Аманда Куик
Опасна аура (6)

5

— Не претендирам, че разбирам как се е случило — отбеляза Гейбриъл, — но изглежда съм се сдобил със съпруга.

— За какво говориш, по дяволите? — Кейлъб прекоси библиотеката с няколко широки крачки и се спря от другата страна на писалището. — Това ли е идеята ти за шега, братовчеде?

— Мисля, че ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш, че не се шегувам, когато става въпрос за бъдещата ми съпруга.

Гейбриъл се беше навел напред, сложил двете си ръце върху бюрото, докато четеше статията. Изправи се и обърна вестника така, че Кейлъб да може да види малкото съобщение. Братовчед му взе ежедневника и зачете на глас:

Фотографска изложба на улица „Ноктън“

В четвъртък вечерта новите изложбени зали за фотография на улица „Ноктън“ се напълниха с изключително много хора. Снимките, които бяха показани, според общоприетото мнение на присъстващите, са сред най-изкусните и най-удивителни образци на фотографското изкуство. Бяха представени различни традиционни категории, включително пейзажи, натюрморти, архитектура и портрети.

Всички творби притежаваха изключителна красота и енергия и напълно заслужено бяха провъзгласени за високо изкуство. Но по мнението на пишещия тези редове, снимките, които най-много привличаха погледите, бяха четирите фотографии, които бяха описани в каталога като първите творби от серия, наречена „Съновидения“.

Въпреки че бяха представени в категория „Архитектура“, фотографиите са изключителни с това, че комбинират портрет, архитектура и някакъв метафизичен оттенък, който може да бъде описан само като фантастичен. На една от тези снимки беше присъдена първа награда, и при това напълно заслужено.

Мисис Джоунс, жената-фотограф, автор на отличената снимка, можеше да бъде забелязана в тълпата от хора. Тя е нова във фотографските среди в Лондон и беше посрещната там с невероятен успех. Списъкът й с клиенти вече включва някои от най-отявлените членове на висшето общество.

Елегантната вдовица беше облечена по начин, подобаващ на жена в дълбок траур, както е обичайно за нея. Изисканата й черна рокля подчертаваше пищната й тъмнокафява коса и очите й с цвят на кехлибар. В действителност, няколко от присъстващите отбелязаха, че самата тя е също толкова драматична, колкото са фотографиите й.

Затрогващата преданост на мисис Джоунс към паметта на нейния починал съпруг, загинал трагично, докато двойката била на меден месец в Дивия Запад, е добре известна във фотографските кръгове. Дамата ясно заявила, че след като е загубила най-голямата любов в живота си, никога не би могла да обича отново. Цялото й внимание, усет и емоции, сега са насочени към достигането на съвършенство в изкуството й, за огромна радост на познавачите и колекционерите.

— По дяволите! — Кейлъб вдигна поглед от статията. И без друго суровите му черти вече бяха станали неумолими. — Наистина ли вярваш, че това е същата фотографка, която нае, за да каталогизира колекцията в Аркейн Хаус?

Гейбриъл прекоси библиотеката и се спря пред трикрилния, приличащ на арка, прозорец. Сключи ръце зад гърба си и се загледа продължително в подгизналата от дъжда градина.

— Би могло да е съвпадение.

— Знам, че имаш усет за съвпаденията.

— Трябва да съм практичен. Какви са шансовете три месеца след като мис Милтън беше наета да снима колекцията в Аркейн Хаус, друга дама със същия цвят на косата и очите, да започне фотографски бизнес в Лондон? Знаех, че мис Милтън беше много развълнувана от размера на възнаграждението, което получи от Съвета. Мисля, че имаше планове за тези пари, големи планове, въпреки че не сподели това с мен.

— Не можеш да си сигурен, че е същата жена.

Гейбриъл хвърли поглед към вестника през рамо.

— Прочете коментарите. Критикът е нарекъл творбата й удивителна и въздействаща. Казва, че има някакъв метафизичен оттенък. Това доста точно описва снимките на мис Милтън. Тя е изключителен фотограф, Кейлъб. А и всичко това с името.

— Ако си прав, какво ли я е накарало да смени името си на Джоунс?

Вероятно е бременна с неговото дете, помисли си Гейбриъл.

Мисълта го зашемети, задейства пристъп на собственичество и накара инстинктите му на защитник, за които дори и не беше подозирал до момента, да се задействат.

Веднага след това осъзнаване, дойде и още едно, което дълбоко го разтревожи. Ако Вениша беше приела името му, за да придаде почтеност на бременността си, трябва да е ужасена.

Реши да не споделя този потенциален проблем с Кейлъб.

— Само мога да предположа, че е решила да се представи за вдовица, за да успее да продължи с кариерата си — каза вместо това той. — Знаеш колко е трудно за една жена да поддържа някакъв бизнес или да си изкарва прехраната с някаква професия. А за неомъжена, привлекателна жена е още по-трудно.

Зад него настъпи кратко мълчание. Гейбриъл се обърна само за да открие, че Кейлъб го наблюдава със замислено изражение.

— Мис Милтън е привлекателна? — попита той безизразно.

Гейбриъл повдигна вежди.

— Нищо повече от вълнуваща.

— Разбирам — отвърна братовчед му. — Все още не си отговорил на въпроса ми. Защо мислиш, че е избрала да използва като фамилно име Джоунс, когато е решила да се представи за вдовица?

— Много вероятно, защото е било удобно.

— Удобно? — повтори Кейлъб.

— Предполагам, че трябва да е видяла съобщението, което се появи във вестниците след случилото се в Аркейн Хаус — обясни Гейбриъл. — Очевидно е решила, че след като аз вече не се нуждая от името Джоунс, тя би могла да го заеме.

Кейлъб погледна надолу към вестника.

— Това е изключително неудачно предвид обстоятелствата.

— Дори е много повече от неудачно. — Гейбриъл се извърна от прозореца. — Това е потенциална беда. Най-малкото обърква всичките ни толкова старателно обмислени планове.

— Не може да се каже, че плановете ни се развиваха чак толкова добре, във всеки случай — изтъкна Кейлъб. — Все още не сме открили никакви следи от крадеца.

— Да, следата наистина изстина — съгласи се братовчед му. Леко потръпна от енергията, която мина през него. — Но мисля, че това скоро ще се промени.

Кейлъб леко присви очи.

— Ще успееш ли да се справиш с това сам?

— Не виждам да имам голям избор.

— Ако можеш да изчакаш месец или малко повече, може би ще успея да ти помогна.

Гейбриъл поклати глава.

— Това не може да чака. Не и сега, когато и Вениша е замесена. Ти имаш своите отговорности, за които трябва да се погрижиш. И двамата знаем, че те са също толкова важни, колкото и този случай.

— Страхувам се, че ще се окаже точно така.

Гейбриъл се отправи към вратата.

— На зазоряване тръгвам за Лондон. Чудя се какво ли ще каже моята скърбяща вдовица, когато разбере, че покойният й съпруг е съвсем жив.