Белва Плейн
Кръстопътища (26)

Двадесет и шеста глава

— Искате да купите „Стане Електроникс“? — Стан гледаше с изумление мъжа, който седеше от другата страна на бюрото.

Той беше виждал снимки на Джеф Хенри във вестниците и в списанията, които публикуваха статии за влиятелни бизнесмени, известни с благотворителните си инициативи. Беше го мяркал отдалеч, тъй като офисите му се намираха на отсрещната страна на улицата, където живееше Стан. Но до този момент двамата не се бяха срещали лице в лице.

Сега Стенли седеше в огромен офис с изобилие от стъкло и хром и Джеф Хенри току-що бе предложил да купи бизнеса му.

— Каква полза бихте имали от моята дейност? — попита Стан. — Аз съм дребен предприемач.

— Добър въпрос — отвърна Джеф Хенри. — Сигурно ви е известно, че корпорация „ДжефСан“ се разраства. Миналата година купихме електроцентралата в Северен Ню Йорк с мощност две хиляди и петстотин мегавата и я свързахме с местната мрежа. Търсим да купим и няколко централи в областта, които ще свържем по подобен начин. Ще ни трябват централно разположени станции, с помощта на които да инсталираме и поддържаме новите централи. Твоят сервиз е идеално разположен в центъра на Райтстаун.

— А аз притежавам сградата и земята под нея. — За Стан нещата започваха да звучат логично.

Джеф Хенри кимна. На Стенли му мина през ума, че отношението на господин Хенри е доста безцеремонно. Предполагаше се, че бизнесменът е много обаятелен и добър в преговорите. Но Джеф сякаш умишлено се държеше грубо.

Джеф бе леко изненадан. Стан Жирар не беше глупакът, за когото го бе мислил, или по-скоро се бе надявал да бъде. Той изучаваше мъжа пред себе си, разчитайки на прословутата си проницателност. Външният вид на Стенли Жирар със сигурност можеше да се стори привлекателен на жените. Той имаше буйни черни коси, които падаха в очите му, и изсечени черти на лицето. Мъжът говореше прямо, което сигурно се харесваше на някои жени, а под очите му се забелязваха бръчици, подсказващи, че често се смее. Вероятно имаше чувство за хумор. Но Джеф не можеше да си представи, че може да следва мислите на Гуен, които често поемаха из сложни лабиринти. Хрумванията на съпругата му сигурно често му убягваха. Втренчил съм се в него, осъзна Джеф и се извърна.

Стан усещаше, че го изучават внимателно, както никога досега. Това не му хареса особено.

— Значи това, което всъщност искате, е да купите недвижимия ми имот — каза той.

— Не само това — отвърна Джеф. — Когато купуваме малък бизнес като твоя, част от компенсацията ти ще бъде в акции на „ДжефСан“. — Резкият му тон стана надменен: — Ти ще станеш акционер в една от най-големите и влиятелни компании в света и…

— Ако исках това, щях просто да отида до местния брокер и да си купя ваши акции — прекъсна го Стан. Сега и той се държеше неучтиво, защото този човек започваше да го дразни. — Освен това нямаше да се налага да продавам бизнеса си.

Джеф Хенри най-после сякаш осъзна, че е започнал погрешно. Той се усмихна за първи път. Наистина беше обаятелен, когато се усмихваше.

— Тъкмо се канех да кажа, че акциите в компанията са само началото. Ти ще имаш същия дял от опции върху акциите като всеки изпълнителен директор на „ДжефСан“.

— Изпълнителен директор на „ДжефСан“? Но аз не съм…

— Бихме желали да работиш за нас. Ще контролираш екипите и ще ръководиш инсталациите и поддръжката на различни операции в тази част на страната — прекъсна го Джеф, после сви рамене и се усмихна. — Това е административна длъжност, макар всъщност да купуваме знанията ти в тази сфера.

— И откъде сте сигурен, че имам тези знания?

— Ние правим своите проучвания. Знаем, че ти си най-добрият в областта. — Усмивката на Джеф стана още по-широка и по-чаровна.

— Това е много ласкателно. — Но защо имам усещането, че има нещо, което не ми казваш?

„Защо, по дяволите, не приема офертата? Не осъзнава ли какво му предлагам? Горката Гуен, наистина се е омъжила за идиот!“, ядоса се Джеф. Но замисленият поглед, с който Стенли Жирар го изучаваше, не беше никак глуповат.

— Виж, Стан… мога ли да те наричам Стан? — Джеф получи кимване в знак на съгласие от отсрещната страна на бюрото. — Мисля, че също като мен си наясно със ситуацията. „ДжефСан“ ще продължи да изкупува все повече и повече малки фирми из целия щат. За да се изразя по-просто, тези, които няма да купим, ще излязат от бизнеса. Когато цялата сфера на електроразпределението се уедри, твоите клиенти ще започнат да идват при нас за същия вид услуга, която ти сега им осигуряваш, защото с всичките ресурси, с които разполагаме, ние можем да им предложим по-ефикасен и икономичен пакет. Твоят избор е да продължиш с малкия си бизнес, който постепенно ще замре, или да се присъединиш към нас и да станеш част от разрастваща се организация, която ще остане на пазара до края на работните ти дни. Заплатата ти ще бъде съизмерима с тази на висшите мениджъри в нашата компания. Мисля, че ако събереш всички облаги, акциите ти в „ДжефСан“ и дяловете от опции върху акциите, ще разбереш, че състоянието ти ще се подобри много повече, отколкото си се надявал да го постигнеш сам.

— Разбирам. — По някаква причина Стенли Жирар даваше класическия необвързващ отговор.

Трябва да ми благодариш на колене за това, глупак такъв!

— Ами това е офертата ни в общи линии — каза Джеф. — Обмисли я и ни уведоми за решението си. Няколко дни ще отсъствам от града, така че ще държите връзка с Джен Кайзер. Той се занимава с наемането на мениджъри. Трябва да призная, че обикновено не се занимавам с това, но тъй като си местен бизнесмен, а аз живея тук, в района, исках да говоря лично с теб. — А другата причина, поради която се ползваш с тези привилегии, е, че обичам да пия кафе с жена ти.

— Благодаря ви. Ще поддържаме връзка — отвърна Стан.

Когато излезе от „Амбър“ и се озова отново на „Първа улица“, Стан усети безпокойство. Повече от всичко желаеше да обсъди офертата с Гуен. Решението щеше да е толкова негово, колкото и нейно. Стан знаеше, че с Гуен имат различен поглед върху някои неща, и бе разбрал, че не бива да приема реакциите й за даденост. Той бе допуснал някои грешки в миналото, защото бе предполагал, че Гуен мисли като него за някои неща, но в действителност тя се бе почувствала наранена и ядосана. Този път Стенли възнамеряваше да остави инициативата в нейни ръце.

 

 

— Откъде знаеш за офертата, която „ДжефСан“ са направили на Стан? — попита Гуен.

Двете с майка й седяха в пицарията на търговския център „Алгонкуин“. Обикновено Каси не ходеше по такива места, но се беше обадила на Гуен, за да я покани на обяд, твърдейки, че иска да опита прочутата пица, която продават в търговския център. Касандра никога не ядеше нездравословна храна, затова Гуен бе сметнала внезапното й желание за леко подозрително и се беше оказала права. Майка й търсеше анонимност на място, където никой нямаше да забележи, че госпожа Райт и дъщеря й седят и си говорят по средата на работния ден. Обикновено Каси обядваше в трапезарията за директорите в стъклозавода, но тя предоставяше възможности на любопитните да подслушват.

Двете с Гуен си купиха парчетата пица и ги отнесоха в празния ъгъл на салона, близо до щанда за кафе. Тогава Касандра „пусна бомбата“.

— Настоявай Стенли да откаже офертата на Джеф Хенри — каза тя.

Офертата беше направена едва преди три дни, а самата Гуен бе узнала за нея преди по-малко от седемдесет и два часа, затова момичето повтори въпроса си:

— Майко, как разбра за това?

— Много малко от случващото се в бизнес средите в този град не ми е известно. Още повече че това можеше да се предвиди. „ДжефСан“ поглъща малки фирми като тази на Стенли из целия район. Към това трябва да добавим и факта, че Стенли притежава напълно сградата, а тя се намира на страхотно място на оживен булевард, който след няколко години ще стане още по-оживен. Стенли може би дори не осъзнава колко струва този имот.

— О, повярвай ми, осъзнава го. Стан си дава сметка за цената му до последната стотинка. Но те не искат само сервиза му. Искат Стан да работи за тях като мениджър. Твоите шпиони не ти казаха това?

Вместо да се успокои, Касандра въздъхна.

— Не, не го знаех. Значи е по-лошо, отколкото мислех.

— По-лошо? Какво искаш да кажеш? За Стенли е чест, че мъж като Джеф Хенри е забелязал достойнствата му и…

— Гуен, чуй ме! — прекъсна я настоятелно майка й. — Стенли се справя добре със своя бизнес и аз се радвам за вас. Той се труди много и наистина заслужава да успее. Но да се обвърже с корпорация като „ДжефСан“…

— Какво й има на корпорация „ДжефСан“?

— Може би нищо. Но ме притесняват някои неща. Твърде много купуват и продават, създават офшорни фирми, които се контролират трудно, а само преди няколко месеца наеха нова счетоводна фирма, за която се говори, че…

— Мисля, че Джеф Хенри знае какво прави.

— Джеф Хенри е новак, който се появи от нищото и натрупа огромно състояние за кратко време. Заслужава си да се замислим над това, Гуен, наистина.

— Защо?

— Току-що ти обясних.

— Не, не си. Каза, че е невъзможно някой като Джеф Хенри, който е дошъл от нищото, да натрупа по-голямо състояние от член на всемогъщата фамилия Райт. Може просто да е отличен бизнесмен. Може да е гений!

— Господи, защо го защитаваш!?

Това беше добър въпрос. В действителност Гуен беше поласкана от високата длъжност, която Джеф бе предложил на съпруга й. За нея това значеше, че с Джуъл скоро можеха да станат равни. Колкото и да беше детинско, когато се сетеше за нея, Гуен се притесняваше от факта, че Стан не е постигнал кой знае какви успехи и не е натрупал голямо състояние. Това е лудост! Не ме е грижа за тези неща. Със Стан се разбираме чудесно. За мен той е най-милият и скъп мъж на света. О, боже, още колко време ще нося това старо бреме?

— Нищо от това, което каза, не означава, че Джеф Хенри прави нещо лошо — продължи да защитава тя Джеф.

— Не означава, но може да служи като предупреждение. — Каси пое дълбоко дъх и добави: — Истината е, че бизнесмените в „ДжефСан“ играят на едро и хвърчат нависоко, ако мога да се изразя така. При цялото ми уважение към съпруга ти, не мисля, че той е достатъчно… обигран за такъв вид среда.

Гуен се опита да потисне гнева, който се надигаше в нея.

— Имаш ли представа колко обидни са думите ти? Говориш за Стан така, сякаш е някакъв идиот! — извика тя.

— Никога не съм казвала подобно нещо. Познавам хората като Джеф Хенри повече от теб и Стенли и ви давам съвет, от който мисля, че се нуждаете. Предай на Стенли да си остане с честния бизнес и приличната печалба.

— Казваш всичко това само защото Джеф е съпруг на Джуъл! — избухна Гуен в този момент. Това беше последното нещо, което искаше да каже, но не успя да се въздържи.

— Какво?

— Ти така и не й прости. Нали ти ме възпитаваше, че трябва да прощаваме и забравяме. Не помниш ли?

— Не съм…

— Но ти не си простила на Джуъл и не харесваш Джеф Хенри, защото той е неин съпруг, а…

— За бога, изобщо не е така! Би било лудост да се връщам към тази стара история. Подобна мисъл дори не би ми хрумнала, но очевидно при теб не е така. И трябва да ти кажа…

Тя не успя да довърши.

— Гуен! Касандра! — прекъсна ги изпълнен с ентусиазъм глас. Джуъл им махаше, натоварена с торби. Беше на няколко метра от тях и от това разстояние нямаше как да е чула, че говорят за нея. Джуъл се запъти към тях.

— Чудесно е, че ви виждам и двете! — каза тя, когато стигна до масата им. — Не мога да повярвам, че сте седнали точно тук. Аз се отбивам до малкия щанд за кафе всеки път, когато идвам до търговския център, в името на доброто старо време — засмя се тя. — Докато бях по-млада, чашка кафе без захар или сметана си беше голяма почерпка за мен! Обикновено го пиех тук, преди да ми направят маникюра — другата ми голяма глезотия! — Тя завъртя очи с комична усмивка, давайки да се разбере, че онези дни са безвъзвратно отминали.

„В случай че сме живели като отшелници през последните пет години и не знаем, че се е омъжила за един от най-богатите мъже в страната“, помисли саркастично Гуен.

Тя огледа Джуъл, която вече стоеше до масата и чакаше да я поканят при тях. „Джуъл е все така красива, дори по-красива от преди — реши Гуен. — Тя е надарена с външност, която парите подчертават, но може би при всички е така. Косата й изглежда фантастично с тази нова прическа, а и винаги е знаела как да се гримира. Е, тази рокля е малко… официална за сряда по обяд, но пък й седи чудесно. За какво ли си мисли? Усмихва се и ни гледа втренчено, също както и ние нея“.

 

 

„Касандра изглежда както винаги, а скъпата невзрачна Гуен е пълна скръб! Тази дреха сигурно е поне на две години! Това момиче така и не разбра какво трябва да направи с косата си. Обзалагам се, че никога не е изглеждала толкова добре, както я бях направила аз. Но тя сигурно не го помни“ — мислеше си Джуъл.

Но докато се взираше в майката и дъщерята, седнали една до друга, тя почувства как в гърлото й се появи буца и това я завари неподготвена. Гуен и Каси изглеждаха толкова сплотени! И сигурни в себе си. Знаеха кои са и къде им е мястото.

„Чудя се дали и аз ще се почувствам така някога — запита се Джуъл. — Дали Гуен осъзнава каква голяма късметлийка е? Интересно за какво си мисли Касандра точно в този момент. Каквото и да е, трябва да е свързано с мен, защото продължава да ме гледа втренчено“.

 

 

„Не е честно, че Джуъл не остарява, не слага нито грам и винаги изглежда прекрасно! — помисли си Каси, изпълнена с възмущение. — Тази жена има костна структура, която ще изглежда страхотно дори когато стане на деветдесет години. Стои насреща, облечена в тази абсолютно неподходяща рокля, която сигурно струва цяло състояние, а ако се съди по торбите, които носи, и днес е похарчила куп пари. Сигурна съм, че след малко ще се опита да важничи пред Гуен. Ще изтърси нещо по своя лукав начин и Гуен ще се свие. Понякога мразя жените! Ще ми се да живеем в мъжки свят, но за съжаление не е така. Сега и трите сме се вторачили една в друга и мълчанието започва да става неудобно“.

— Здравей, Джуъл — каза Каси, надявайки се, че другите ще доловят студенината в гласа й.

— Как си, Джуъл? — последва примера й Гуен.

— Никога не съм била по-добре — отвърна сърдечно Джуъл. — Тя погледна към тарелките за еднократна употреба. — О, боже! Хапвате пица! Аз не смея да ям от нея, защото веднага ми се лепи, знаете къде! — каза тя, като прокара ръка по слабото си бедро. — Мога ли да седна при вас? — Джуъл дръпна един стол към тяхната маса. — Направо съм изтощена. Днес извървях поне петнадесет километра в този търговски център.

На Гуен и Каси не им оставаше друго, освен да я поканят да се присъедини към тях.

— Приключих със задачите за деня. Само трябва да мина покрай бижутера да ми почисти гривните. Той ги чисти много по-добре, отколкото където и да било другаде — продължаваше тя.

Заради несъзнателния човешки рефлекс да се поглежда към това, което се обсъжда в момента, Каси и Гуен автоматично загледаха гривните. Почти автоматично Каси ги коментира:

— Много са хубави, Джуъл — рече тя, както се очакваше от нея.

— Джеф ми ги подари за годишнината ни.

— Прекрасно — обади се също Гуен.

— Джеф страшно ме глези. Той печели невероятно много. Съпругът ми се занимава с различни видове бизнес. Онзи ден, например, го чух да преговаря с някой за правата върху водата в Бразилия. Можете ли да си представите!?

Каси усети студени тръпки да полазват по гърба й. Тя хвърли бърз поглед към Гуен, за да види дали е отбелязала забележката на Джуъл, но очевидно не беше. Гуен не разбираше от бизнес и затова не бе доловила предупредителни сигнали. Най-вероятно и Каси нямаше причина да се притеснява. Въпреки това тя не издържа и се опита да изкопчи още малко информация.

— Знам, че е полезно за една фирма да разнообразява дейностите си — каза тя на Джуъл. — Но доколкото съм чувала, „ДжефСан“ се занимава с електроразпределение. Какво общо има с водата в Бразилия? — Каси долови с ъгълчето на очите си как Гуен замръзна. Явно дъщеря й смяташе, че е прекалила. Касандра се учуди за пореден път защо Гуен се е превърнала в защитничка на Джеф Хенри. „Джуъл ме гледа така, сякаш всеки момент ще ме прати по дяволите“, помисли си Касандра.

В отговор Джуъл се изкиска и махна пренебрежително с ръка.

— Изобщо не се притеснявам за това какво става с „ДжефСан“. Това е работа на съпруга ми, а вярвайте ми, той умее да се грижи за бизнеса си. — След това младата жена се обърна към Гуен и смени темата: — Още ли ходиш зад къщата, за да поседиш на онзи пън? Старият градинар ми спомена, че обичаш да го правиш. О, не, всъщност ти живееш в града, нали? Сигурно ти е много трудно. Толкова обичаше всички онези зайци и други животинки, а на „Първа улица“, разбира се, няма как да ги намериш.

„Ето я подмолната атака!“, помисли си Касандра. Но за първи път Гуен не се сви.

— В момента със Стан можем да си позволим само апартамент — отвърна тя. — Спестяваме за къща.

За момент Джуъл изглеждаше победена. После лицето й просия.

— Имам идея — каза тя. — Джеф е извън града и съм му отпуснала края. Защо не ми дойдете на гости? Можете да карате след колата ми, ще ви заведа на оглед. Току-що завършихме къщата и ще се радвам да ви я покажа. Все още помня първия път, в който видях дома ти, Касандра.

— Боя се, че няма да е възможно… — започна Каси, но по необясними за нея причини Гуен я прекъсна.

— Идеята ми се струва добра, майко! — извика тя. — Нали имаме време?

— Налага се и да работя — отвърна Касандра хладно.

— Така е, но ти ми каза, че не те очакват в офиса до късния следобед.

— Няма да се забавим повече от час, честна дума — намеси се Джуъл.

Касандра не виждаше достоен начин да откаже.