Белва Плейн
Кръстопътища (28)

Двадесет и осма глава

— Бих дала всичко, за да разбера какво си мислиш — каза Гуен. Майка й беше необичайно мълчалива по обратния път към Райтстаун. След появата на Джеф Хенри посещението в дома на Джуъл бе приключило набързо.

Джеф се беше опитал да поведе неангажиращ разговор с Касандра. „Баща ми преподаваше история на изкуството в колежа в Райтстаун. Един от неговите студенти на име Едуард Лорънс е уредник в Музея на стъклото «Райт». Той е бил нает от първия ви съпруг“, бе казал той.

Джеф нямаше как да знае, че споменаването на Брад-форд Грийли бе достатъчно, за да прогони Касандра откъдето и да било. Вместо да подхване темата, която той бе започнал, Каси бе измърморила, че трябва да се запознае с човека някой ден, и напомни на Гуен, че е време да си ходят.

— Изглеждаш ядосана. Права ли съм? — попита Гуен.

— Не. Просто си мисля.

— Нали няма да започнеш пак с онези приказки за „ДжефСан“? Ако не друго, къщата поне показва, че Джеф Хенри печели добре.

— Сигурна съм, че печели добре. Хората като него обикновено правят луди пари, но за кратко.

— Хората като него? И какви са те по-точно?

— Няма значение. — Майка й се намръщи. Наистина бе притеснена. — Има нещо друго — каза тя най-накрая.

— Сега пък какво?

— Аз… — Касандра млъкна и после започна отново: — Макар да си мисля, че мнението ми едва ли те интересува, ще ти го кажа все пак. Не ми хареса начинът, по който те погледна Джеф Хенри, когато влезе в стаята. Ти си омъжена жена, а той е женен мъж.

— Нямам представа за какво говориш! — Гуен усети, че лицето й пламва.

— О, Гуен, разбира се, че имаш! Той изглеждаше така, сякаш… Понякога можеш да видиш как мъж разсъблича с поглед някоя жена. Случва се. Но това е по-лошо. Джеф прилича на влюбено до ушите момче, видяло за първи път момичето, с което ще ходи на училищния бал. Не ми казвай, че не си го усетила, защото жените усещат тези неща.

— Е, не и аз! Не мисля, че има какво да усещам — отвърна Гуен, макар да съзнаваше, че не е така. Сега и Каси потвърждаваше съмненията й. Гуен се почувства виновна. От малка проявяваше нетърпимост към чувството за вина и се ядоса на майка си. — Освен това грешиш за Стан и предложението на „ДжефСан“. Идеята ми допадна, но не бях сигурна какво да го посъветвам. Ти ми помогна да реша. Ще му кажа да приеме! — заяви тя категорично.

Стенли не очакваше Гуен толкова горещо да подкрепи предложението на „ДжефСан“. Собствената му реакция на ентусиазма, проявен от Гуен, бе не по-малко неочаквана. Той се гордееше с малкия си бизнес, изграден от нулата, и го заболя, че съпругата му толкова лесно бе решила, че трябва да го продаде. Стенли мечтаеше един ден да предаде бизнеса си на своя син или дъщеря. Той не беше споделял мечтата си с Гуен, защото темата за децата все още бе деликатна, но се надяваше, че тя се досеща за това. Все пак Гуен имаше представа какво е семеен бизнес и как се наследява.

От друга страна, Стан знаеше, че съпругата му разсъждава практично. Предложението на Джеф Хенри беше отлично и повечето хора на негово място щяха да го приемат охотно.

При все това, дълбоко в себе си той имаше желание да го отхвърли. После получи онова писмо в сервиза. Стан веднага разпозна четливия почерк на Касандра. Тя пишеше:

Скъпи Стенли,

Намирам се в трудна ситуация. Аз съм твоя тъща, а както ти е известно, в името на мира в семейството, роднините не трябва да се месят в живота на младите. Затова имах известни опасения дали да разисквам с теб този въпрос. Въпреки това реших да го направя, рискувайки да си навлека недоволството ти. За да съм напълно искрена, бих искала да ти кажа, че възнамерявам да обсъдя мнението си по въпроса с Гуен. Докато получиш това писмо, двете с нея може би вече ще сме разговаряли.

Накратко, научих, че си получил предложение да продадеш бизнеса си на компанията „ДжефСан“ и да се присъединиш към фирмата срещу съответно възнаграждение. Колкото повече мисля за това, толкова повече смятам, че идеята не е добра. Ти се справяш добре в сегашното си положение, а аз имам съмнения заради нещата, които чувам за „ДжефСан“ и хората, свързани с тази компания. Ти си трудолюбив човек и това ти прави чест. Остави хората в „ДжефСан“, които се стремят да летят нависоко, да го правят, а ти прави това, което умееш.

Стан занесе писмото у дома си и го показа на Гуен.

— Каси говори ли с теб за това? — попита я той.

— Да — отговори тя.

— Явно смята, че не съм подготвен за предизвикателствата в една голяма компания.

Гуен грабна писмото от ръката му и го скъса на две.

— А аз й казах, че ти не отстъпваш на никой от служителите в „ДжефСан“ или която и да било друга компания — рече тя гордо.

Когато Гуен го гледаше с тази смесица от любов, дързост и безрезервна вяра в способностите му, Стан можеше да направи само едно.

— Предполагам, че гледаш новия служител на „ДжефСан“ — обяви той.

Тя го прегърна и го целуна, после му каза, че е много щастлива. Стан си каза, че постъпва правилно.

Същата вечер той излезе навън след вечеря, за да се поразходи из квартала. Преди да свие зад ъгъла, мъжът вдигна поглед към „Амбър“, където се намираха офисите на Джеф Хенри. Някъде в съзнанието му едно слабо, но настойчиво гласче му нашепваше, че независимо дали харесва или не Каси Райт, тя бе умна жена. Тъща му разбираше от крупно финансиране много повече от него и щом тя имаше съмнения относно „ДжефСан“, той може би беше глупак, че ги пренебрегва.

„Но Каси не се съмнява в «ДжефСан», а в теб — напомни си Стан. — Единствено в теб! Тя мисли, че не си достатъчно талантлив и умен, за да защитиш правата си в компания като тази, в случай че нещата тръгнат зле“.

Затова утре той щеше да се обади на Джон Кайзер и да приеме предложението, доказвайки на тъща си, че греши. Настойчивото гласче обаче не млъкваше. Вместо да се прибере, Стан обиколи квартала още веднъж.

Докато направи още две обиколки, той вече беше взел решение. Нямаше да приеме акции на „ДжефСан“ в замяна на сградата и земята си. Джеф Хенри трябваше да му плати в брой, иначе нямаше да има сделка. Стан можеше да работи за „ДжефСан“, но щеше да държи парите си на сигурно, докато не се увери, че всичко е наред. Доволен от решението си, той мина през фоайето на жилищната сграда, в която живееше, и се качи с асансьора при съпругата, която го очакваше.

Джуъл седеше на покрития със сатен шезлонг в спалнята. Веднъж Джеф бе споменал, че шезлонгът е с размерите на футболно игрище. Тя гледаше как съпругът й разопакова багажа си. И някоя от прислужниците можеше да свърши тази работа, но откакто се бяха преместили в къщата, той държеше сам да прави дребни неща като това. Джуъл го наблюдаваше как изважда от куфара кожения несесер с гравирани инициали, в който държеше часовниците си и копчетата за ръкавели, и връща съдържанието му в по-големия несесер, който държеше в гардероба си.

Ушитите по поръчка ризи от най-хубавия двоен памучен плат бяха върнати на дървените закачалки, изработени специално за целта. Той гледаше с пренебрежение на екстравагантните прищевки на Джуъл, но що се отнася до самия него, държеше да притежава само най-доброто. И той беше същият лицемер като Касандра Райт и скъпата невзрачна Гуен, които се мислеха за нещо по-добро от хора като Джуъл.

— Тя не е принцесата, за която я мислиш — каза Джуъл, докато го гледаше как слага кедров ароматизатор в ръчно изработените си италиански мокасини.

— Какво? — попита той, прекалено зает с обувките си, за да я погледне.

— Знам една мръсна тайна за Гуен Райт Жирар. Думите й привлякоха вниманието му. Джеф се приближи и застана пред нея.

— За какво говориш? — попита той. Джуъл се облегна назад в сатенения шезлонг и за втори път в живота си разказа историята за истинските родители на Гуен Райт. След като привърши с разказа, тя зачака.

Джеф мълча около минута.

— Каза, че майка й е от Ню Орлиънс, така ли? — попита той накрая.

— Да, някаква барманка, която… — Тя така и не успя да довърши изречението си, защото съпругът й излезе от стаята.

В преговорите с „ДжефСан“ Стан отстояваше своите условия и в крайна сметка получи това, което искаше. Когато сделката бе сключена, Гуен се обади на майка си, за да й съобщи новината.

— Да, знам, че Стан не е послушал съвета ми, Гуен. Това ми е известно от няколко дни. — Гласът на Касандра звучеше студено по телефона.

— Решихме, че това е най-доброто за нас — каза Гуен.

— Чудесно — отвърна майка й и затвори телефона.

Една седмица по-късно Джеф се обади на Гуен у дома и я помоли да се срещнат следващия ден в Музея на стъклото „Райт“. Той каза само това и Гуен не успя да измъкне никакви подробности.