Бранди Толър
Костюмарят (20)

Глава двадесета
Еди

— Добре, Еди, успокой се! — Ники ме хвана за раменете и погледна в очите ми. — Това не е краят на света.

— Аз си падам по него. Как това няма да е краят на света? — засмях се истерично.

— Седни — нареди ми тя, и издърпах стол от кухненската й маса.

— Аз съм просто още една резка върху леглото му. Той ще си тръгне и ще си намери още една жалка жена, която ще заеме мястото ми, а аз ще бъда изоставена тук напълно съсипана. Това беше ужасна идея. Никога не биваше да правя това.

Ники седна срещу мен.

— На първо място, мисля, че костюмарят е влюбен в теб. Второ, кое те кара да си сигурна, че той няма да напусне града и да мисли за теб всеки ден? Спри да мислиш толкова евтино за себе си, Еди. Ти си невероятна жена и той знае това. Той просто е уловен от идеята, че и двамата не можете да бъдете заедно, защото искате различни неща.

— Е, това е добра причина да се обвързваме, не мислиш ли така?

— Да, мисля — отговори честно тя. — Е, какво искаш да направиш? Да спреш да правиш секс с него?

Поклатих глава:

— Не, сексът е невероятен. Просто искам да срежа чувствата си, и да остане само секса.

— Мисля, че си стигнала прекалено далеч за това.

Отпуснах глава върху масата и изстенах.

— Какво да правя?

Ники мълча за доста дълго време преди да кажа:

— Ще продължиш с уговорката. Независимо от всичко, когато това свърши, ти ще бъдеш наранена, най-малкото, което ще ти остане, е да имаш през лятото невероятен секс със страхотен мъж. Знам, че ти е трудно, когато наистина мислиш за това, но опитай се да се насладиш.

— Сигурна ли си, че си най-добрата ми приятелка? — попитах аз. — Не би ли трябвало да ми кажеш да приключа и да спася крехкото си сърце?

— Може би — засмя се тя, — но мисля, че ти имаш нужда от това, Еди. Имаш нужда да се отпуснеш и да се позабавляваш. Просто трябва да си припомняш, че това е просто за забавление.

— Мразя това, че ще трябва дълго да живея с тези спомени, а той просто ще си замине сякаш нищо не се е случило.

Ники се усмихна самодоволно и можех да кажа, че я осени идея. Погледът й буквално пламтеше; Не ме чака нищо добро.

— Какво си намислила?

— Еди Джеймс. Ти ще дадеш на онзи мъж нощ, която никога няма да може да забрави.

— Какво?

— Ела с мен. Знам точно какво трябва да направиш.

Ники ме хвана, преди да заподскача нагоре по коридора към спалнята й. Последва я колебливо; леко притеснена за това, какво може би имаше наум.

След като ми подаде един тоалет, който да облека, и ми обясни идеята си, казах:

— Аз съм тази със сексуалния опит. Би трябвало аз да давам на теб идеи и насоки.

— Ти си правила секс един път, преди да започнеш да правиш това с костюмаря, Еди. Това трудно те прави авторитет по този въпрос.

— Истина е — отбелязах аз. — Как се сдоби с това? Това е наистина ексцентрично.

— Софт порното по Синемакс.

* * *

Направих, така че, да изчакам да мине шест вечерта, за да се прибера у дома. Нямаше да позволя на Джоуи или Триш да ме видят в тоалета, в който Ники ме облече. Спуснах визьора и погледнах в огледалото, за да проверя червилото си. Ники даде всичко от себе си за косата и грима ми. Облеклото ми, ако можеше така да се нарече, като се имаше предвид по-скоро липсата на достатъчно по мен, определено се вписваше в това, което смятах да направя.

Поех треперещ дъх и тихо стигнах до верандата. Когато влязох в къщата, видях, че спалнята на Костюмаря светеше, но той не беше във всекидневната или в кухнята. Забързах към кухнята и седнах на масата, извадих белезниците, които Ники ми даде, от чантата си, и ги заключих около китките си пред мен. Знаех, че костюмарят ме е чул, че съм се прибрала, затова зачаках тихо на масата.

Това или щеше да се превърне в една от най-невероятните нощи в моя живот, или в една от най-лошите. Надявах се, че няма да е последното.