П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (30)

2.

Филмор облекчено въздъхна и понечи тихом мълком да се изниже от тренировъчната зала. Половината от огромното помещение служеше като хамбар, на стените бяха окачени разнообразни гимнастически приспособления, а широкото пространство в средата на залата беше оградено с въжета. Около този приспособен ринг се бяха струпали хора, които сякаш очакваха да се случи нещо интересно. Отдавна забравени са дните, когато тренировките на прочутите боксьори се провеждаха при пълна секретност. Във времената, когато всичко се продава, срещу петдесет цента можеш до насита да се нагледаш на любимеца си. Днес на тренировката присъстваха четиридесетина зяпачи, но за огромно съжаление на Лестър Бъроуз, изпълняваш длъжността менажер на прочутия Бъгс Бътлър, не всички бяха платили таксата. Мнозина от присъстващите бяха представители на пресата, поради което минаваха гратис; от журналистите се очакваше да перифразират и да придадат изисканост на нецензурните закани на господин Бътлър по адрес на противника му, съобщавайки на читателите, че претендентът е казал: „Намирам се в блестяща физическа форма и не изпитвам страх от предстоящата схватка.“ Художниците пък щяха да го изрисуват гол до кръста и с огромни стъпала, достойни за някой великан.

Филмор почувства облекчение, защото в продължение на четвърт час беше принуден да слуша монолога на бъбривия господин Бъроуз, докато най-сетне повикаха менажера по въпрос, изискващ неговото внимание, и той освободи заклещения си пленник, който примираше от глад. Бедният Филмор толкова беше бързал да присъства на последната тренировка (мачът щеше да се състои на следващия ден), че беше забравил да обядва.

Ето защо забърза към вратата, където се сблъска със Сали. Точно в този момент се беше обърнал и не я видя, но внезапно чу гласа й:

— Здравей, Филмор.

Макар да говореше тихо, дори избухване на бомба едва ли щеше да се отрази така пагубно на самообладанието на брат й. Той подскочи като ужилен, при което се извиси на десетина сантиметра от пода и се обърна към нея. Имаше странното усещане, че някой бърника с пръчка из нервната му система. Опита да си поеме дъх и навлажни устни с върха на езика си, без да откъсва поглед от Сали.

В моменти на слабост великите хора заслужават съжаление вместо презрение.

Изненадата на Филмор, която го бе накарала да подскочи като газела, беше напълно оправдана. Само преди седмица се беше разделил със сестра си, която дори не беше намекнала, че възнамерява да напусне Англия, графство Шропшир и Мънкс Крофтън. Но ето че незнайно как се беше озовала в Уайт Плейнс, щата Ню Йорк, и му шепнеше в ухото, без да си направи труда да го потупа по рамото, за да го предупреди за присъствието си. Нищо чудно, че Филмор беше сащисан. И нищо чудно, че щом възвърна способността си да размишлява, сърцето му се вледени от ужасно предчувствие.

Той не беше глупак и знаеше какво означава поканата за гостуване в Мънкс Крофтън. Отминали са времената, когато кандидат-женихът се е обръщал към най-близкия роднина на избраницата си за разрешение да я ухажва, но когато той я кани заедно с най-близкия й роднина в имението си и събира цялата рода, за да им я представи, спокойно може да се твърди, че нещата са излезли извън областта на предположенията. Проницателният Филмор се беше досетил, че Брус Кармайл е влюбен в Сали, и вече виждаше как се сгодяват, а той им дава братската си благословия. Но сега беше ясно като бял ден, че се е случило нещо фатално. Както поканата в Мънкс Крофтън означаваше само едно, то и ненадейната поява на Сали в Уайт Плейнс можеше да се тълкува само по един начин.

— Сали! — дрезгаво прошепна той, имаше усещането, че някой го е стиснал за гърлото. — Какво, какво.

— Изплаших ли те? Извинявай.

— Какво търсиш тук? Защо не си в Англия?

Младата жена се престори на заинтригувана от тълпата около боксовия ринг.

— Реших, че е време да се върна в Америка. Климатът в Монкс Крофтън вече не ми понасяше.

— Нима намекваш, че…

— Точно така. Не желая да обсъждаме този въпрос.

— Нима намекваш — упорито продължи Филмор, — че Кармайл ти е предложил да се омъжиш за него, а ти си отказала?

Тя се изчерви.

— Мисля, че не е редно да обсъждаме този въпрос, но щом толкова настояваш, ще ти кажа: точно това се случи.

Филмор беше завладян от неописуемо отчаяние, което сграбчи сърцето му с ледената си ръка. В него се затвърди убеждението, че на света няма по-твърдоглаво същество от сестра му. До този момент всичко вървеше според плана му, който беше направо съвършен; и през ум не му минаваше, че Сали може да провали замисъла му, като откаже да изиграе определената й роля. Бракът й с Кармайл безсъмнено щеше да бъде най-големият й успех в живота. Не само огромното богатство на Брус караше Филмор да лелее този брак, макар че щеше да си изкриви душата, ако отречеше, че перспективата в качеството си на зет да има достъп до банковата сметка на Кармайл, го караше да вижда бъдещето в розова светлина. Освен това искрено харесваше и уважаваше кандидата на Сали. Допадаше му аристократичната резервираност на Брус Кармайл. Намираше го за добре възпитан и изключително трезвомислещ — накратко, за идеален съпруг за Сали. А сега тази твърдоглавка беше объркала сметките му, проявявайки своенравието, характерно за иначе прекрасните представителки на нежния пол.

— Но защо?

— О, Фил! — Сали очакваше, че осъзнаването на жестоката истина ще предизвика подобни симптоми, но когато очакванията й се потвърдиха, поведението на брат й я раздразни. — Причината е повече от ясна.

— Не го харесваш, така ли?

— Не знам. Но със сигурност не го харесвам достатъчно, че да се омъжа за него.

— Кармайл е много свестен човек.

— Нима? Щом казваш.

Вълчият глад на Филмор за момент взе превес над душевните му терзания.

— Да отидем в хотела и да поговорим. Ще поръчам обяд и…

— Не съм гладна, благодаря.

— Не си гладна ли? — смаяно попита той. Хрумвала му беше мисълта, че по света има ексцентрични личности, които не изпитват глад, но сега за пръв път се срещаше с тяхна представителка. — А пък аз имам вълчи апетит.

— Тогава отиди да обядваш.

— Добре, но искам да поговорим.

Очевидно желанието му за разговори се споделяше и от някакъв дребен човечец с вид на спортист. Непознатият беше издокаран с кариран костюм, за който шивачът навярно е твърдял, че му придава вид на важна клечка, а на главата си, в разрез с всички условности, носеше кафяво бомбе. Господин Лестър Бъроуз беше разрешил възникналия проблем и изгаряше от нетърпение да поднови хвалебствията си относно своя питомец.

— Ама господин Николас, какво чакате? Бъгс е готов за мача със спаринг-партньор.

Той въпросително изгледа Сали.

— Запознайте се, това е сестра ми — от немай-къде я представи Филмор. — А това е господин Бъроуз, менажерът на Бъгс Бътлър.

— Здравейте — каза Сали.

— Приятно ми е — откликна нисичкият господин. — Слушайте…

— Тъкмо се канех да отскоча до хотела и да хапна нещо — прекъсна го Филмор.

Менажерът го сграбчи за ревера, очите му искряха от възбуда.

— Ще хапнеш, ще хапнеш, ама преди това трябва да ти кажа нещо. Не си виждал как действа моето момче, когато е във форма. Кълна се, че в момента е истински връх. Той е магьосник! Вълшебник! Заучил е един удар с лявата ръка, който…

Филмор отчаяно погледна Сали и тя се смили над него. Възнамеряваше да го разпита защо е уволнил Джинджър — и Бог да му е на помощ, ако обяснението му не беше задоволително — но все пак й беше брат и в момента имаше нужда от помощ.

— Бъгс е най-добрият в лека категория и мога да го сравня само с Джо Ганс — разпалено продължи Бъроуз. — Заявявам го най-авторитетно, а знаете, че разбирам от боксьори. Той може…

— А може ли да обиколи сто трийсет и пет пъти ринга, без да се умори? — прекъсна го Сали.

Думите й оказаха поразително въздействие върху дребничкия менажер. Пусна ревера на Филмор като изтощен булдог, който разхлабва захапката си, и зяпна от изумление. Така би реагирал прочут математик, ако дете му зададеше за решаване непонятна задача от висшата алгебра. И преди беше срещал същества от женски пол, проявяващи интерес към бокса — когато беше млад и прочут състезател в лека категория, първата от трите му съпруги винаги сядаше на първия ред и използвайки жаргон, познат само в спортните среди, го насърчаваше да проникне през блокадата на съперника си — ала нищо в изисканите маниери на Сали не му беше подсказало, че тя е сред истинските познавачи на мъжествения спорт. Докато изумен се взираше в нея, Филмор незабелязано се изниза, като птица, изтръгнала се от хипнотизиращия поглед на змия. Нещо му подсказваше, че не бива да оставя сестра си сама в бохемската обстановка на тренировъчния лагер, но инстинктът му за самосъхранение надделя над гласа на разума. Беше закусил много рано и ако не хапнеше незабавно, със сигурност щеше да загине от гладна смърт.

— Какво-о-оо? — проточи глас господин Бъроуз, който се бе посъвзел от смайването си.

— Необходими са му били цели петнайсет рунда, докато спечели по точка срещу Мълинс Циклопа — назидателно продължи Сали, — а Кривокракия Бинс…

— Тук има някакво недоразумение — запротестира окопитилият се менажер. — Слушайте, не бива да вярвате на вестникарските писания. Реферът свиреше против нас — веднъж Циклопа беше в нокдаун повече от трийсет секунди, ама не го обявиха за победен. Божичко, в някои градове реферите са толкова гадни, че трябва да убиеш съперника, за да ти присъдят победа по точки. Та както казвах, не успяха да ни свият мръсен номер и накрая класираха моето момче, щото беше сто класи над Циклопа. Виждала ли сте Бъгс, мадам?

Сали призна, че не е имала това щастие. Господин Бъроуз, чийто ентусиазъм отново се беше разпалил, извади от вътрешния си джоб фотография, тикна я в ръката на младата жена и гордо заяви:

— Това е моето момче. Хубавичко го разгледайте — и кажете не е ли върхът.

На снимката се виждаше млад мъж с повече от оскъдно облекло, който беше приведен в неестествена поза, сякаш го беше свил стомахът.

— Сегичка ще го повикам да ви даде автограф — продължи менажерът, преди Сали да е осъзнала факта, че това творение на фотографското изкуство й е подарено, не дадено назаем. — Хей, Бъгс, ела за малко.

Загърнатият с халат младеж, който разговаряше със свои почитатели, скупчили се до ринга, се обърна и бавно тръгна към менажера си, но когато забеляза Сали, ускори крачка. Обожаваше красивите жени.

— Бъгс, това е госпожица Николас, която е дошла да наблюдава тренировката — обясни господин Бъроуз, после се обърна към Сали: — Мадам, запознайте се с бъдещия световен шампион в лека категория.

Сали установи, че на снимката боксьорът изглежда много по-привлекателен. В действителност беше изключително отблъскващ. Тънките му устни загатваха за жестокост, погледът му изразяваше студено самодоволство; цялото му същество излъчваше нещо зловещо. Не й допадна и наглата му усмивка, ала се постара да прикрие неприязънта си, като каза:

— Надявам се да победите, господин Бъгс.

Принудената й усмивка разсея първоначалните съмнения на бъдещия световен шампион, който бе убеден, че нито една жена не може да устои на чара му. Убеден беше, че мацката си пада по него. Той изпъчи гърди и самодоволно отвърна:

— Сто процента гаранция.

Господин Бъроуз погледна часовника си.

— Време е, Бъгс.

Бъдещият шампион изостави похвалното си занимание да сваля с поглед Сали и извърна очи към зрителите. Намръщи се, като забеляза, че не са многобройни и че поне една трета бяха гратисчии от вестниците.

— Добре — промърмори с отегчен вид, но настроението му се повдигна, щом отново погледна към младата жена. Зрителите може да бяха малко, но му стигаше, че ще го наблюдава госпожица Николас, която очевидно си падаше по него.

— Като начало ще изиграя няколко рунда с Червенушко — заяви той. — Знаеш ли къде се е дянал? Никога не е наблизо, когато ми потрябва.

— Ще го намеря — обади се господин Бъроуз. — Сигурно е тук някъде.

— Ще му дам да разбере кой тук е шефът — процеди през зъби Бъгс. — Станал е прекалено нахален.

Менажерът отпраши да търси онзи, който наричаха Червенушко, а боксьорът удостои Сали с поредната си нагла усмивка и се провря под въжетата. Сред публиката настъпи раздвижване, само журналистите, които всеки ден имаха удоволствието да наблюдават подобни гледки, не проявиха признаци на интерес. След малко господин Бъроуз се появи, тикайки пред себе си младеж, който се събличаше в движение и Сали не успя да види лицето му, но забеляза, че беше добре сложен, с широки рамене.

Младежът най-сетне свали пуловера си. Разрошената му яркочервена коса сякаш освети помещението. Сали неволно възкликна от изненада и мнозина от присъстващите любопитно я изгледаха. Рижавият младеж, който се навеждаше за ръкавиците си, стреснато се изправи, втренчи се в нея, сякаш не вярваше на очите си, а лицето му се зачерви като домат.