Бранди Толър
Костюмарят (14)

Глава четиринадесета
Еди

Едно лизване от леденостудения му език и загубих ума си. Когато започна да смуче клитора ми, оргазмът ми настъпи за по-малко от минута. Езикът му се тласкаше в мен, докато звуците, които издаваше, ме караха да се възбудя още повече. Докато бях със завързани очи, можех да разчитам единствено на звуците, които издаваше, и усещанията на езика върху плътта ми, което беше невероятно. Добавяйки към това и усещането за студ, вече бях готова за втория си оргазъм. Трябва да отбележа, че костюмарят ме изненада. Никога до сега не бях изпитвала нещо подобно. Беше ми трудно да не мога да го докосна, исках да стисна косата му в юмрук, да одраскам раменете му, но той искаше да държа ръцете си над главата си.

— Виктор, моля те — помолих аз. — Имам нужда да си в мен. Сега — задъхах се с дрезгав глас.

Костюмарят спря да ме облизва и нареди:

— Свали връзката.

Бързо свалих вратовръзката и го видях да стои над мен. Част от мен се чувстваше неловко да лежа на пода, гола, докато той се взираше в мен, но друга част, частта, която бях нетърпелива да освободя, се чувстваше секси и желана. Очите му бяха тъмни и богати и сърцето ми заби диво, докато той се взираше в мен. Целият беше мускулест, идеални широки рамене и здрави ръце. Пръстите му опипваха колана и когато го откопча, свали панталоните и боксерите си. Когато видях ерекцията му, очите ми се разтвориха широко. Беше голяма. Наистина голяма.

— Вероятно това е най-доброто изражение на лицето ти, което би могла да имаш, когато мъж ти покаже члена си за първи път — изръмжа той, но без акцент.

При думите му горещина заля страните ми.

Костюмарят падна на колене и запълзя към мен. Потреперих, когато части от тялото му срещнаха моето. Гърдите и стомахът му бяха твърди и когато гърдите ми се притиснаха в неговите, потреперих. Боже, ухаеше добре. Като афтършейв, сапун и мускус.

Това е.

Костюмарят и аз щяхме да правим секс.

— Еди, сигурна ли си? — попита той с уста до ухото ми, тонът му изпрати тръпки надолу по тялото ми. Когато каза думите, затворих очи. Бяха мили. Той проверяваше, въпреки че всичко това беше моя идея… най-малкото частта с ролевата игра.

— Да. — Исках само да отговоря на въпроса му, а не да звуча толкова отчаяна, но точно по този начин прозвуча тази една дума. Отчаяно. До този момент, точно тук, с твърдото голо тяло на костюмаря върху моето, главата на пениса му, притисната срещу входа ми, не бях осъзнала колко много имах нужда от това. — Моля те.

Докато се взираше в очите ми, едната му ръка поддържаше тялото му, за да не ме смачка, а другата сложи зад врата ми. Не каза нищо, преди да ме целуне и да проникне в мен. Изплаках, докато тялото ми се разширяваше, за да го поеме, това отне дъха ми.

— Боже — ахна той, застинал. За момент не се движеше, а опря чело в моето и двамата дишахме. Отново ме целуна, нежно, преди да плъзне ръката, която беше под врата ми, към гърдите ми. Отдръпна се, преди отново да се тласне в мен, и изстенах от удоволствие. Той замря, очите му се затвориха, сякаш се опитваше да се успокои.

— Скъпа, моля те, опитай се да се отпуснеш. Нямаш представа, от колко самоконтрол имам нужда в момента. — Гласът му беше нисък, но обтегнат. Поех си дълбоко дъх и се съсредоточих върху това да отпусна мускулите си.

— Ти си толкова шибано влажна — изстена от удоволствие той. Все още не се движеше и тялото му беше изопнато, всеки мускул бе изпъкнал, докато той си напомняше да остане спокоен, докато беше в мен.

— Може ли да те докосна? — прошепнах аз, а ръцете ми все още бяха свити в юмруци над главата ми.

— Моля те? — помоли той.

Ръцете ми веднага се заровиха в косата му, придвижих ги към раменете му, по гърба, хлъзгави от пот. Той отново започна да се движи, бавно, но за кратко. Костюмарят имаше други идеи. Ръката му се промъкна между телата ни и намери клитора ми. Докато описваше невероятни кръгове, отново и отново, аз отметнах глава назад в чист екстаз.

— Свърши за мен, Луиза.

Акцентът отново се беше завърнал, но едва го забелязах. Изстенах името му, отново и отново, докато оргазмът ми нарастваше, бедрата ми се повдигнаха, за да посрещат тласъците му. Отне му само още няколко секунди да прави кръгове с палеца си и оргазмът ми се изстреля през мен.

— Не спирай! Не спирай!

— О, Боже, свършвам — задъхвах се срещу врата му. Тласъците му станаха по-бързи и силни, докато тялото му се напрегна и той ме изпълни, срутвайки се върху мен, докато свършваше. Бях забравила колко е хубаво тежестта на мъжкото тяло върху мен, твърдостта и потта, миризмата на секс във въздуха. И двамата се борехме за въздух, бузата му беше притисната в моята и тогава осъзнах, че бях обвила плътно ръцете си около него. Веднага ги отпуснах, несигурна дали бях прекрачила границата, или не. Бяхме се съгласили за секс не за гушкане.

Костюмарят застана на лакти и се вгледа в очите ми.

— Еди Джеймс — той издиша, неговите невероятни богати очи се взираха право в душата ми. — Ти си невероятна жена. — След това се наведе и ме целуна толкова леко, че стомахът ми потрепери. — Изчакай тук — нареди той и се изправи.

Не можех да се сдържа да не погледна неговия възхитително стегнат задник, докато се отдалечаваше. Току-що правих секс! Можех да бъда непредсказуема и еротична!

Все още умствено си поздравявах, когато минута по-късно Костюмарят се върна, държейки влажна кърпа. Той се наведе и започна да ме почиства, веднага стиснах краката си затворени, но той, скоро след като го направих, ги раздели отново.

— Не ставай сега срамежлива, Еди — предупреди ме той.

Преглътнах трудно и си казах да се отпусна. Не е като той току-що да не ми беше дал най-добрия секс, който съм правила някога. Оставяйки кърпата върху рамката на камината, той ме вдигна и отново ме сложи върху рамото си. Изквичах, засмях се и стиснах задника му.

— Какво правиш, Виктор?

— Ще видиш. — Той ме вкара в банята — моята баня — и ме сложи долу. Обърна се към ваната и пусна водата върху ръката си. — Каква температура харесваш?

Изглеждаше като модел, седнал върху ръба на ваната, гол, а мускулите му се движиха.

— Гореща — отговорих и се усмихнах леко. Беше мило. Той ми правеше вана. Очаквах секс и нищо повече, но той наистина се държеше като джентълмен с всичко случващо се. Вниманието му беше изненадващо.

Веднъж щом получи точната температура и сложи тапата над канала, той влезе вътре и седна. Наблюдавах го объркана.

— Влез при мен.

Той протегна ръка към мен и се взрях в нея. Той искаше да си вземе вана с мен? Това беше повече… в пъти повече, отколкото бях очаквала.

Сигурно изражението ми е било като отворена книга, защото той каза:

— Еди, ние може и да имаме споразумение да правим секс през лятото, но ние сме и приятели. Не съм от този тип мъже, които ще те чукат и после ще те оставят гола и сама.

— Не е нужно да правиш всичко това, Костюмар. Аз също искам това споразумение. Не е нужно да се чувстваш задължен да ме гушкаш, или нещо друго.

Устата му се изви на една страна.

— Еди, ако си мислиш, че ти ще бъдеш единствената, която ще поглежда назад към това изживяване и ще си спомня с умиление, грешиш. Това, което току-що направихме там… — Изречението му заглъхна и той прокара ръка през косата си. — Никога няма да забравя колко шибано невероятно бе всичко това. Сега, ние сме съквартиранти, приятели и любовници. Нека се насладим на един друг през лятото, преди това да свърши и да се завърнем в реалността. Моля те, влез при мен.

За момент бях изумена, докато той се взираше в мен, ръката му все още беше протегната, подканвайки ме да се присъединя към него. Това беше много повече от това, което бях планирала, но как можех да му откажа? С треперещ дъх се качих във ваната и се настаних между краката му. Той ме придърпа към себе си и гърбът ми се опря в гърдите му. Взимайки гъбата, той я намокри във водата и я изцеди върху гърдите ми. Никога преди не бях имала подобно изживяване. Това беше толкова… романтично.

Еди, не мисли по този начин. Това беше приятелски секс. Беше грубо да мисля по този начин, но технически то беше това, което е. Костюмарят щеше да си тръгне и това щеше да свърши и нямаше да бъде нищо повече от един спомен. Един, към който щях да се връщам завинаги. Точно като Луиза.

— За какво си мислиш? — попита костюмарят, докато продължаваше да изстисква вода над мен.

Не му отговорих веднага, защото не можех да му кажа, че си мисля, че съм луда, ако си мисля, че няма да бъда привлечена от него. Кого съм заблуждавала, когато съм си мислила, че мога да направя това?

— Просто за работата — излъгах. — Утре ще дойде Ричард Търнър. Иска да види как бяга Нощен ездач, преди да реши дали ще ми го остави да продължа да го тренирам, или не.

— Как се е справил конят по време на тренировките?

— Бърз е — отговорих прямо, унесена в мислите си.