Аманда Куик
Опасна аура (35)

34

Независимо от това, че всички си бяха легнали твърде късно предната вечер, на следващата сутрин закуската беше сервирана рано. Веднага щом приключиха с нея, Беатрис стана от масата.

— Време е да си съберем багажа — каза тя. — Елате, Едуард, Амелия! Трябва да се свършат прекалено много неща, преди да тръгнем за гарата.

Чу се стържене на столове по пода, преди тримата забързано да напуснат помещението.

Когато вече бяха излезли, Монтроуз се изправи на крака.

— Трябва да изпратя съобщение на икономката си. Вероятно вече е пристигнала в къщата, за да се заеме със задълженията си за деня и без съмнение се чуди къде съм. Ще я помоля да ми приготви един куфар. Мога да го взема на път за гарата.

Вениша постави чаената си чаша долу.

— Можете да използвате кабинета ми, за да напишете бележката си до нея, сър.

— Благодаря, ви мисис Джоунс!

Възрастният мъж изчезна в коридора.

Вениша се оказа сама с Гейбриъл. Изгледа го предпазливо, готова за още един спор.

Гейбриъл не изглеждаше да е в настроение за друга кавга. Едното му око бе насинено и тя бе забелязала, че когато малко по-рано се протегна за вестника, леко потръпна, но иначе изглеждаше в много добро настроение.

— Как се чувстваш? — попита го, докато си сипваше втора чаша чай.

— Все едно ме е прегазила карета. — Той взе последната препечена филийка. — Иначе, доста добре, благодаря.

— Може би трябва да прекараш деня в леглото.

— Това звучи доста скучно — отвърна той, докато дъвчеше залъка си. — Освен ако, разбира се, не решиш да го прекараш заедно с мен. Трябва да те предупредя, че леглото в таванската стая не може да ни побере и двамата. Много е възможно да бъдем принудени да използваме твоето.

— Наистина, сър, това не е нещо, за което човек говори на масата за закуска.

— Трябваше да го запазя за вечеря ли?

Младата жена го изгледа сърдито.

— Изглежда, сър, сте в добро разположение на духа за човек, който само преди няколко часа се страхуваше, че е на ръба да се превърне в кръвожаден звяр.

Гейбриъл отхапа още един залък от филийката, изглеждайки замислен.

— Не си спомням да съм използвал думата кръвожаден. Обаче сте права, мисис Джоунс, наистина се чувствам значително по-добре тази сутрин.

— Радвам се, че е така. Какво предлагаш да правим днес?

— Освен всичко останало, възнамерявам да направя обстойно проучване за Розалинд Флеминг.

— Как ще го направиш?

— Много бих искал да си побъбря с някой от слугите й. Камериерките и лакеите винаги знаят повече за своите работодатели, отколкото болшинството хора предполагат. Ако е възможно, ще се опитам да намеря начин да вляза в къщата й, вероятно предрешен като търговец.

— Възнамеряваш да се дегизираш?

Той се усмихна.

— За разлика от теб, скъпа моя, аз нямам нищо против да използвам входа за слугите.

Вениша рязко постави чайника върху масата.

— Това ще е много рисковано.

Гейбриъл присви рамене.

— Ще внимавам.

Тя обмисли плана му за момент.

— Каза, че човекът, с който сте влезли в схватка в дома на Монтроуз, е бил мъж.

— Без съмнение. Казах ти, че мога да направя разлика. Но съм убеден, че Розалинд Флеминг е замесена в тази афера.

Младата жена се намръщи.

— Като се вземат предвид скорошните събития, съм озадачена защо си в такова весело настроение тази сутрин. Човек би си помислил, че тайно си пийваш от джина на мисис Тренч.

Той се усмихна по своя мистериозен начин и отпи от кафето си.

Вениша реши да не продължава да обсъжда темата. Имаше, напомни си, много по-належащи неща.

— Предположи, че има възможност мисис Флеминг да е наела някого да извършва убийствата вместо нея. Този престъпник явно е бил човекът, който си срещнал снощи — каза тя.

Мъжът наклони глава.

— С малко късмет, той ще направи още един опит да довърши работата си.

Събеседничката му изпъна гръб, силно обезпокоена.

— Гейбриъл, не бива съзнателно да се превръщаш в мишена. Каза, че злодеят вероятно притежава паранормални способности, подобни на твоите.

— Да. — Доброто настроение на Гейбриъл се изпари. На негово място се настани пресметливо очакване. — И ако наистина използва същия вид паранормални сетива като мен, мисля, че мога да направя някои определени предположения.

— Като?

— Розалинд Флеминг може да му плаща или не, но и в двата случая може да се каже, че той ще има свои собствени лични цели и своя собствена стратегия. Считам, че е малко вероятно да извърши нечие чуждо убийство, освен ако това не съвпада със собствените му намерения. Също така е малко вероятно да приема нареждания от някой друг, освен ако това не съвпада с онези същите цели.

Тя го гледаше напрегнато.

— Изглеждаш много сигурен в тези предположения.

— Също мога да кажа с определена доза убеденост, че не е приел добре поражението си от снощи. Подозирам, че сега ме приема не само като някой, когото трябва да премахне, защото му създавам затруднения, а по-скоро като противник. Като предизвикателство или конкуренция, ако искаш. Аз и той сме, според него, два конкуриращи се хищника, които са се сблъскали. Само единият може да оцелее.

Вениша почувства как косата на тила й настръхва.

— Не говори така! — отвърна меко, но пламенно. — Казах ти снощи, ти не си хищник, Гейбриъл!

— Няма да влизам в нов спор по темата за това дали съм, или не съм кръвожаден хищник — отвърна той. — Но за едно нещо съм напълно сигурен.

— И какво е то?

— Че мога да мисля като такъв.