Аманда Куик
Опасна аура (36)

35

Гейбриъл все още наблюдаваше лицето на Вениша, очаквайки да види как ще реагира на думите му, когато чу, че на улицата спира някаква карета. Приглушеният звук от чукчето на входната врата, което е било ударено със сила, достигна до слуха му секунда по-късно.

Тежките стъпки на мисис Тренч отекнаха във фоайето.

— Чудя се, кой ли би могъл да бъде в този час? — попита младата жена.

Той чу вратата да се отваря. Висок мъжки глас проехтя през целия коридор.

— Къде, по дяволите, е нашата нова снаха?

Вениша замръзна.

Гейбриъл погледна към вратата на трапезарията за закуска, предчувствайки неизбежното.

— Животът ми беше толкова простичък и добре организиран — каза на Вениша. — Ех, имаше времена, когато очаквах с нетърпение да прекарам цялата сутрин съвсем сам с моите книги.

— Това там във фоайето баща ти ли е? — ахна Вениша.

— Страхувам се, че е така. Без съмнение и майка ще е с него. Те са неразделни.

— Какво правят родителите ти тук?

— Подозирам, че някой доброжелател им е изпратил телеграма.

Икономката се показа в рамката на вратата, а видът й издаваше объркване.

— Някакви господин и госпожа Джоунс са тук да ви видят, ма’м — започна тя.

— Не са нужни формалности — гласът на Иполит Джоунс изгърмя зад нея. — Всички сме едно семейство.

Мисис Тренч се оттегли. Гейбриъл се изправи на крака. Майка му първа мина през вратата. Привлекателна и дребничка, Марджъри Джоунс беше облечена в модерна синя рокля, която подчертаваше сребристочерната й коса.

Съпругът й изникна зад нея. Със своите красиво-грубовати черти, блестящи зелени очи и дълга до раменете снежнобяла грива той винаги успяваше да направи страховито първо впечатление.

С крайчеца на окото си младият мъж наблюдаваше изражението на Вениша, докато се опитваше да възприеме гледката на родителите му в рамката на вратата. Имаше вид на човек, който все едно бе видял двойка привидения.

— Добър ден, майко! — каза Гейбриъл. Кимна към баща си. — Сър!

— Какво, за бога, се е случило с теб? — попита Марджъри, когато забеляза лицето му. — Изглеждаш така, все едно си участвал в сбиване.

— Ударих се в една врата. В тъмното.

— Но ти виждаш много добре в тъмното — контрира го мисис Джоунс.

— Ще ти обясня по-късно, майко. — Представи ги набързо, като не даде време на Вениша да отрони и дума. След това отново се обърна към родителите си:

— Това се казва изненада — рече безизразно. — Не ви очаквахме.

Марджъри го погледна с леко неодобрение.

— Как мислиш, че трябваше да постъпим, след като получихме телеграма от леля ти Елизабет, с която ни информираше, че си избягал при любимата си? Знам, че те притеснява цялата тази афера с изчезналата формула, но със сигурност би могъл да намериш време да изпратиш някакво известие на родителите си или поне една телеграма.

— Какво е накарало леля Елизабет да си помисли, че съм избягал? — попита Гейбриъл.

— Братовчед ти Кейлъб й споменал нещо за плановете ти да се ожениш за фотографката, която отишла в Аркейн Хаус, за да направи досиета на антиките — обясни Иполит с подозрително доволна усмивка. — Изглежда е настъпило някакво объркване при правилното определяне на времето за сватбата. Решихме да тръгнем за Лондон, за да видим сами какво се случва.

— Представи си изненадата ни, когато разбрахме, че ти и твоята прекрасна невеста вече сте започнали семейния си живот — отбеляза щастливо Марджъри.

— Кейлъб — повтори Гейбриъл. — Да, разбира се. Трябваше да се досетя. Майко, страхувам се, че има някакво объркване що се отнася до бягството…

Мисис Джоунс се усмихна топло на Вениша.

— Добре дошла в семейството, скъпа моя! Не можете да си представите колко дълго съм мечтала Гейб да си намери правилната съпруга. Почти бяхме изгубили надежда. Нали така, Иполит?

Мистър Джоунс й се подсмихна и се залюля върху петите си.

— Казах ти, че мис Милтън е точната жена за него.

— Да, така беше, скъпи — съгласи се Марджъри.

— Ха! А ти казваше, че не трябва да се бъркам в личните работи на сина ни. Къде, по дяволите, мислиш, че щяхме да сме сега, ако не бях направил точно това?

Младата жена като че ли бе изпаднала в някакъв транс. Стоеше права, но здраво бе стиснала ръба на масата, все едно се страхуваше, че коленете й ще се подгънат.

— Беше напълно прав, Иполит — съгласи се съпругата му. Обърна се отново към сина си. — Но определено трябва да възразя срещу тази тайна женитба. Възнамерявах да ти направя подобаваща сватба. Не можем да позволим на хората да си помислят, че не сме очаровани от новата си снаха.

Вениша издаде някакъв странен звук. Гейбриъл видя, че тя много настойчиво бе вперила поглед в баща му.

— Аз ви познавам, сър — каза като замаяна. — Вие купихте няколко фотографии от мен в Бат.

— Определено го направих — съгласи се той. — Прекрасни кадри бяха. В минутата, в която ви срещнах и видях работите ви, осъзнах, че вие сте единствената подходяща жена за Гейб. Трябва да имате предвид, че се наложи да направя някои маневри, за да уредя вие да снимате колекцията. Съветът може да бъде доста старомоден, когато стане въпрос да се използват съвременни изобретения, но все пак аз съм Председателят.

— Персоналът подготвя градската ни къща, докато си говорим — обяви Марджъри. — Не сме я използвали от години, но не би трябвало да отнеме дълго време, за да я направят уютна.

— Майка ти доведе една малка армия от слуги с нас с влака тази сутрин — обясни баща му.

Звукът от стъпки отекна надолу по стълбите и в коридора. Едуард пристигна пръв, нетърпелив да види какво се случва. Амелия се появи след него, с лице, светещо от любопитство. Беатрис, която изглеждаше притеснена, завършваше процесията.

— Не разбрах, че имаме посетители — отбеляза тя.

Марджъри се обърна към нея.

— Моите най-искрени извинения за нахълтването ни така в този ранен час. Позволихме си тази волност, тъй като вече сме семейство. Наистина се надявам, че нямате нищо против.

— Семейство? — Лелята се взря в гостенката през очилата си. — Вероятно сте попаднали на грешния адрес.

— Да — потвърди Вениша с доста отчаяна нотка в гласа. — Грешен адрес. Това е всичко. Някаква ужасна неразбория.

Никой не й обърна внимание.

— Но ние сме само четиримата — сестрите ми, леля ни и аз — обясни Едуард на мисис Джоунс. — Нямаме друго семейство. — Хвърли бърз поглед към Гейбриъл. — Не истинско семейство, така да се каже.

Иполит разроши косата му с огромната си ръка.

— Имам новини за вас, млади човече — каза той. — Вече имате много по-голямо семейство. И мога да ви уверя, че ние сме съвсем истински.