Белва Плейн
Кръстопътища (36)

Тридесет и шеста глава

Ламборгинито си струваше всеки долар, платен за него, помисли си Джеф за стотен път. Седалката бе идеална за дългите му крака и за гърба. Всичко в колата беше перфектно — от елегантната семплост на силуета и яркия, триумфален блясък на жълтата боя до меката копринена кожа на салона.

Той седна в колата и натисна педала на газта. Колата се втурна напред, сякаш й беше проговорил и тя бе усетила променливото му настроение, което и той самият не можеше да определи.

Джеф беше ходил в старата къща до реката, където живееше баща му. Беше отишъл да види стареца, без сам да знае защо. Може би искаше да получи опрощение на греховете или да даде обяснение. Но се беше оказало, че както и пред следователите, съдиите и адвокатите, няма начин да докаже на баща си, че е невинен. Сякаш никой не разбираше, че Джеф не бе имал намерение това да се случи. „ДжефСан“ не трябваше да умира като огромен, задъхващ се звяр, който, сгромолясвайки се, бе помел всичко по пътя си.

— Нямаше какво да направя, татко — обясняваше той. За първи път след възмъжаването си бе готов да се разплаче. — Всичко започна да се разпада, не успях да го спра. Сякаш се давиш… или наблюдаваш как колата се носи към пропастта. Нещата се изплъзнаха от контрол.

— Фаустовски сделки, Джефи — отвърна старецът, поклащайки глава. Това беше единствената утеха, която баща му му беше предложил. — Фаустовски сделки.

Не му оставаше друго, освен да напусне дома, в който не беше получил утеха. Джеф пришпори прекрасната си кола на победител в посока, обратна на Райтстаун, където също не можеше да намери утеха. Вдясно от него се появи реката, пътят следваше извивките й. Мъжът си спомни за картината с малкото самотно момиченце, което седеше, загледано в същата тази река. Уолтър Амбърн я бе нарисувал, а Джеф я бе купил. Сякаш от онзи ден не бяха изминали няколко години, а цял век.

Още щом видя картината, Джеф бе разбрал, че трябва да я има. Това беше преди да отиде на партито по случай рождения ден на Гуен Райт и преди да се запознае с Джуъл, която го насърчи да спечели милионите си и да сключи фаустовските сделки.

Върви сега, Джеф. Отиди на някое друго място. Не в съседния град. И не в някой голям град.

Той се беше нагледал на големи градове. Беше посетил всички големи градове в света — от Париж до Шанхай — и бе уморен от тях. Джеф беше уморен и от хората, от лицата, гласовете и безкрайното им бърборене, от техните прогнози и мнения. „Днес трябва да направиш това. Ако го направиш, ще получиш това. Ако получиш това, ще можеш да получиш още повече“.

„Не искам повече. Всъщност може би искам, но не знам какво. Знам, че не желая да се връщам в онази къща — моята къща. Къщата, която някога беше моя. Не искам да се връщам и при жената в тази къща. Другата жена, която исках, ме отблъсна. Тя лежеше на пода в краката ми и ме гледаше с ужас в големите си интелигентни очи. Не искам да се връщам на мястото, където тя живее. Сигурен съм в това“.

Пътят следваше реката в една падина между два хълма от ниска планинска верига, чието име Джеф не можеше да си спомни. Реката блестеше като диамантените гривни, които бе купил на Джуъл в дните, когато още му доставяше удоволствие да гледа как съпругата му се радва на подаръците. Тогава все още го интересуваше какво ще се случи с него.

Господи, как не му се искаше да го затворят в килия, като някоя мечка в зоопарк! Щеше да си седи с години в килията! Можеше да си позволи обжалване, или поне така казваха адвокатите. А ако то не доведеше до успех? Щяха да минат две години в ходене по съдилища, страх, свит стомах, пресъхнала уста и втренчени студени погледи, изпълнени с любопитство. Хората щяха да го съдят. Две години! Цели две години!

Погледни как пътят отпред лъкатуши нагоре по хълма! Под него е бляскавата река. Всичко е толкова красиво! Красивата Америка. На върха на хълма пътят се разклонява. Ако тръгнеш на север или юг, ще стигнеш до малко градче като това, от което се опитваш да избягаш. На изток има още един път и той води към друг град. Но на запад реката прави завой, лъкатуши и бяга от това място към истинския Запад. Красивият американски Запад. Отлети на запад с реката, Джеф. Наслади се на деня. Обикни деня. Натискай здраво с крака си. Понеси се. Почувствай хладния вятър през широко отворените прозорци на ламборгинито. Нека сладкият въздух влезе в колата. Толкова е хладен и свеж! По-бързо! По-бързо!

На завоя колата прескочи дигата, полетя напред и спря долу в реката, където потъна в тихите води.