Аманда Куик
Опасна аура (31)

30

— Какво казахте на полицията? — попита Вениша.

— Истината — отвърна Гейбриъл, после отпи голяма глътка от брендито, което току-що си бе налял. — До известна степен.

Монтроуз прочисти гърлото си.

— Естествено, не затормозихме разследването им с голяма доза допълнителна информация, която щеше да бъде напълно безполезна за тях. Обяснихме им, че някакъв нарушител е влязъл в дома ми, вързал ме е и ми е запушил устата, след което е започнал да тършува за ценности, когато Гейбриъл се е появил и го изгонил.

— С други думи, не сте споменавали за формулата на алхимика — отбеляза младата жена. Дори не направи опит да прикрие раздразнението си.

Двамата мъже се спогледаха.

— Не мислехме, че е необходимо, наистина — меко каза по-възрастният. — Това е проблем на Обществото Аркейн все пак. Полицията не може да направи кой знае колко много.

— Не сте сметнали за необходимо? — Вениша барабанеше с пръсти по страничната облегалка на стола си. — За малко да ви убият тази нощ. Как можете да кажете, че не е имало причина да споменете пред полицията за възможния мотив?

Нервите й никога вече нямаше да бъдат същите, помисли си тя. Когато Гейбриъл влезе във входното фоайе преди малко, раздърпан и със синини, а студените огньове на битката все още проблясваха в очите му, не знаеше дали да се разплаче от облекчение, или да излее гнева си върху него, подобно на някоя свадлива жена. Единственото нещо, което я спря да направи което и да е от двете, беше, че с него бе дошъл и възрастният Монтроуз.

Необходим й бе само един-единствен поглед, за да разбере, че им се беше случило нещо наистина много лошо. По-късно щеше да има време да се разправя с него, каза си тя.

Всички в къщата се бяха събудили и се бяха събрали в малкия салон. Тя беше по роба и пантофи. Амелия и Беатрис бяха облечени по същия начин. Едуард, след като беше чул суматохата, се беше втурнал надолу по стълбите по нощница, за да разбере за какво бе цялото това вълнение.

Леля й се бе заела да прегледа Монтроуз и Гейбриъл. За всеобщо облекчение бе обявила, че нараняванията не са сериозни.

Мисис Тренч на няколко пъти притича от кухнята до салона и обратно, за да провери дали джентълмените нямат нужда от нещо. Парче пай с месо, може би, за да възвърнат силите си.

Вениша й бе благодарила и принудила да се върне в кревата си. Когато икономката се оттегли с неохота, младата жена сипа чай на всички, въпреки че Гейбриъл изглеждаше доста по-заинтересован от голямата чаша с бренди в ръката си.

— Проблемът е, че не можем да бъдем сигурни какъв е бил мотивът на нападателя — отбеляза Джоунс помирително. — Можем само да предполагаме за намеренията му. Когато стигнем до сърцевината на проблема, наистина няма много, което бихме могли да кажем на полицията.

Младата жена погледна Монтроуз.

— Нападателят каза ли ви нещо, сър?

— Много малко. — Той леко изсумтя. — Дори не подозирах, че е в къщата, докато не ме изненада в кабинета ми. Първоначално си помислих, че е обикновен крадец. Завърза ме за стола, запуши ми устата и след това се зае да претърсва стаята. Веднага щом намери фотографията на ковчежето, изглеждаше много доволен. Ясно заяви, че знае, че Гейбриъл ще дойде всеки момент.

Младият мъж разсеяно се почеса по брадичката.

— Явно е прихванал съобщението, което сте ми изпратили по-рано, сър.

Гъстите вежди на Монтроуз се събраха в едно.

— Какво съобщение?

— Не сте ли изпращали писмо до мистър Джоунс? — попита Вениша.

— Не — отвърна той. — Страх ме е да отбележа, че не съм напреднал кой знае колко много в проучването си за семейните връзки на различните членове на обществото. Всеки път, когато набележа някой, който би могъл да се окаже вероятният ни заподозрян по разследването на Гейбриъл, се оказва, че човекът или е починал, или живее в някоя чужда страна.

Неописуем ужас обзе Вениша. Обърна се към съпруга си.

— Съобщението е имало за цел да ви примами в дома на мистър Монтроуз, за да може злодеят да се опита да ви убие — прошепна тя.

Беатрис, Амелия и Едуард се вторачиха в младия мъж.

— Всъщност е възнамерявал да убие и двама ни с Монтроуз — отбеляза Гейбриъл. Тонът му предположи, че планираното двойно убийство е някакво смекчаващо обстоятелство, което да оневини убиеца.

Вениша изпита желание да го удари с юмрук в гърдите от безсилие.

Монтроуз се прокашля извинително, за да прочисти гърлото си.

— Измежду малкото неща, които ми каза нападателят, беше, че възнамерява да подпали къщата, след като се справи с Гейбриъл. Планирал да използва газта. Съмнявал се, че някой щял да се замисли два пъти за нещастието след това. Определено нямало да може да се докаже, че е убийство. Подобни инциденти се случвали достатъчно често.

Беатрис потръпна.

— Истина е. Толкова много хора се провалят при вземането на предохранителни мерки по отношение на газопровода и горелките. Е, сър, трябва да отбележа, имате късмет, че злодеят не ви е убил хладнокръвно, докато е чакал да дойде мистър Джоунс.

— Човекът обясни, че не може да го направи — отвърна Монтроуз.

Амелия леко наклони глава.

— Да не би да казвате, че е имал някакви скрупули да ви убие, сър?

— Абсолютно никакви — увери я развеселено възрастният мъж. — Престъпникът заяви, че миризмата на кръв и смърт биха предупредили Гейбриъл веднага щом отвори вратата на къщата. Мисля, че се страхуваше, че при подобна ситуация, той би постъпил разумно и би повикал някой полицай, преди да влезе да провери.

— Струва ми се съвсем безопасно да кажем, че е много малко вероятно мистър Джоунс да бе направил нещо толкова разумно — мрачно промърмори Вениша. — Много по-възможно щеше да е да се втурне направо вътре, за да види какво се е случило.

Гейбриъл беше развеселен.

— Точно както сторихте вие, когато влязохте в тъмната стаичка на изложбената зала и открихте трупа на Бъртън?

Младата жена се изчерви.

— Тогава ситуацията беше напълно различна.

— Наистина ли? — той повдигна вежди. — По какъв начин е била различна?

— Няма значение — отвърна тя, отговаряйки колкото е възможно по-студено.

Беатрис се взря в Монтроуз над рамката на очилата си.

— Разбирам, че нападателят е възнамерявал да убие и двама ви с мистър Джоунс, но защо е планирал да подпали дома ви?

Вениша забеляза, че Монтроуз и Гейбриъл си разменят, така да се каже, прикрити погледи. Беше й дошло до гуша от тайните на Обществото Аркейн.

— Какво става тук? — настоятелно попита тя.

Младият мъж се поколеба, след което на лицето му се изписа спокойно примирение.

— Едно нещо е, когато премахнеш някой, който няма съществени връзки — поясни той. — Но човек се излага на значително по-голяма опасност, когато убие някой, който има влиятелни приятели или роднини.

— Да, разбирам какво имате предвид — каза Вениша. — Ако намереха убити двама ви с Монтроуз, вероятно щеше да има задълбочено полицейско разследване. Без съмнение, убиецът е знаел това и се е надявал да прикрие следите си, като остави труповете на жертвите си да бъдат изпепелени от това, което би изглеждало като обикновен домашен пожар.

Монтроуз се изсмя тихо.

Едуард го изгледа с любопитство.

— Кое е толкова забавно, сър?

Възрастният мъж повдигна вежди.

— Съмнявам се, че някой би обърнал кой знае какво внимание на смъртта на застаряващ мъж, който не е излизал много извън дома си и не е имал важни връзки в обществото. Но щеше да е доста по-различно, ако Гейбриъл Джоунс бъде открит наръган до смърт. Е, тогава щеше да се вдигне адски голяма врява и това е факт. Извинете езика ми, дами!

Настъпи кратка, тревожна тишина. Вениша погледна към Гейбриъл. Той изглеждаше още по-мрачен, отколкото минута преди това.

— Какво имате предвид, мистър Монтроуз? — попита преднамерено бавно Беатрис.

— Да — добави Амелия. — Ние всички много харесваме мистър Джоунс, разбира се, но не мисля, че можем да претендираме да сме такива, които някой би нарекъл влиятелни приятели. Съмнявам се, че полицията би обърнала внимание на някого от нас, ако се опитахме да настояваме за задълбочено разследване.

Беше очевидно, че по-възрастният мъж е озадачен от реакцията им.

— Под влиятелни приятели имах предвид Съветът на Обществото Аркейн, разбира се, без да казвам нищо за неговия Председател. Уверявам ви, щеше да бъде упражнен изключително голям натиск, ако се окажеше, че наследникът на поста на Председателя е бил убит.