Аманда Куик
Опасна аура (37)

36

— Изправени сме пред катастрофа. — Вениша се отправи към далечния край на малкия кабинет. Когато се оказа лице в лице с един шкаф за книги, тя се завъртя и тръгна обратно в посоката, от която бе дошла. — Пълна катастрофа!

Гейбриъл я наблюдаваше от един стол близо до прозореца, пресмятайки как да се справи със ситуацията. Останалите членове от семейството се бяха успокоили вече, след като родителите му се бяха върнали в градската си къща, но настроението на Вениша беше опасно променливо. Избра да опита с добра аргументация и логично обяснение.

— Погледни от хубавата му страна! — предложи той.

Тя му хвърли убийствен поглед.

— Няма хубава страна!

— Само помисли, сладка моя! Вече не е необходимо да отпращаме Беатрис, Амелия, Едуард и Монтроуз извън града. Говорих с баща ми, когато го изпратих до каретата преди малко. Обясних му какво се е случило. Двамата с него решихме, че всички ще се преместим в градската къща и ще останем там, докато историята с формулата не приключи.

Младата жена беше ужасѐна.

— Възнамеряваш да ни преместиш в къщата на родителите си?

— Уверявам те, че всички ще бъдат в безопасност. Както отбеляза баща ми, там има голям брой персонал, който да държи нещата под око. Всички слуги са с родителите ми от цяла вечност. Те са лоялни и добре обучени. Не би могла да намериш по-добри пазачи.

Това я накара да спре за миг. Гейбриъл не беше изненадан. Безопасността на семейството й, в крайна сметка, беше от първостепенно значение за нея.

— Ами ние? — Тя сключи ръце зад гърба си и продължи да крачи. — Родителите ти вярват, че сме женени. Чу майка си. Тя планира да организира прием, за бога!

Той протегна крака и размърда пръстите си в ботушите.

— Ще уведомя родителите си още този следобед. Те ще разберат, че стратегията ми да се преструвам на женен мъж е била напълно необходима.

Младата жена се намръщи.

— Не съм толкова убедена в това.

— Повярвай ми, баща ми много силно желае да открием изчезналата формула. Той ще приеме всяка необходима стратегия.

— Той също така изглежда, че много силно желае да те ожени. Както и майка ти.

Гейбриъл присви рамене.

— Ще се справя с тях.

Вениша направи още една обиколка на стаята, след което тежко се отпусна върху стола зад бюрото.

— Говорим за съчиняването на една заплетена измислица — отбеляза тя, докато барабанеше с пръсти.

Мъжът й се усмихна.

— За щастие, както твоето, така и моето семейство, са истински експерти, когато стане въпрос за пазенето на тайни.