Лидия Джойс
Нощта на изкусителя (4)

4

Устата му остана неподвижна под нейната — само за момент, не по-дълго. Той се отърси от смайването, взе лицето й между двете си ръце, привлече я към себе си и властно впи устни в нейните. По цялото й тяло се разнесе гореща вълна, обхвана крайниците и направи кожата й свръхчувствителна. Дланите му бяха малко грапави — явно не обичаше да носи ръкавици, но допирът им бе толкова приятен. Докато устните им се търсеха жадно, тялото й се усещаше едновременно леко и тежко, изпълнено с опияняваща песен. Това я учуди и много бързо разсея всички съмнения в сърцето й. Желанието й растеше. Сетивата й бяха до такава степен изпълнени с него, че не забеляза как кристалът на масата зазвъня предупредително.

Той обаче го чу, спря да я целува и я пусна — неохотно, както й се стори. Отдръпна се и тя потръпна под горещия му поглед. Сърцето й биеше силно и желанието се разливаше от слабините по цялото тяло. Смущаващ плам, който обаче я накара да усети собственото си тяло и това усещане беше безкрайно приятно.

— Думитру — прошепна тя, за да изпробва как звучи името му. Измамник. Похитител. Въпреки това тя щеше да стане негова жена. Още тази нощ. Нямаше намерение да се отбранява, макар да знаеше, че по-късно може би ще съжалява за невъздържаността си.

— Да — отвърна той и вдигна тъмните си вежди. На устните му играеше лека усмивка. От какво ли се забавляваше? Топлата уста, която я бе целувала е такава страст, се изкриви.

— Хората се обръщат към мен с титлата граф Думитру от Северинор, принц Константинеску.

Този мъж може би не я разбираше, но вярваше, че у нея има нещо, което си струва да бъде разбрано. Мъж, който след половин час разговор я харесваше повече от преди — това изглеждаше направо невероятно. Мъж, който разпалваше огън в тялото й — трябваше да го признае, за да е честна пред себе си. Също както тя разпалваше огън в телата на мъжете, преди да е казала и една дума. Мъж, който притежаваше мекота и чувствителност. Каква рядкост! Тя нямаше да съжалява за нощите с него.

Алеи пое дълбоко дъх и се засмя тихо.

— Тогава аз съм графиня Северинор, принцеса Константинеску.

Думитру се изправи, без да отмести поглед от лицето й.

— Още не, но скоро ще станете.

Бавно заобиколи масата, не заплашително, а изкусително. В очите му гореше огън. Алеи спря да диша. Искаше да стане, да го погледне пронизващо, но краката й изведнъж натежаха като олово, а главата й се замая. Затова не се помръдна. Той се приближи, наведе се към нея, хвана я за раменете и я привлече в прегръдката си.

Устата му беше навсякъде. Той целуваше затворените й клепачи, плъзгаше се по устните й, движеше се надолу по шията, стигна до ръба на деколтето и помилва хълмчетата на гърдите й. По кожата й пълзеше горещина и накрая цялото й тяло се усещаше горещо и болезнено чувствително. Въпреки това копнееше за ласките му и искаше повече от него.

Усети как Думитру свали огърлицата й, пусна я на масата и започна да разкопчава ситните копченца на роклята й. Да, каза си тя и забрави правилата на приличието. Жадуваше да усети голата му плът. Копнееше за него. Затърси копчетата на жакета му, но трескавите й пръсти не ги напипваха. Когато успя да се справи, мушна ръка под жилетката, стоплена от горещото му тяло. Едва бе свършила с жилетката, когато усети, че и последната кукичка на роклята й се отвори и ръцете му се плъзнаха по раменете й, за да свалят корсажа.

Когато ръкавите й паднаха до китките и тя остана само по корсет, Алеи се вцепени. Погледна го смело, макар че сърцето й биеше лудо и цялото й лице се обля в червенина.

Думитру се засмя тихо, поклати глава, очите му потъмняха от желание.

— Ако видите дракон в пещерата му, ще го погледнете по същия начин, нали?

— Не знам — произнесе с чужд глас Алеи. — Вие за дракон ли се смятате?

— Да, аз съм дракон със сребърен език и сребърни коси — отвърна с усмивка той. — Чувствам се поласкан.

Внезапно тя усети прилив на дързост и му отговори с глас, който със сигурност не беше нейният:

— И как смятате да ми благодарите?

Този път смехът му прозвуча тъмно.

— Почакайте още малко и ще го откриете сама.

Той освободи ръцете й от ръкавите, разголи я до талията, притисна я отново до себе си и се зае да отвързва връзките, които държаха фустите й. Алеи се почувства притеснена, но той не обърна внимание на опитите й да се освободи. Опря брадичка на рамото й и тя не можа да устои на изкушението: ухапа го лекичко, за да даде израз на недоволството си. Той спря за миг и издаде гърлен звук. Тя го захапа още веднъж и този път улучи ивицата гола кожа над яката. Вкуси топлата плът и се замая. Той потрепери и тя бе обзета от сладко съчувствие.

Целуна го жадно и тялото му се втвърди. Силата на реакцията му я обля като гореща вълна. В следващия миг усети пошляпване по дупето и се скова.

— Стига толкова! — заповяда енергично той. — При тази скорост няма да изчакам да ви видя гола.

Алеи си послужи с най-сигурното оръжие срещу смущението — с острия си език.

— Надявам се, че ще успеете да съблечете и себе си, защото аз искам точно това — каза тя. — Вие пренебрегвате желанието ми, макар да се изразих съвсем ясно. Бих искала да отбележа, че това е съвсем практично желание, като се има предвид какво възнамеряваме да правим.

При тези думи лицето й пламна, но тя не сведе поглед. Той промърмори нещо неразбрано. Лицето му отрази поредица от противоречиви чувства.

— Вие със сигурност сте най-сложната личност от женски пол, която съм срещал досега. Но това ми харесва — добави бързо той, като видя как тя се отдръпна. В очите му светна нещо заплашително — и безкрайно изкусително. — Имайте малко търпение. Ще си получите, каквото искате. И не ми пречете повече.

След последната дума той дръпна фустите й и Алеи изохка, когато те се смъкнаха и спряха точно на хълбоците. Той бе пропуснал една връзка и сега трябваше да я намери.

Думитру отново измърмори нещо неразбрано — този път със сигурност беше ругатня, — притисна Алеи към себе си, погледна над рамото й и затърси последната връзка. През това време нападалата му коса я погъделичка по ухото.

— Спрете! — извика тя и завъртя глава настрани. — Гъделичкате ме.

Но той вече бе намерил връзката и я развърза. Дръпна отново полите й и пластовете воал и коприна се свлякоха с драматично шумолене на пода.

Докато той я гледаше възхитено и жадно, тя също не откъсваше поглед от него.

— Много пъти съм си представяла какво ще е първия път с мъж — изтърси внезапно тя и бързо вдигна ръка към устата си, но вече беше късно, думите бяха произнесени. Затова отстъпи крачка назад, сякаш искаше да се отрече от признанието си.

Думитру вдигна поглед и попита учудено:

— Наистина ли?

— Когато от най-ранно детство са ти внушили, че единственото ти предназначение е да се омъжиш, не може да не мислиш за брака — обясни тя толкова високомерно, колкото беше възможно в такъв миг. Трябваше да признае, че не се справи много добре. Затова опита още веднъж. — Очакването е нещо съвсем нормално, все едно дали е оцветено от страх или от надежда.

По лицето му пробяга сянка — твърде бързо, за да я разбере.

— Е, страх ли ви беше?

— Най-често съм си представяла, че ще е неприятно, но поносимо. Понякога съм имала блажени сънища, друг път ужасни кошмари.

Алеи помълча малко, ужасена от откровеността си.

— Не би трябвало да ви говоря за това. Споменах го само защото бях смаяна, че се смеем в такъв момент.

— Смехът ви безкрайно ме зарадва. — Отговорът прозвуча фриволно и спонтанно, но в усмивката му имаше нещо измъчено. Алеи изпита усещането, че той се старае да се отърси от някакво потискащо чувство. Той я хвана през кръста, вдигна я високо във въздуха и я премести на друго място, за да я освободи от планината фусти. Когато тя стъпи здраво на пода, той започна да развързва шнуровете на корсета й — и да я целува. Твърдите устни, настойчивите целувки, горещината на силното му тяло, замайващият му аромат, смес от тоалетна в едно-единствено поразяващо усещане. Разумът я напусна и тя го остави да си отиде, макар да съзнаваше, че той пак я мами. Въпреки това се предаде на сладката, замайваща топлина на целувките му.

Когато той най-сетне я пусна, Алеи проумя, че е успял да освободи корсета й и трябва да махне само предните две кукички. Затова пък той си оставаше напълно облечен. Тя отвори уста, за да го укори за самодоволството му, макар че тялото й все още гореше от целувките, но думите спряха в гърлото й, защото той се освободи от жакета и жилетката само с две нетърпеливи движения.

Досега никога не беше виждала мъж по риза — с изключение на баща си. Ала Думитру нямаше нищо общо с пълничкия й, застаряващ баща. Снежнобялата ленена риза обгръщаше мускулести рамене, подчертаваше широките гърди и тесните хълбоци. Като го погледна, Алеи разбра защо бялата риза е униформата на хубавите мъже — за да подчертава всички предимства на тялото.

Тя сложи длан върху корема му и усети играта на мускулите. Една малка част от нея не преставаше да се учудва от дързостта й, но въпреки това посегна смело към колана на панталона и измъкна ризата. Побиха я радостни тръпки. Беше готова да отвори долното копче, когато Думитру улови ръцете й. Тя вдигна глава и отново потрепери от жаждата в очите му.

— Елате в спалнята ми — помоли дрезгаво той. Погледът му беше сериозен, но ъгълчетата на устните потръпваха. — По-късно с удоволствие ще си поиграя с вас, но през първата ни нощ…

— Да — прекъсна го Алеи, разкъсвана между удоволствието и смущението. Вече беше твърде късно да промени решението си и да си тръгне. Всъщност тя не го искаше. Последва го безмълвно към спалнята, докато сърцето й биеше не толкова от страх, колкото от желание.