Белва Плейн
Кръстопътища (16)

Шестнадесета глава

Каси винаги приветстваше ритуала с пиене на вечерно кафе в работния й кабинет. В бунтарската си юношеска възраст Гуен смяташе този обичай за досаден, за поредния опит на майка й да се скрие зад стена от церемониалност и безсмислен приятелски брътвеж. В интерес на истината, в някои моменти Гуен все още мислеше така.

Но тази вечер беше различно. Кафето и чинията със сладки стояха недокоснати, атмосферата в стаята беше заредена с напрежение. За нещастие Уолтър, който обикновено успяваше да охлади страстите, беше в Кънектикът, за да направи първоначални скици за портрета на един клиент. Спорът между Гуен и Каси продължаваше вече час.

— Ти постоянно се оплакваше, че не излизам на срещи, а сега, когато срещнах някой, който наистина ме харесва, не го одобряваш — рече Гуен.

— Никога не съм се оплаквала — поправи я Каси. Тя имаше влудяващия навик да се хваща за незначителните подробности в думите на някого и да избягва съществената част. — Понякога се притеснявах, защото мислех, че може би се чувстваш малко самотна, но не смятам, че е нещо, заради което трябва да ме обвиняваш.

— Не! Аз не…

— Точно така прозвуча. Прости ми, че съм загрижена за щастието ти, Гуен. Трябваше да ме предупредиш, че предпочиташ да се чувстваш изоставена и пренебрегвана.

Двете се въртяха в омагьосан кръг. Внезапно нещо се пречупи в Гуен.

— Престани, мамо! Тук не става въпрос за мен и теб. Говорим за Стан и за това, че не го одобряваш — извика тя.

— Никога не съм казвала това.

— Не се налагаше. Не го одобряваш, защото му липсва онова, което ти наричаш „положение“. Мислиш, че е никой.

— Не е честно! Не съм чак такъв сноб, че да отхвърля човека само заради положението му.

— Спомням си коментара ти по адрес на една барманка, в който споменаваше, че съпругът ти е обикалял бедните квартали с благотворителна цел — отвърна Гуен и моментално съжали, че бе отворила старата рана. Сега самата тя бе причината да се въртят в омагьосания кръг на старите обиди.

Каси въздъхна.

— Повтарям ти, че не е честно и ти го знаеш. Изрекох онези думи в яда си и после се извиних. Оттогава не съм обелвала нито дума, било то лоша или добра, за майка ти… или баща ти.

— Вероятно щеше да е по-добре, ако го беше направила.

— Какво искаш да ти кажа, Гуен? Знаеш как постъпи баща ти, а що се отнася до майка ти, никога не съм я познавала. Когато узнах за съществуването й, вече беше мъртва. Моето мнение е, че трябва да оставим мъртвите да почиват в мир. De mortuis nisi bonum. Знаеш какво означава това, в училище учеше латински. „За мъртвите или добро, или нищо“.

Касандра се изправи и я погледна триумфално, сякаш цитирането на древна мъдрост на латински й бе донесло победа в спора. Гуен ненавиждаше този й навик.

— Мисля, че за тази вечер драмите ни бяха повече от достатъчни — добави Каси със същия властен тон, след което се изправи и се запъти към вратата.

— Почакай! — извика след нея Гуен. — Така и не ми каза какво имаш против Стан?

„Защо трябва да ме интересува какво мислиш за него?“, питаше се нещастно Гуен. И въпреки това, мнението на майка й я интересуваше.

Каси се върна и седна.

— Моля те да спреш да ми приписваш думи, които не съм изрекла. Нямам нищо „против“ младежа. Просто мисля, че прекарваш твърде много време с него.

— Харесва ми да съм с него.

— Ти си само на деветнадесет години. И понеже искаш да си говорим открито, прекалено наивна си за възрастта си. Той също е наивен и неопитен. И двамата сте като пораснали деца.

— Как можа да го кажеш? Стан има собствен бизнес, за бога, при това печеливш.

— Това е достойно за възхищение, но аз нямах предвид способността му да си изкарва прехраната.

— Лъжеш се, ако си мислиш, че аз съм първото момиче, с което излиза.

Последва мълчание, след което Каси заговори, подбирайки внимателно думите си:

— Гуен, фактът, че го казваш, говори колко си наивна. Бих била доста изненадана да разбера, че Стенли Жирар не е имал много „приятелки“ досега. — Този път Каси направи по-дълга пауза. — Въпреки това съм готова да се обзаложа, че ти си първата от тях, която има „положение“, както сама го нарече.

— Което означава „от класа“. Каси поклати глава.

— Щом така искаш, добре. Това действително е въпрос на класа, но не както ти мислиш. Мнението ми е, че Стенли Жирар е твърде самодоволен или твърде мързелив младеж, който се е отказал от възможността да подобри положението си и…

— Защото не е пожелал да отиде в колеж? Кой е казал, че постъпването в колеж автоматично подобрява положението?

— Обществото.

— Значи отново се връщаме към темата за класата.

— Връщаме се там, докъдето винаги стигаме, когато става въпрос за този мъж. Той няма какво да ти предложи. Стан иска да си изкарва прехраната, като монтира климатици и фризери, Гуен. В това няма нищо лошо, но ти би трябвало да се стремиш към нещо повече. Живееш в изискан дом и си заобиколена от хора, които вярват в постиженията. Добре образована си, обичаш класиката, шедьоврите на литературата и изкуството. Със Стан просто не сте равностойни. Ако има нещо, което съм научила в този живот, това е, че мъжът, който избереш, трябва да ти е равен.

Сега беше ред на Гуен да поклати глава.

— Не мога да повярвам, че го казваш. Мислех те за добър човек. Това не означава да даваш много пари за благотворителност, а съзнанието и сърцето ти да са отворени за другите хора. Не можеш да ги отпишеш само защото не могат да цитират някой мъртъв поет или защото не смяташ професията им за достойна за възхищение.

— Знаеш, че никога не бих направила това. Имам си стандарти и се гордея с това, но те се базират на черти от характера — като дисциплина, стабилна етика и разумна доза амбиция.

— И си уверена, че всичко това липсва при Стан? Как можеш да си сигурна? Та ти не си говорила с него повече от двадесет минути!

— Понякога двадесет минути са повече от достатъчни.

— Ти не го познаваш!

— Да речем, че това е впечатлението, което е оставил в мен. Аз умея да преценявам хората.

Гуен стана и се запъти към вратата. Преди да я отвори, тя погледна назад.

— Искам да знаеш, че няма да спра да се виждам с него.

— Не съм те карала да го правиш.

— И няма да го отдалечиш от мен. Той е твърде силен, за да се остави да го сплашат, макар да не виждаш тази негова черта.

— Нямам намерение да се меся, Гуен. Би трябвало да знаеш, че това не ми е в стила.

— Но не го харесваш. А аз искам да го харесваш. Ще ми се да не го исках, но е така.

По-ядосана на себе си, отколкото на Каси, Гуен отвори вратата и прекрачи прага.

— За негово и твое добро, помисли над думите ми, Гуен — спря я гласът на Касандра. — Той е хлътнал до ушите. — Тя затвори очи, сякаш това, което се канеше да изрече, бе твърде трудно за нея. — Често се питам дали баща ти би постъпил така, ако се бе оженил за някоя, която му е равна. Аз разполагах с пари, къща и бизнес. Всичко беше на мое име, а това за него беше прекалено. Може би щеше да е различен, ако не се налагаше да се доказва.

— Стан никога не би се чувствал така, сякаш трябва да доказва нещо — рече Гуен убедено.

Касандра погледна Гуен право в очите.

— И аз мислех така навремето.

Гуен не знаеше какво да отговори. Двете с Касандра нямаше какво повече да си кажат. Тя отвори вратата и излезе, но тъжните, изпълнени с горчивина думи на Каси я следваха в коридора. „Често се питам дали баща ти би постъпил така, ако се бе оженил за някоя, която му е равна“.

Гуен беше още твърде млада и не знаеше, че за тези думи няма отговор.

Когато дъщеря й изхвръкна от стаята, Каси остана, вперила невиждащ поглед в камината. Изглеждаше така, сякаш не мисли за нищо, но в действителност не беше така. В представите си тя виждаше как Гуен наследява стъклозавода и тази къща. Сега тя мечтаеше за това повече от всякога. Немислимо беше да изгуби дъщеря си. Касандра Райт се беше надявала, че двете с Гуен ще изградят нов вид близост в Париж, но онази жалка Джуъл Феърчайлд бе провалила плановете й. Въпреки това те все още можеха да го направят. Но тогава Гуен бе срещнала Стенли Жирар.

Първото нещо, за което Каси се сети, когато видя младежа, бе първият й брак и скъпоструващите грешки, които бе допуснала. Стан нямаше почти нищо общо с покойния Брадфорд Грийли, като се изключат липсата на пари и възможности да ги спечели. Но неговата приземеност и простота го правеха не по-малко привлекателен от Брадфорд. Особено за мечтателно момиче като Гуен. Вероятно дъщеря й виждаше в него герой от работническата класа. Това със сигурност й се струваше привлекателно, като се има предвид чувството й за справедливост и честност. Момичето щеше умишлено да си затвори очите за реалните капани на романтичната връзка, към която се стремеше.

Каси потрепери. Всичко, което искаше, бе да защити Гуен от нещастията, които сама бе преживяла. Какво лошо имаше в това?