Бранди Толър
Костюмарят (28)

Глава двадесет и осма
Еди

Когато Костюмарят ми каза, че си пада по мен, сърцето ми подскочи. Но тогава осъзнах, че независимо от чувствата, които двамата изпитвахме, това никога нямаше да проработи. Аз нямаше да напусна фермата. Това беше моят живот и ако той останеше заради мен, в края на краищата щеше да ме намрази. Може би бихме могли да опитаме връзка от разстояние, но това никога не би продължило дълго. Значи това е, до края на лятото, независимо колко би било болезнено, Джон Уилсън щеше да напусне живота ми, оставяйки ме опустошена. Но точно сега, когато той беше тук, щях да изпия всяка капка, която можех. Щях да запаметя всеки спомен, затова, когато той си тръгне, може би тези спомени щяха да ме задържат цяла, докато оздравея и продължа напред.

Прекарахме седмицата работейки и подготвяйки Нощен ездач за надбягването. Бяхме убедени, че ще се класира в топ три, затова се опитах да се успокоя.

Два дни преди да тръгна с Джоуи да закараме Нощен ездач и Костюмарят да замине за Ню Йорк, решихме да не излизаме и да си сготвим заедно вечеря. Преди няколко дни бях предизвикала Костюмаря да разгледа книгите ми и да намери една със сцена, която би искал да разиграем. Сигурно седеше от часове на пода на спалнята ми, преглеждайки страниците, опитвайки се да намери една, която да му харесва. Предполагаше се, че трябва да представи избора си след вечеря, за да можем да я осъществим.

— Е, какво измисли? — попитах го аз, докато той режеше кубчета краставица за салатата ни.

— Моля? — Преструваше се на незнаещ.

Извъртя очи.

— Книгата, Костюмар. Коя си избра?

— Ще видиш. Търпението е добродетел, госпожице Джеймс.

— Не мога ли поне да науча заглавието на книгата? — умолявах аз, изненадана колко въодушевена бях.

Костюмарят свали ножа, с който режеше, и ме притисна така, че гърбът ми бе опрян на плота, а тялото му ме притискаше отпред. Неговите невероятно кафяви очи светеха към моите и трябваше да прехапя устните си. Този мъж можеше да ме накара да се подмокря само с поглед. Мислих да пратя по дяволите вечерята и да го помоля да ме вземе върху кухненския под. Но преди да мога да изложа молбата си, той ме целуна твърдо и страстно, езикът му навлезе дълбоко между устните ми. Стиснах тениската му в юмрук и му отвърнах, лакомо, давайки му да разбере точно колко силно го желаех.

Когато той се отдръпна, знаех, че бузите ми бяха станали розови, защото усещах горещината на кожата си. Давайки ми вълча усмивка, изпълнена с обещания за това, което плануваше тази нощ да ми даде, той се обърна, взе ножа и отново започна да реже краставицата, оставяйки ме все още опряна на плота, сгорещена и неспокойна.

— Дразниш ме — заплаших го аз, насилвайки се да се стегна.

След нашия разговор в деня, когато оправяхме оградата, нещата между мен и Костюмаря станаха приятни. Флиртувахме, държахме си ръцете и се гушвахме на дивана. Вече не спеше в стаята за гости, а беше в леглото ми всяка вечер. Беше невероятно.

Когато приключихме вечерята, след като измихме съдовете, Костюмарят ме инструктира да го изчакам във всекидневната, докато отиде да вземе избора си. Направих това, което каза, обезпокоена за това, какво бе намислил. Когато се върна, той държеше книгата зад гърба си, а върху лицето си имаше дяволита усмивка.

— Тази вечер ти ще четеш. Ако спреш и аз ще спра. Разбра ли?

Ухилих му се, докато любопитството впи нокти в мен. Какво беше взел?

Той ми подаде книгата вече отворена там, откъдето искаше да започна. Огледах страницата и захапах устни.

— Преди да започнеш се съблечи. Остави само бикините си.

Направих това, което ми каза и се съблякох. Когато свърших, вдигнах книгата и прочистих гърлото си.

— Готов ли си? — попитах нервно.

— Както винаги. — Той кимна, погледът му се сведе към гърдите ми, които сега усещах подути и тежки.

Арчър не беше като никой мъж, с когото някога съм била. Той имаше суров сексапил, излъчваше мъжественост, която вероятно щеше да ме свали на колене.

Спрях веднага четенето, за да погледна към Костюмаря, който вече беше свалил ризата си и започна да откопчава дънките си. Погледът ми остана в него по-дълго, отколкото смятах, но не можех да се сдържа. Той беше толкова дяволски секси.

— Продължавай — окуражи ме той.

Когато тази сутрин се събудих, никога не си бях представяла, че щях да стоя, на практика гола, пред Арчър Кинг, но ето ме тук. Влажна и готова за него.

— Докосни се, Кайла. Кажи ми колко влажна си за мен — нареди той и коленете ми почти се подкосиха под мен.

Погледнах нагоре към Костюмаря, докато той пристъпваше към мен. Когато беше само на сантиметър и малко, можех да усетя горещината, която се излъчваше от него в дрезгавия глас, с който ми каза:

— Докосни се, Кайла. Кажи ми колко влажна си за мен.

В момента бях толкова възбудена, че едва дишах. Но направих това, което ми каза. Ръката ми, която не държеше книгата, бавно тръгна надолу и се плъзна под дантелените бикини, докато пръстите ми не почувстваха топлата влага. Изхленчих от собственото си докосване, докато отърках клитора си с кръгови движения.

— По-добре да продължиш да четеш, ако искаш от мен да продължа — напомни ми Костюмарят. — Не спирай да се докосваш — добави той.

Очите ми, които едвам държах отворени достатъчно, за да чета, огледаха страницата, за да намерят мястото, където бях спряла. Продължих да се отърквам, оргазмът ми се надигаше, когато започнах отново да чета.

Направих това, което ми каза Арчър. Бях чувала от другите момичета в училище, че на него му харесва да наблюдава жените, които бе избрал, да се самозадоволяват. Мразех се, че правя това, за това, че се превръщах точно в една от многото негови любовници, но в този момент, щях да направя всичко, което ми кажеше.

Спрях да чета и отметнах главата си назад, когато първият ми оргазъм избухна в мен. Четенето на еротика и едновременно с това изпълнявайки я, беше едновременно изтезание и удоволствие.

— Продължавай — нареди Костюмаря.

С малко пресекващ глас продължих.

След като свърших от своята собствена ръка, Арчър застана зад мен, тялото му се притисна в моето. Усещах кожата си все едно по нея минаваше електричество там, където той се докосваше. Без да каже и дума, пръстите му хванаха бикините ми и ги разкъсаха.

Докато четях, Костюмарят последва инструкциите ми и когато разкъса бикините ми, аз стиснах краката си.

Сега бях гола, напълно изложена пред мъжа, от когото едновременно желаех и се страхувах. Преглътнах трудно, докато той ме обръщаше, разкъсаните ми бикини бяха в ръката му. Погледът му заключи моя и аз прехапах устни, когато той повдигна униженото бельо до носа си и го вдиша дълбоко.

Трябваше да спра да чета. Непременно трябваше да го наблюдавам, докато го прави. Боже мили, беше секси. Той последва книгата дословно и когато вдъхна от бикините ми, затвори очи сякаш беше най-невероятното нещо, което някога бе правил. Леле. Просто… леле. Никога не съм желала някого повече, отколкото в този момент желаех него. Имах нужда да е в мен и имах нужда от него сега. Но знаех, че щеше да ме накара да чета, затова откъснах очи и отчаяно затърсих мястото, където спрях.

Арчър се усмихна дяволски към мен, преди да изръмжи:

— Миришеш толкова шибано сладко. Ще те погубя, Кайла.

Думите му бяха като изстрел на адреналин и преди да осъзная какво се случва, той ме насочи към дивана, насили ме да се огъна в кръста пред него, използвайки ръцете си, за да се подкрепя.

Преди да осъзная, Костюмаря беше зад мен, а дупето ми във въздуха, което напълно ме изложи пред милостта му. Изправих книгата между ръцете си и продължих.

Нямах много опит със секса и за момент си помислих, че може би Арчър щеше да проведе някаква анална игра.

Погледнах назад към Костюмаря с въпросително извити вежди. Той поклати глава и ми подсказа, че не това щеше да се случи.

— Не и засега, между другото — добави той.

Бях доволна, че отместих поглед от него, и той не можеше да види очите ми, които щяха да изскочат от главата ми. Реших да не го правя на въпрос. Това беше разговор за друго време.

Минутите минаваха, докато чаках нервно, чудейки се какво бе следващото, което ще направи Арчър. Внезапно, той плесна дупето ми и жилването, макар и малко болезнено, е също така абсолютно секси. Изскимтях, а той ми изшътка.

— Нямам търпение да те опитам, Кайла — изръмжа Арчър, падайки на колене директно зад мен, ръцете му сграбчиха дупето ми, стисна го здраво, докато лицето му се притисна между бузите ми.

О, Боже. Неговият нос е…

Мислите ми или несигурността изчезна, докато езикът му започна да гали и засмуква клитора ми, а носът му се оказваше точния натиск върху ануса ми.

Костюмарят беше на точното място, лицето му беше точно там, където бе и на Арчър. Въпреки че за разлика от Кайла аз нямах никакви резерви за това. Усещането беше адски невероятно. Ръцете му стискаха здраво дупето ми и той ме стискаше леко, докато забиваше езика си в мен. Затворих очи, стенания излизаха от устата ми, докато оргазмът ми отново нарастваше. Бях толкова близо… почти бях там, когато той внезапно спря.

Обърнах главата си към него, агонията ме заливаше, докато бях почти стигнала до оргазма си и видях, че ме наблюдаваше.

— Защо спря?

— Защото ти спря да четеш.

— Сериозен ли си? — казах аз. — Знаеш ли колкото е трудно да се опитвам едновременно да чета и да свърша?

— Продължи да четеш — пренебрегна въпроса ми той.

Със стон намерих мястото и продължих. Всъщност, се върнах малко назад, за да може да започне отново.

Когато отново стигнахме, където трябва…

— О, Боже, Арчър — изстенах и тогава това се случи. Оргазмът ми експлодира и изплаках. Арчър не спря, докато тялото ми не се успокои и се отпусна върху дивана. Когато се отдръпна, аз се раздвижих, за да стана, но той ме натисна обратно назад.

— Все още не съм свършил с теб.

Гласът му беше дрезгав и богат на обещания за дяволити неща. Времето минаваше, дупето ми беше във въздуха, очаквайки следващия му ход, и когато отново го усетих зад себе си, затворих очи, молейки се да ме вземе.

С тази мисъл, той се гмурна в мен. Бях толкова влажна, готова за него, че той се плъзна лесно, но навлизането му ме накара да изпискам, изпълването беше такъв шок.

— О, мамка му… Кайла — изсъска Арчър, докато ръцете му стискаха здраво бедрата ми.

В момента, в който Костюмаря влезе в мен, изстенах и не можах да удържа:

— Благодаря ти — което излезе от устните ми като шепот.

Костюмарят изръмжа и след секунди успя да изрецитира Арчър, но можех да кажа, че му костваше усилие, а той дори не беше този, който се опитваше да чете проклетата книга, докато прави това. Той не се движеше и осъзнах, че няма да го направи, докато не продължа. Да поговорим за издръжливост?

Арчър излезе бавно, докато само върхът му беше в мен, преди да се блъсне обратно в мен. Никога нищо не бях чувствала толкова добре. Тласъците му се засилваха, но всеки един беше силен, блъскайки се в мен, достигайки толкова надълбоко в мен, че коремът ме заболя. Но се чувствах невероятно. Арчър продължи да прави това, докато се изгубех в още един оргазъм, след това тласъците му станаха по-бързи и той се освободи в мен.

Хвърлих книгата, докато Костюмаря се тласкаше в мен. Ако отново спреше, заклевам се, щях да го убия. Повдигнах едната си ръка, за да се хвана са гърба на дивана, опитвайки се да застана по-сигурно. И двамата стенехме и ръмжахме, и докато оргазмът ми се разгърна, същото се случи и с него и двамата свършихме заедно. Пръстите му се забиха в мен и аз отчаяно се задържах, въпреки желанието ми да се срина с лице върху възглавниците на дивана.

— Мамка му, Еди — дишаше тежко той.

Ръката му за момент внимателно разтри гърба ми надолу, преди да се оттегли. Издърпа ме нагоре, обви ръце около мен, докато внимателно целуваше врата ми и рамото. Наклоних главата си на една страна, за да му предоставя по-лесен достъп.

— Душ?

— Вана — отговорих.

Той ме поведе към банята и пусна водата, докато аз наблюдавах, оценявайки тялото му. След като направи точната температура и сложи тапата, той ме вкара във ваната и ме настани между краката си. В началото не си казахме много, но знаех, че изглеждах нелепо, защото не можех да спра да се усмихвам.

— Това беше невероятно — най-накрая казах аз, нуждаейки се да разбия тишината.

— С теб винаги е невероятно — прошепна в ухото ми той. — Нервна ли си?

Питаше ме за надбягването.

— Малко, но мисля, че той е силен кон и ще се справи добре.

— Съгласен съм.

— Ами ти? Нервен ли си дали ще преминеш Бар?

Той взе гъбата и я намокри с вода, преди да я вдигне до врата ми и да я изстиска.

— Не точно. Добър съм във вземането на тестове, но ако се проваля, трябва да изчакам шест месеца, преди отново да е явя.

Главата ми се отпусна на гърдите му, докато ме миеше.

— А интервютата?

— Почти на деветдесет процента съм убеден, че няма да получа нито една от позициите в Ню Йорк, но това ще е добра практика за други интервюта.

— Мисля, че ще получиш поне една.

— О, така ли? — изсумтя той.

Обръщайки се, го възседнах, доколкото можах, в тази тясна вана.

— Ти просто трябва да споделиш с тях всички свои зашеметяващи атрибути.

— Освен тези в дипломата ми за адвокат? — каза той със самодоволна усмивка.

— Разбира се.

— И какви атрибути би трябвало да споделя с тях, госпожице Джеймс?

— Е… ти си забавен.

— Такъв съм — съгласи се той наперено.

— И си сръчен. Можеш да поправяш четириколесни и огради.

— Това определено е необходимо в адвокатска кантора — пошегува се той.

— И ти си наистина твърд… — Поех пенисът му в ръката си, който вече бе еректирал, и бавно го разтрих, докато удължавах последната си дума. — … задник, който наистина знае, как да свърши работата.

Той изсъска тихо, преди да каже:

— Простете, госпожице Джеймс, но мисля, че вие сте пристрастна.

— Може би съм — отговорих тихо и се засмях, когато го пъхнах в мен.

— Наистина пристрастна — изстена той, докато ръцете му захлупиха мокрите ми гърди.

И точно така свърши нашата вечер заедно, преди да легнем на леглото и да се унесем в сън.

* * *

На следващия ден с Джоуи оправихме всичко, надявайки се, че в наше отсъствие, те щяха да се грижат за нещата. Беше ми трудно да напусна фермата за толкова време и то когато аз бях тази, която управляваше и беше отговорна за всичко, но Триш и Глен бяха с мен от дълго време и знаех, че ще се справят.

— Нервна ли си? — попита Джоуи, докато натоварвахме пикапа.

— Да — признах. — Но мисля, че той ще заеме място. — Кръстосах пръстите и на двете си ръце и вдигнах глава към небето. — Моля те, Боже, нека заеме място — помолих се аз.

— Той ще се справи добре. — Костюмарят се усмихваше, докато приближаваше отзад. Докато двамата с Джоуи вкарвахме нещата в ред, той бе почистил боксовете. Тениската му бе плувнала в пот, косата му бе разрошена и стърчеше на всички страни. Знаех, че мрази да работи във ферма, но, по дяволите, изглеждаше доста добре, докато го правеше. Между краката ми се появи болка и той сигурно забеляза това, защото ми намигна. Това единствено накара болката ми да стане по-силна.

— Трябва да отида да взема седлата — извини се Джоуи и разбрах, че той все още беше ядосан на костюмаря. Нямаше причина да бъде, знаех, че се притесняваше за мен, но ми се искаше да смекчи отношението си.

— Все още не е най-големият ми фен — забеляза Костюмарят.

Усмихнах му се извинително.

— Просто е загрижен за мен. Ще го преодолее.

— Да, може би, когато си замина — изсумтя Костюмаря.

Повдигна ръка, прокара я през косата си и аз забелязах, че имаше голяма рана на палеца си.

— Какво се е случило?

Взех ръката му и я разгледах.

— Ъ, не знам. Добре е. Дори не боли.

— Ще отида да взема неоспорин и лепенки.

— Е, добре е.

— Не, трябва да го покрием, преди да се инфектира. Ти изравяш с лопата конски фъшкии, забрави ли?

— Имаш право — засмя се той.

— Сега се връщам.

Влязох в офиса единствено, за да открия, че комплектът за първа помощ се нуждаеше да бъде попълнен. Пробягах до къщата, до шкафовете в банята за това, от което имам нужда, и точно когато сложих всичко на пода, някой почука на входната врата. Грабнах шише с пероксид и марля, защото това беше всичко, което успях да открия, и забързах да отговя вратата.

Когато я отворих, млада жена, около моята възраст, с руса коса и сини очи, се загледа към мен. Беше облечена в три четвърти къси панталони в цвят каки и синя риза без ръкави; безупречен идеален тоалет.

— Ъ, здравейте — каза тя. В идеалните си дрехи изглеждаше като модел на Дж. Крю, а аз изглеждах като някое от Уолмарт с мръсните си дънки и потник. Стиснах марлята и шишето с пероксид към гърдите си, чувствайки се неловко.

— Здравейте. — Усмихнах се с неудобство. — Мога ли да Ви помогна?

— Ъ, да. Аз съм Ейнсли. — Каза името си и замълча, сякаш изчакваше да види дали щях да разпозная името й, или не. Изобщо нищо в мен не зазвъня.

Несигурна какво да правя, аз се представих:

— Аз съм Еди.

Протегнах ръка и тя я загледа за момент, разтърси я и я пусна бързо, сякаш докосвайки ме щеше да се изцапа.

— Приятно ми е да се запознаем. — Тя кимна и се обърна да огледа фермата, преди погледът й да срещне моя. — Това ферма за коне ли е? — попита тя, сбръчквайки веждите си.

— Такава е. Тук тренираме коне.

— Това твоята ферма ли е?

— Да — кимнах.

— Съжалявам. — Тя поклати главата си, сякаш искаше да разсее някаква мъгла в нея. — Джон не би ми казал, че през лятото ще работи във ферма. Той тук ли е?

Страх започна да се надига в стомаха ми. Кое беше това маце?

— В момента е долу при конюшните. Искате ли да влезете? — предложих за, въпреки че не исках да го правя.

Отстъпих назад и й дадох път да мине покрай мен, а стомахът ми се присви. Възможно ли е това да е неговата приятелка? Възможно ли е да ме бе излъгал?

Внезапно всички тези съобщения, която беше получавал и той ги беше пренебрегвал пред мен или отговаряше бързо, получиха своето обяснение. По дяволите. Преглътнах обратно топката, която се формираше в мен и опитах да се успокоя. Привързвах с изводите и правих предположения. Успокой се, Еди.

След като затворих вратата, показах кухнята на Ейнсли и й предложих да седне около кухненската маса.

— Може ли да ти предложа кафе или студен чай? — попитах аз, докато слагах марлята и пероксида върху кухненския плот.

— Вода, моля — отговори тя и се усмихна. Извадих чаша от шкафа и когато тя ме видя, попита: — Имате ли бутилирана?

Устоях на желанието да извъртя очи. Сериозна ли беше?

— Страхувам се, че не.

— Тогава благодаря. Не искам нищо.

Оставих чашата и седнах с нея около масата.

— Е, значи Джон живее тук?

— Да — отговорих простичко.

— И това е твоята къща?

— Така е — отговорих, борейки се да скрия раздразнението си.

— Е… значи той живее тук? С теб? — попита тя и присви очите си към мен.

Игнорирах въпроса й и попитах:

— Е, ти и костюмарят сте… приятели?

Това беше коварно, Еди. Не успях да се сдържа. Трябваше да знам.

— Костюмарят? — попита тя.

Поклатих глава.

— Съжалявам. Това е нещо като негов прякор. Вие сте приятели с Джон?

— Повече от приятели — кимна тя. — Но си взехме почивка за лятото, след като трябваше да замине и решихме да се срещнем отново, и да видим как са нещата. Предполага се, че ще се видим следващата седмица, но просто не можех да чакам. Толкова е трудно да съм далеч от него. Разбира се, говорим си почти всеки ден, затова имам чувството, че ще продължим точно от там, където оставихме нещата.

Сърцето ми буквално потъна от думите й. Беше ме излъгал. Гняв и болка се завъртяха в мен, но нямаше да й позволя да го види. Отказвам да го направя.

— Знам, че очаква с нетърпение да си тръгне, затова съм сигурна, че ще е щастлив да те има отново.

Защо казах това? Защото това беше шамар в лицето ми, такъв, от който очевидно имах нужда. Докато Костюмарят беше тук, правеше любов с мен, казваше ми, че си пада по мен, той е държал Ейнсли на заден план, за когато се прибере у дома. Не мога да повярвам, че е планирал да спи с нея следващата седмица, докато е в Райли. Как би могъл да ми причини това?

— Сигурна съм — тя се засмя, докато погледът й оглеждаше кухнята ми, отвращението й беше ясно изписано на лицето. — Това не е точно неговият начин на живот.

Трябваше да се усмихна самодоволно. Очевидно тя не знаеше, откъде идваше той или как беше израснал. Но хуморът бързо се стопи, когато осъзнах колко права бе тя. Костюмарят беше взел конкретно и прямо решение да се отдалечи от този начин на живот. Той искаше луксозна работа, луксозна жена и луксозен начин на живот, а това беше доста далеч от всичко, което бях аз. Мразех колко опустошена се почувствах в момента и най-лошата част бе, че можех да виня единствено себе си. Не трябваше никога да се забърквам с него по този начин. Знаех, че не бях от типа чукай-бягай, и сега бях наранена, защото се заинтересувах от него. Ако трябваше да бъде частна, бях повече от заинтересувана от него.

Входната врата се отвори и се изправих, столът ми изскърца по пода, докато го правех.

— Еди, скъпа! Къде е моят лейкопласт, жено? — пошегува се Костюмарят, докато идваше към кухнята, замръзвайки веднага, когато забеляза Ейнсли. На лицето му се изписа, о, мамка му, докато погледът му се движеше между двете ни.

— Джон. — Ейнсли буквално скочи от стола и го прегърна, отдръпвайки се веднага, когато осъзна колко потен бе. — Подгизнал си — посочи тя очевидното, докато оглеждаше ризата си, за да види дали не е полепнала по нея пот.

Костюмарят не каза нищо, вместо това се взираше в мен. Поклатих глава и се усмихнах горчиво.

— Беше ми приятно да се запознаем, Ейнсли — най-накрая успях да кажа аз. — Надявам се двамата да си прекарате добре времето, когато бъдете в Райли следващата седмица. — Погледнах към костюмаря, показвайки му, че знаех каквото знаех. Грабнах пероксида и марлята от плота и й ги подадох. — Има наистина доста неприятно порязване на ръката си, може би, би могла да го превържеш? Трябва да се върна обратно в конюшнята.

Тя взе нещата от мен и устата й се присви. Не й допадна идеята да се прави на медицинска сестра. Костюмарят прокара длан по лицето си, докато напусках.

Докато отварях входната врата, за да изляза, чух Костюмаря да казва:

— Какво правиш тук?