П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (15)

1.

Сали успя да замине за Детройт едва в петък. Пристигна в града на следващата сутрин и взе такси до хотел „Статлър“. След като провери дали Джералд е отседнал в същия хотел, тя позвъни в стаята му съобщи му, че ще го чака в ресторанта, после се настани на една маса и си поръча закуска.

Докато чакаше да й поднесат храната, установи, че не е гладна. Чувстваше се уморена, след като няколко дни не се беше отделяла от леглото на болния, пък и беше недоспала след нощното пътуване с влака. Но истинската причина за мрачното й настроение беше безразличието, с което Джералд беше посрещнал пристигането й. Докато разговаряха по телефона, гласът му беше апатичен, сякаш изобщо не го беше грижа, че годеницата му се е завърнала от презграничното си пътуване, което озадачи и наскърби Сали.

След като изпи чаша кафе, тя се поободри и престана да вижда нещата само в черни краски. Каза си, че мъжете винаги са в лошо настроение, ако ги събудиш толкова рано. Несъмнено след няколко минути Джералд ще влезе усмихнат в ресторанта, след като се е освежил със студен душ. Междувременно тя щеше да закуси обилно, тъй като беше прегладняла от дългото пътуване.

Тъкмо си наливаше втора чаша кафе и закръгленият младеж, когото бе видяла през отворената врата да крачи напред-назад из фоайето, влезе в ресторанта и се заоглежда, сякаш търсеше някого. До този момент го беше зърнала само за миг, но бе поразена от приликата му с брат й. Едва сега осъзна, че това е самият Филмор, но не можеше да повярва на очите си. Какво ли правеше тук? До колкото й беше известно, той още живееше в Ню Йорк. Но може би беше пристигнал в Детройт по важни финансови дела, свързани с инвестициите му? Сали реши да се възползва от случайната им среща и го повика. Около минута Филмор остана неподвижен, оглеждайки се във всички посоки, без да налучка вярната, сетне видя Сали и неохотно се приближи до масата й.

— Каква изненада! — промърмори, а тя си помисли, че е доста нервен или по-скоро смутен. Навярно притеснението му се дължеше на гузната му съвест. Налагаше се да й съобщи новината, че се е сгодил без сестринското й одобрение и безсъмнено се питаше как да започне.

— Какво търсиш тук? Мислех, че си в Европа.

— Върнах се преди седмица, но се наложи да се грижа за бедния господин Фосит. Беше доста болен, миличкият. Пристигнах тук, за да гледам пиесата на господин Фостър. Как мислиш, допадна ли на публиката?

— Премиерата още не се е състояла.

— Не изглупявай, Фил. Очевидно мозъкът ти е поразмътен. Пиесата трябваше да се играе за пръв път в понеделник.

— Да, но не се игра. Не си ли чула, че затвориха театрите заради проклетия грип? През тази седмица нито един театър не вдигна завесата си. Мислех, че си се осведомила от вестниците.

— Нямах време да чета вестници. О, колко жалко!

— Наистина е жалко. Лош късмет. Цялата трупа е на нокти поради отложената премиера. Честно да ти кажа, отровиха ми живота.

— Почакай, какво общо имаш с постановката?

Филмор смутено се изкашля, сетне запелтечи:

— Ами… хм… май пропуснах да ти съобщя, че… тъй да се каже… имам известно участие в това начинание. Кракнъл — нали си спомняш, че бяхме заедно в колежа — та той предложи да дойда в Детройт и да гледам постановката. Нищо чудно да ми предложи да бъда съпродуцент.

— Бях чувала, че Кракнъл е богат като Крез. Защо ще иска от теб пари?

— Вярно е, че е доста състоятелен, но хора като него обичат да услужват на приятелите си, като им предлагат сигурни инвестиции.

— Уверен си, че постановката ще има успех, така ли?

— Пиесата си я бива.

— Господин Фосит е на същото мнение. Но Мейбъл Хобсън…

Кръглото като месечина лице на Филмор се изкриви от гняв.

— Косата ми побеля от нея, Сали! Пълна некадърница е, а се държи като велика актриса и непрекъснато прави фасони. Онзи ден вдигна скандал заради един нож за разрязване на книги…

— Какъв нож? Нищо не разбирам.

— Ами, най-обикновен нож, който е част от реквизита. Взе, че изчезна, а съм, сигурен, че вината не е моя…

— Защо да си виновен заради изчезването на някакъв си нож? — неразбиращо попита младата жена. Явно любовта се отразяваше пагубно на мисловната дейност на Филмор.

— Ех, нали знаеш какво се случва в подобни ситуации? Една жена като се ядоса, обвинява първия човек, мернал се пред очите й. Въпросният нож… Младежът смутено замълча.

— Според господин Фосит Елза Доланд била много добра в ролята си — обади се Сали.

— Бива я — с безразличие обяви Филмор, сетне целият грейна и разпалено заговори: — Единствената актриса, която заслужава внимание, е госпожица Уинч. Гладис Уинч. Играе ролята на прислужницата. Появява се само в първото действие и има едва няколко реплики от рода на „Викахте ли ме, мадам?“ но само да чуеш как ги произнася! Девойката е направо гениална. От години не съм виждал актриса като нея, родена да изпълнява характерни роли. Помни ми думата, че в най-скоро време ще четем името й на светещите реклами на Бродуей. Ще попиташ дали не й липсва индивидуалност. Отговорът е „не“! Дали е чаровна? На света няма по-очарователна млада жена. А красотата й…

— Достатъчно. Май се поувлече с хвалебствията, братко.

— Предпочитам да обясниш как посмя да се сгодиш, без да се посъветваш с мен.

Филмор се изчерви до уши.

— Нима вече знаеш?

— Научих новината от господин Фосит.

— Разбираш ли…

— Какво да разбирам?

— Че съм само обикновено човешко същество, което се поддава на чувствата си.

— Признанието ти ме смайва, Фил. Радвам се, че си престанал да се мислиш за божество и се сравняваш с простосмъртните — отбеляза тя, а мислено добави, че в него действително се наблюдава положителна промяна. Приличаше на продупчен балон, обичайната му надутост се беше изпарила. Ако възрастният джентълмен излезеше прав, че положителната метаморфоза на Филмор се дължи на благотворното влияние на госпожица Уинч, то Сали напълно одобряваше романтичното му увлечение.

— Ще те запозная с нея — обеща младежът.

— С нетърпение очаквам да я видя.

— За съжаление ще те изоставя, скъпа сестричке. Трябва да поговоря с Бънбъри. Всъщност затова влязох в ресторанта.

— Кой е този Бънбъри?

— Продуцентът. Навярно е поръчал да му занесат закуската в стаята. Ще се кача при него.

— Изглежда, че наистина работиш. Не мога да повярвам на очите си! Тези хора са късметлии, че именно ти се грижиш за всичко.

Филмор се оттегли, а Сали с нетърпение зачака появата на годеника си, тъй като вече му бе простила за нелюбезния му тон, докато разговаряха по телефона. Бедният Джералд! Нищо чудно, че беше изнервен.

След няколко минути той влезе в ресторанта. Щом доближи масата й, Сали възкликна:

— Скъпи Джери, току-що научих ужасната новина!

Джералд седна. Мрачното му изражение потвърждаваше онова, което Сали беше доловила по телефона. Цялото му същество излъчваше безразличие, което го обгръщаше като саван.

— Такъв ми бил късметът — кисело отбеляза той. — Само на мен може да се случи подобно нещо. Онези от градската управа са кръгли идиоти. Какъв е смисълът да затваряш театрите по време на грипна епидемия и същевременно да наблюдаваш как по цял ден хората се тъпчат в магазините? Ако не се заразят, докато пазаруват, значи и отиването на театър няма да им навреди. Освен това историята с този испански грип е напълно нелепа. Според мен се е създала масова психоза. Всеки, който настине, решава, че е болен от грип и че е на прага на смъртта. Мисля, че паниката е преувеличена.

— Не съм на същото мнение — прекъсна го Сали. — Клетият господин Фосит беше много зле. Заради него не успях да тръгна по-рано.

Джералд очевидно не се интересуваше от заболяването на възрастния джентълмен, нито от факта, че макар и с известно закъснение, годеницата му все пак беше пристигнала. Апатично забучи лъжичката в грейпфрута пред себе си и продължи да мърмори:

— Киснем тук цяла седмица и с всеки изминал ден членовете на трупата все повече се изнервят от неизвестността. До гуша им дойде от репетиции, а никой не знае дали премиерата изобщо ще се състои. Хората ми приличат на навита до край пружина, която постепенно започва да се отпуска. Това означава пълен провал, разбира се. Ето че първият ми шанс е проигран!

Докато го слушаше, Сали изпита странно разочарование. Опитваше да си внуши, че годеникът й е преживял тежък удар и че е изнервен от неприятното стечение на обстоятелствата. Но от всичко на света най-много мразеше мъже, които изпадат в самосъжаление. Женската й суета също беше засегната. По всичко личеше, че появата й не е подействала като вълшебен лек за мрачното настроение на Джералд, който сякаш не я забелязваше. Ненадейно я осени предателска мисъл — спомни си мнението на господин Фосит за Джералд. Никога досега не беше забелязала какъв егоист е годеникът й, ала сега този факт се натрапваше на вниманието й.

— Пък и онази Хобсън започва да ми лази по нервите — продължи монолога си Джералд, като апатично ровичкаше в чинията с бъркани яйца. — Не биваше да се съгласявам тя да играе главната роля. Няма да се справи. Елза Доланд е хиляди пъти по-способна от нея. Онзи ден прибавих няколко нови реплики към ролята й, а онази кокошка Хобсън направо озверя. Нямаш представа на какво е способна една примадона, докато не видиш как върлинеста бивша кабаретна танцьорка се изживява като звезда. Необходими ми бяха цял час и куп комплименти, за да я разубедя да се откаже от ролята.

— Но защо, след като е толкова некадърна?

— Нима не се досещаш? — заядливо възкликна той. — Мислиш ли, че Кракнъл ще спонсорира постановката, ако приятелката му не участва? Ще оттегли финансовата си подкрепа, ще отмени представленията и какво ще се случи с мен? Изглежда, не разбиращ, че това е големият ми шанс. Ще бъда пълен глупак, ако го пропусна.

— Напротив, разбирам всичко — промълви младата жена. Никога през живота си не се беше чувствала толкова нещастна. Хрумна й, че е допуснала грешка, като е заминала за чужбина. Действително пътешествията са приятни и обогатяват познанията, но при завръщането си откриваш, че си се отчуждил от близките си. Подложи на анализ чувствата си и установи, че раздразнението й е предизвикано от желанието на годеника й да приложи на практика поговорката „И вълкът сит, и агнето цяло“. Човекът, изпаднал в затруднено положение, сам избира как да действа: опитва се да овладее положението и не желае състрадание, или се превръща в безпомощно създание, търсещо утеха от любимата жена. Джералд искаше от нея да го съжалява, същевременно издигаше бариера помежду им. Търсеше съчувствието й и едновременно го отблъскваше, при което тя се чувстваше изолирана и безполезна.

— Между другото — продължи той, — искам да те предупредя за нещо. Налага се непрекъснато да лаская тази глупачка, ето защо в никакъв случай не бива да разбере, че си моя годеница.

Сали вирна брадичка и разгневено го изгледа. Последните му думи бяха накарали чашата на търпението й да прелее.

— Щом мислиш, че годежът ни е пречка за блестящата ти кариера…

— Престани да се държиш като глупаво момиченце! — възкликна Джералд, който явно е решил да заложи на съчувствието й. — Нима не разбираш колко ми е трудно! Виждаш, че ще обезумея от тревоги и неприятности, а вместо да ми помогнеш…

Преди той да завърши прочувствената си тирада, настроението на Сали претърпя една от онези внезапни промени, които често я караха да мисли, че е безхарактерна. Хрумна й нещо, която е успокои и изцяло промени отношението й към Джералд. Беше слязла от влака уморена и изнервена; явно виждаше света в черни краски само защото не беше успяла да се изкъпе и да оправи прическата си. Внезапно я обзе спокойствие. Всичко беше наред, а раздразнението й от поведението на Джералд се дължеше на раздразнението от неугледната й външност. Разкаяно докосна ръката му и промълви:

— Извинявай. Държах се отвратително, но искрено ти съчувствам.

— Преживях истински кошмар — промърмори той.

— Вярвам ти. Извини ме още веднъж, просто бях разочарована, задето не се зарадва на пристигането ми.

— Разбира се, че се зарадвах.

— Тогава защо не ми го каза, котенцето ми? И защо не ме попита дали съм прекарала добре в Европа?

— Прекара ли добре?

— Всичко беше прекрасно, но ти ми липсваше. А сега, след като приключихме с описанието на моето презгранично пътуване, можеш да ми разкажеш най-подробно за неприятностите си.

Джералд побърза да се възползва от поощрението й. Говори надълго и нашироко, макар монологът му да се свеждаше само до едно: беше твърдо убеден, че провидението е създало испанския грип с единствената цел да провали бъдещето му. Сега обаче не беше толкова затворен в себе си и явно бе склонен да приеме съчувствието на Сали. Атмосферата се беше променила след кратката гръмотевична буря. Сали усети, че от плещите й е паднало тежко бреме, вече не се чувстваше отблъсната и нежелана.

Най-накрая Джералд сякаш изчерпа списъка на оплакванията си. Погледна часовника си и заяви, че трябва да върви.

— Ще репетирате, така ли?

— Да. На всички ни е дошло до гуша, но това е единственият начин да убиваме времето. Искаш ли да присъстваш?

— С удоволствие. Ще дойда веднага, щом разопаковам багажа си и се приведа в приличен вид.

— Тогава ще се видим в театъра.

Сали напусна ресторанта и повика асансьора, за да се качи в стаята си.