Точно тогава, телефонът ми иззвъня, показвайки ми, че бях получил съобщение. Отворих го и видях съобщение от Паркър, който ми даваше да разбера, че е отвън и ни очаква.

— Превозът ни пристигна — казах аз, докато слагах и последния багаж в количката и я забутах към изхода.

Когато излязохме, видях Паркър да стои до черен Линкълн, ръцете му бяха кръстосани и се взираше в пространството.

— Задник! — извиках и той веднага се обърна. Забърза към мен, за да ми помогне с количката, но когато ме достигна, очите му попаднаха на Еди и Ники.

— Ъх — успя да каже. Не можеше да откъсне очи от тях.

— Хей, здрасти, как сте, обикновено това служи за поздрав — казах сухо.

— Забрави „задник“ — отговори той и двамата се засмяхме, здрависвайки се.

— Паркър, това са Еди и Ники. Дами, това е задник.

— Благодаря — изсумтя той. — Приятно ми е да се запознаем, дами.

Ники изглеждаше също толкова заинтригувана от Паркър, както и той от нея. Получи се неловък мълчалив момент, докато двамата просто се взираха един в друг. Еди ме погледна с кос поглед, затова прочистих гърло, за да разруша транса им.

— Тръгваме ли? — попитах аз.

— Ъ, да. Оттук.

Паркър поклати глава и ми помогна да закарам количката до колата.

След като Паркър ми помогна да натоваря багажа в багажника, ни закара до апартамента на чичо си. Той бе приличен размер, две спални, със страхотна гледка. Грег Хейс, чичото на Паркър, пътуваше много. Беше специалист по международно право и рядко си беше у дома, затова нямаше нищо против да ни позволява да отсядаме в апартамента му, когато бяхме в града.

Изпихме няколко питиета, преди да се разделим, за да се преоблечем. Еди и Ники щяха да споделят една стая, а аз щях да съм на дивана, докато Паркър ще заеме голямата спалня. Мразех това, че нямаше да спя с Еди, но не можех да оставя Ники върху дивана.

Докато с Паркър чакахме момичетата… за цяла вечност… изпихме по шот текила.

— Е, Ники изглежда доста приятна — отбеляза небрежно той, докато гледахме през прозореца към небето над Ню Йорк.

— Леко — казах сухо.

Той ме сряза с поглед, който казваше какъв си глупак.

— Добре. Тя е адски секси. Каква е работата при нея?

— Не мисля, че се среща с някого и Еди мисли, че е страхотна. Участва в конкурси за красота и подобни — измъкнах се аз.

— Значи е сама?

— Да — кимнах. — Доколкото знам.

— Значи, ти казваш, че имам шанс? — усмихна се самодоволно той.

— Вероятно не, но може да опиташ. Просто бъди честен. Не искам Еди да ми се ядоса, защото си се забъркал с най-добрата й приятелка — изясних аз.

— Благодаря за вярата ти, човече — каза сухо той.

— Винаги.

— Как са нещата с Еди? — попита тихо той.

Докато се подготвяхме за Бар, аз му споделих за уговорката ни с Еди. Не му дадох всички мръсни подробности, като например какво „мръсно“ момиче бе Еди, защото знаех, че вероятно щяха да се видят и не исках той да си я представя по този начин. Тя беше моя. Така или иначе поне за сега.

— Млъкни, човече! — изсъсках аз. — Тя не знае, че съм ти казал.

— Спокойно — той вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Между другото, добра ли е?

— Пич, наистина съм сериозен за това да те ударя — изръмжах, свивайки отстрани една от ръцете си в юмрук.

— Охлади страстите, човече. Имах предвид като треньор. Добра ли е?

След думите му веднага се успокоих, въпреки че ги намерих за странни.

— Не се засягай, но какво те интересува?

— Ъ… чичо ми. Той притежава доста коне. Навсякъде в страната са. Има някои и в Европа. Ако е добра, мога да му спомена за нея.

— Абе, мамка му, ти шегуваш ли се с мен? — попитах малко по-високо.

— Какво? — смръщи вежди Паркър.

— Никога не си ми казвал, че чичо ти притежава коне. Защо не си споменал за това, когато ти казах за нея преди седмица?

— Не разбирах, че трябва. Искам да кажа, не е като да зная, че си бил шибан треньор на коне, Джон.

Направих гримаса заради думите му. Докато учехме за Бар, също така казах на Паркър и за миналото си.

— Предполагам, че бях изненадан, когато открих, че моят най-добър приятел е имал и друг живот, за който не съм знаел нищо. Прости ми, не мислих в онзи момент да говоря за бизнес. Просто ми хрумна преди няколко дни.

— Съжалявам, човече. Не беше лично. Между другото, не съм треньор. Дядо ми и баща ми бяха.

— Всичко е наред, човече. Разбирам. — Той кимна и отпи от бирата си. — Искаш ли да спомена нещо пред него? Ако смяташ, че наистина е добра, ще го направя.

За момент се загледах отвъд прозореца, несигурен какво да кажа. Дали Еди ще ми се ядоса, ако поискам от Паркър да говори с чичо си в нейна полза?

— Предполагам, че можеш да му споменеш, но само, ако той търси отличен треньор, но не като услуга към мен, става ли?

— Добре, чов…

Точно тогава Ники излезе от спалнята, която споделяха с Еди, облечена с тъмносиня рокля, чиито презрамки минаваха зад врата, и черни токчета. Беше красива жена и можех да кажа, че Паркър определено беше заинтересован. Преди някой от нас да можеше да й направи комплименти, Еди излезе от спалнята облечена в къса червена рокля без презрамки, разкриваща невероятните й крака. Токчетата й отиваха на роклята, а косата й беше завързана в бъркотия от къдрици върху главата. Момичетата стояха едно до друго и ни гледаха, както ние гледахме тях. Няма думи, с които да опиша колко адски секси изглеждаше в този момент Еди. Очевидно с Паркър се бяхме превърнали в нервни тийнейджъри, защото на никого от нас не му дойде нищо на ума да каже.

— Ще приема мълчанието ви като комплимент, момчета — засмя се Ники, преди да се завърти и огледа себе си в огледалото в коридора.

Тръгнах към Еди, която ме наблюдаваше изпод клепачите си. Навеждайки се към нея, прошепнах:

— Изглеждащ невероятно.

Бузите й се зачервиха, докато приближаваше устните към ухото ми и каза:

— Не съм обула бикини. — Очите ми се разшириха заради думите й и преди да можех да отговоря, Еди щипна бузите ми и извика:

— Да се махаме оттук!