Бранди Толър
Костюмарят (26)

Глава двадесет и шеста
Еди

През целия ден, докато работехме, Костюмарят беше тих. Дадох му няколко многозначителни усмивки, припомняйки изминалата нощ, но той всеки път отклоняваше очите си от мен. Казах си, че е уморен. Все пак се занимавахме с Нощен ездач цяла вечер и правихме секс на полето, затова разбира се, той бе уморен. Той също така реши да тича за час в тази невероятна горещина, докато всички си почивахме, затова се опитах да не се съмнявам. Но когато денят свърши и влязохме вкъщи, той отиде да се изкъпе, преоблече се и напусна, без да каже и дума.

Около полунощ реших да му се обадя, но бързо промених мнението си. Не му бях гадже. Не беше моя работа да го проверявам.

В един сутринта чух тежки стъпки на някой, който се изкачваше по стъпалата на верандата. Станах от леглото и надникнах през прозореца, за да видя как костюмарят се беше подпрял на Ники, докато минаваха през вратата. Отключих вратата и я отворих точно, когато те достигнаха до нея. Ники ми даде длъжница си ми поглед, когато Костюмарят тананикаше Сладък дом Алабама пияно на себе си.

— Намерих го в това състояние в Ърл. Реших да го прибера у дома. — Ники грухтеше, докато костюмарят се подпираше на нея и се препъна.

Хванах другата му ръка и я преметнах над рамото си и двете го вкарахме вътре.

— Накъде? — попита Ники.

— Предполагам, че в моята стая, тя е по-близо.

След като го сложихме в леглото, и двете сваляхме обувките му, когато ръката му сграбчи дупето ми.

— Кълна се, ти имаш най-красивия задник, Еди Джеймс. — Думите му леко се заваляха и двете с Ники се засмяхме. — Ти си добро момиче — каза меко, а ръката му все още беше на задника ми.

— Ти самият също не си лош, Костюмар — казах аз, като свалих обувката и я хвърлих зад рамото си.

Ръката му падна и малко хъркане излезе от него. С Ники се закискахме и излязохме на пръсти от стаята, така че звукът от стъпките ни да не го събуди. Бях сигурна, че и разстрел не можеше да го събуди сега.

— Благодаря, че го докара у дома — казах на Ники. — Предполагам, че той имаше лош ден.

Отпуснах се на дивана, а Ники седна до мен.

— Джоуи очевидно ви е видял двамата тази сутрин и му е наговорил нещо.

— Какво?

— Той бе толкова пиян, че мърмореше за това по целия път до тук. Джоуи му е казал, че ти си добро момиче, и че той трябва да те остави на мира.

Внезапно всичко придоби смисъл.

— Затова той се държа толкова студено с мен през целия ден? — Поклатих глава.

— Еди, той е безнадеждно влюбен в теб. Не е трудно да се види. — Ники изрита обувките си и пъхна краката под себе си.

— Ники, не говори така. Няма значение. Той ще си тръгне, без да се притеснява. Ако само си помисля, че може би изпитва дори и частица от това, което изпитвам аз, това ще ме нарани много повече.

— Трябва да говориш с него. Може би може да измислите нещо.

— Ако той има чувства към мен, той никога няма да ги признае и просто ще се унижа. По-добре да оставя нещата неизказани.

— Както кажеш.

Ники потупа крака ми. Тя остана още около петнадесет минути и дори и предложих да преспи тук, но тя избра да се прибере у дома. Костюмарят хъркаше като мечка и заемаше повече от леглото ми, затова се свих на дивана и зачетох един от моите евтини романи, докато заспах.