П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (41)

5.

Когато Сали отвори входната врата, телефонът в мъничката й всекидневна звънеше. Тя се досети кой я търси и пронизителният звън й прозвуча като глас на изпаднал в беда приятел, който вика за помощ. Без да затваря вратата, изтича до масичката и вдигна слушалката. По жицата долитаха приглушени жалки стенания.

— Ало… Ало… Хей… Ало…

— Ало, Джинджър — промълви тя.

Вместо отговор последва нещо средно между вик и задавено клокочене. После дочу глас:

— Сали! Ти ли си?

— Самата аз.

— От сума време се опитвам да се свържа с теб.

— Току-що се прибирам. Вървях пеш.

Настъпи тишина.

— Ало?

— Да?

— Такова. — Както обикновено Джинджър имаше затруднение с изразните средства. — Ами за онова, дето ми каза.

— Да? — повтори Сали, стараейки се гласът й да не трепери.

— Одеве каза. — Речникът на младежа отново се оказа беден. — Каза, че ме обичаш.

— Да — за трети път промълви тя.

Друг странен звук прелетя по жицата; Джинджър помълча, докато се овладее, после поднови атаката:

— Аз… Предлагам да обсъдим този въпрос, когато се срещнем. Няма смисъл да ти се обяснявам по телефона. Честно казано, шашардисан съм. Никога не съм предполагал. Хей, какво общо има Брус?

— Вече ти казах. — Лицето й беше изкривено от мъка, ръцете й трепереха. — Направих фатална грешка. Не осъзнавах истинските си чувства. А сега е прекалено късно.

— Боже мой! — Гласът на Джинджър прерасна в неистов вой. — Не може да бъде! Нали не мислиш да се омъжваш за този тип?

— Трябва. Вече дадох дума.

— Но…

— Няма смисъл да спорим. Ще спазя обещанието си.

— Но братовчед ми е абсолютен гадняр!

— Не мога да се отметна от думата си.

— Дрън-дрън! — разгорещено се провикна Джинджър. — Разбира се, че можеш. Нито едно момиче не бива да…

— Не мога, скъпи. Наистина е невъзможно.

— Слушай…

— Предпочитам да не говорим на тази тема. Къде си отседнал?

— Къде ли? В „Плаза“… Чуй ме, Сали.

Тя неволно се усмихна.

— В „Плаза“ ли? Бедничкият, наистина се нуждаеш от някого, който да се грижи за теб. Не бива така безразсъдно да пилееш парите си… А сега трябва да прекратим разговора. Късно е и съм много уморена. Утре ще те посетя в хотела. Лека нощ.

Побърза да затвори телефона, за да предотврати новите протести на Джинджър. Понечи да се обърне, но чу глас зад себе си:

— Сали!

Джералд Фостър стоеше на вратата.