Джефри Арчър
По-силно от меча (41)

38.

Докато изминаваше краткото разстояние до мястото на свидетеля, Ема си мислеше, че краката й ще се подкосят. Когато съдебният секретар й поднесе Библията, всички видяха как ръцете й треперят, а после чуха и треперещия й глас.

— Кълна се във Всемогъщия Бог, че ще говоря само истината, цялата истина и нищо друго освен истината.

— Моля, кажете името си за протокола — каза мистър Трелфорд.

— Ема Грейс Клифтън.

— Занимание?

— Председател на борда на „Барингтън Шипинг“.

— Откога сте председател на тази компания?

— Заемам поста през последните единайсет години.

Ема забеляза как мистър Трелфорд леко поклати глава и си спомни думите му: „Слушайте внимателно въпросите ми, но винаги отправяйте отговорите си към журито“.

— Омъжена ли сте, мисис Клифтън?

— Да — каза Ема, обръщайки се към съдебните заседатели. — От почти двайсет и пет години.

Мистър Трелфорд не би имал нищо против тя да добави: „Съпругът ми Хари, синът ни Себастиан и брат ми Джайлс присъстват в залата“. После можеше да се обърне към тях и журито да види, че са щастливо и задружно семейство. Но Хари го нямаше, Ема дори нямаше представа къде е, затова тя продължи да гледа към журито. Мистър Трелфорд побърза да продължи:

— Бихте ли разказали на съда кога срещнахте за първи път лейди Вирджиния Фенуик?

— Да — каза Ема, връщайки се към сценария. — Брат ми Джайлс… — Този път погледна към него и понеже бе дърт професионалист, той се усмихна първо на сестра си, после на журито. — Брат ми Джайлс — повтори тя — покани съпруга ми Хари и мен на вечеря, за да ни запознае с жената, с която току-що се беше сгодил.

— И какво беше първото ви впечатление от лейди Вирджиния?

— Зашеметяващо. От онази красота, която обикновено свързваме само с филмовите звезди и моделите. Бързо ми стана ясно, че Джайлс е напълно омаян от нея.

— И тогава станахте ли приятелки?

— Не, но ако трябва да съм честна, никога не е имало вероятност да бъдем първи приятелки.

— Защо казвате това, мисис Клифтън?

— Нямахме общи интереси. Никога не съм си падала по лов, стрелба и риболов. Честно казано, произходът ни е различен и лейди Вирджиния се движеше в кръгове, в които аз не се вписвам.

— Завиждахте ли й?

— Само за красотата й — отвърна Ема с широка усмивка.

Отговорът й бе възнаграден с няколко усмивки от съдебните заседатели.

— Но за жалост бракът на брат ви с лейди Вирджиния е завършил с развод.

— Което не бе изненада, поне за нашата страна на семейството — каза Ема.

— Защо така, мисис Клифтън?

— Никога не съм чувствала, че тя е подходящият човек за Джайлс.

— Значи вие и лейди Вирджиния не се разделихте като приятелки?

— Никога не сме били приятелки, мистър Трелфорд.

— И въпреки това тя се е появила отново в живота ви няколко години по-късно?

— Да, но не по мой избор. Вирджиния започна да купува акции на „Барингтън“, което бе изненада за мен, тъй като преди тя не проявяваше никакъв интерес към компанията. Не се замислих много върху това, докато секретарят на компанията не ми съобщи, че тя притежава седем и половина процента от акциите.

— Защо тези седем и половина процента са толкова важни?

— Защото й осигуряват място в борда.

— И тя пое ли тази отговорност?

— Не, назначи майор Алекс Фишър да я представлява.

— Добре ли посрещнахте това назначение?

— Не. Още от първия ден майор Фишър съвсем ясно даде да се разбере, че е в борда с единствената цел да изпълнява желанията на лейди Вирджиния.

— Можете ли да бъдете по-конкретна?

— Разбира се. Майор Фишър гласуваше против почти всяко предложение, което правех на борда, и често излизаше със свои идеи, за които несъмнено знаеше, че могат да причинят единствено вреда на компанията.

— Но накрая майор Фишър си е подал оставката.

— Ако не го беше направил, щях да го изхвърля.

Мистър Трелфорд се намръщи, защото клиентката му бе излязла от пистата. Сър Едуард се усмихна и си записа нещо в бележника.

— А сега да минем на годишната среща на акционерите, проведена в Колстън Хол в Бристол сутринта на двайсет и четвърти август шейсет и четвърта година. По онова време вие сте били председател на борда и…

— Може би мисис Клифтън ще ни разкаже с нейни думи, мистър Трелфорд — прекъсна го съдията. — Без да бъде непрекъснато водена от вас.

— Както кажете, милейди.

— Тъкмо бях представила годишния отчет — каза Ема. — Годината бе минала доста добре и една от причините бе, че можех да обявя датата на пускането на първия ни луксозен лайнер „Бъкингам“.

— И доколкото си спомням — каза Трелфорд, — церемонията по кръщаването бе изпълнена от Нейно Величество Кралицата майка…

— Умно, мистър Трелфорд, но не си играйте с търпението ми — каза съдията.

— Извинявам се, милейди, просто си помислих…

— Много добре знам какво си мислите, мистър Трелфорд. А сега бъдете така добър да оставите мисис Клифтън да говори сама за себе си.

— И след речта ви — каза Трелфорд, обръщайки се към клиентката си, — започнахте да отговаряте на въпроси от залата?

— Да.

— И сред питащите е била лейди Вирджиния Фенуик. Тъй като изходът на това дело зависи от тази размяна на реплики, с ваше позволение, милейди, ще прочета на съда думите, изречени от мисис Клифтън, които са причината да сме тук. В отговор на въпрос от лейди Вирджиния тя казала: „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно“. След като чувате отново тези думи, мисис Клифтън, съжалявате ли за тях?

— Категорично не. Просто казах нещата такива, каквито са.

— Значи не сте имали никакво намерение да опозорите лейди Вирджиния?

— В никакъв случай. Просто исках акционерите да знаят, че майор Фишър, нейният представител в борда, е купувал и продавал акции на компанията, без да уведоми мен или някой друг от колегите си.

— Ясно. Благодаря, мисис Клифтън. Нямам повече въпроси, милейди.

— Желаете ли да разпитате свидетелката, сър Едуард? — попита Нейна Чест Лейн, като много добре знаеше какъв ще е отговорът му.

— Определено желая, милейди — каза сър Едуард, докато се изправяше бавно и наместваше древната си перука.

Адвокатът погледна първия си въпрос, обърна се и отправи към журито най-добродушната си усмивка с надеждата, че ще го възприемат като уважаван семеен приятел, към когото всички се обръщат за съвет.

— Мисис Клифтън — започна той, обръщайки се към свидетелското място, — нека говорим направо. Истината е, че сте били против лейди Вирджиния да се омъжи за брат ви от мига, когато сте се срещнали. Всъщност дали не сте решили да не я харесвате още преди да се запознаете?

Трелфорд беше изненадан. Не беше помислял, че Еди ще забие камата толкова бързо, въпреки че бе предупредил Ема, че кръстосаният разпит няма да е приятно изживяване.

— Както казах, сър Едуард, ние не бяхме приятелки.

— Но не е ли вярно, че още от самото начало сте я нарочили за свой враг?

— Не бих отишла толкова далеч.

— Присъствахте ли на сватбата на брат ви с лейди Вирджиния?

— Не бях поканена.

— Това изненада ли ви след начина, по който сте се отнасяли с нея?

— Бях по-скоро разочарована, отколкото изненадана.

— А съпругът ви — каза сър Едуард и се загледа в залата, сякаш се мъчеше да го открие, — беше ли поканен?

— Нито един член от семейството не получи покана.

— И каква е причината според вас?

— Би трябвало да попитате лейди Вирджиния, сър Едуард.

— Възнамерявам да го направя, мисис Клифтън. А сега позволете да продължим със смъртта на майка ви. Доколкото разбирам, имало е спорове около завещанието й.

— Които бяха решени от Върховния съд, сър Едуард.

— Точно така. Но ме поправете, ако греша, както несъмнено ще го направите, мисис Клифтън, че вие и сестра ви Грейс сте наследили почти цялото имение, докато брат ви, съпругът на лейди Вирджиния, е останал с празни ръце.

— Това не беше по мой избор, сър Едуард. Всъщност опитах се да убедя майка ми да не го прави.

— Разполагаме само с думата ви за това, мисис Клифтън.

Мистър Трелфорд скочи на крака.

— Милейди, възразявам!

— Да, да, мистър Трелфорд, съгласна съм. Сър Едуард, това няма връзка с делото.

— Извинявам се, милейди. Мисис Клифтън, мога ли да ви попитам дали сър Джайлс беше шокиран от решението на майка ви?

— Сър Едуард — обади се съдийката още преди мистър Трелфорд да успее да се изправи.

— Моите извинения, милейди. Аз съм просто един стар търсач на истината.

— Беше ужасен шок за всички ни — каза Ема. — Майка ми обожаваше Джайлс.

— Но явно, подобно на вас, не е обожавала лейди Вирджиния, иначе би се погрижила за него в завещанието си — отбеляза сър Едуард и бързо добави: — Но да продължим нататък. Уви, бракът между брат ви и лейди Вирджиния е приключил с развод заради негова изневяра.

— Както много добре знаете, сър Едуард — каза Ема, мъчейки се да се сдържа, — това стана по време, когато един мъж трябваше да прекара нощта с наета жена в хотел „Брайтън“, за да получи развод. Джайлс го направи по молба на Вирджиния.

— Много съжалявам, мисис Клифтън, но в искането за развод като причина е посочена просто изневяра. Но поне сега всички знаем как реагирате, когато имате силно отношение към нещо.

Един поглед към журито ясно показа, че сър Едуард е постигнал своето.

— Последен въпрос относно развода, мисис Клифтън. Той беше ли причина за празнуване за вас и семейството ви?

— Милейди! — Трелфорд скочи на крака.

— Сър Едуард, отново прекалявате.

— Ще направя всичко възможно да не го правя в бъдеще, милейди.

Но когато погледна към журито, Трелфорд разбра, че скастрянето на сър Едуард е подействало в негова полза.

— Мисис Клифтън, да продължим с по-важни неща, а именно онова, което сте казали и което сте имали предвид, когато клиентката ми ви е задала напълно основателен въпрос на общата годишна среща на акционерите на „Барингтън Шипинг“. В интерес на точността ще повторя въпроса на лейди Вирджиния: „Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?“. Ако позволите да кажа, мисис Клифтън, вие сръчно и блестящо сте избегнали да отговорите на този въпрос. Бихте ли го направили сега?

Ема погледна към Трелфорд. Той я беше посъветвал да не отговаря на въпроса, така че тя запази мълчание.

— Да предполагам ли, че причината да не искате да отговорите на този въпрос е, че лейди Вирджиния е продължила с: „Ако някой от директорите ви е бил въвлечен в подобно начинание, не би ли трябвало да подаде оставката си от борда?“. И вие сте отговорили с: „Ако имате предвид майор Фишър…“, макар че тя не е говорила за него, както много добре знаете. Имала е предвид вашия близък приятел и колега мистър Седрик Хардкасъл, нали?

— Един от най-фините джентълмени, които съм познавала — каза Ема.

— Наистина ли? — отвърна сър Едуард. — Е, нека тогава разгледаме изявлението ви по-подробно, защото ми се струва, че намеквате, че когато ваш близък приятел, един от „най-фините джентълмени“, които сте познавали, продаде акциите си за една нощ, го е направил, за да помогне на компанията, а когато лейди Вирджиния продава своите акции, целта й е била да навреди на компанията. Може би журито ще сметне, че не може да бъде и едното, и другото, мисис Клифтън. Разбира се, освен ако не намерите слабо място в аргумента ми и не обясните на съда тънката разлика между действията на мистър Хардкасъл от името на компанията и действията на майор Фишър от името на клиентката ми.

Ема знаеше, че не може да оправдае онова, което Седрик беше направил с добро намерение, и че ще е изключително трудно да обясни на заседателите причината, поради която е продал акциите си. Трелфорд я беше посъветвал просто да не отговаря, когато се колебае, особено ако отговорът може да я злепостави.

Сър Едуард почака известно време, след което каза:

— Е, тъй като явно не желаете да отговорите на въпроса ми, какво ще кажете да продължим със следващите ви думи? „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно“. Можете ли да отречете, мисис Клифтън, че онази сутрин в Колстън Хол в Бристол сте намекнали на всички присъстващи, че лейди Вирджиния не е обикновен почтен човек? — Адвокатът наблегна на последните три думи.

— Тя определено не е обикновена.

— Съгласен съм с вас, мисис Клифтън, тя е необикновена. Но аз твърдя пред журито, че намекът, че клиентката ми не е обикновен почтен човек и че целта й е да срине компанията ви, е клевета, мисис Клифтън. Или това според вас е също нищо друго освен истината?

— Имах предвид точно това, което казах — отвърна Ема.

— И сте били така убедена в правотата си, че сте настояли думите ви да бъдат внесени в протокола на годишната среща.

— Да.

— Секретарят на компанията посъветва ли ви да не го правите?

Ема се поколеба.

— Винаги мога да призова мистър Уебстър да даде показания — каза сър Едуард.

— Мисля, че май го направи.

— Питам се тогава защо не го послушахте? — саркастично попита сър Едуард. Ема продължи да се взира в него, като много добре си даваше сметка, че той не очаква отговор. — Възможно ли е да не е искал да добавя клевета към злепоставянето, което вече сте извършили?

— Исках думите ми да бъдат вписани в протокола — каза Ема.

— Наистина ли? — попита сър Едуард и Трелфорд наведе глава. — Значи дотук установихме, мисис Клифтън, че сте били против клиентката ми от деня на първата ви среща, че тази неприязън се е засилила, когато не сте били поканена на сватбата на брат си, и че години по-късно, на годишната среща на акционерите, пред пълна зала сте унизили лейди Вирджиния с намека, че тя не е обикновен почтен човек, а човек, който желае да постави компанията на колене. След това сте отхвърлили съвета на секретаря си и сте настояли злепоставящите ви думи да бъдат записани в протокола на срещата. Не е ли вярно, мисис Клифтън, че вие просто сте искали да си отмъстите на обикновен почтен човек, който сега просто иска възмездие за думите ви? Мисля, че Бардът го е обобщил най-добре, когато казва: „Но който открадне ми доброто име, той, макар и сам да не забогатява от кражбата, оставя мен все пак по-беден от последния бедняк!“^[1].

Сър Едуард продължи да гледа свирепо Ема, хванал реверите на древната си износена одежда. Когато реши, че е постигнал желания ефект, се обърна към съдията.

— Нямам повече въпроси, милейди.

Трелфорд погледна към съдебните заседатели и си помисли, че всеки момент ще избухнат в аплодисменти. Реши, че трябва да поеме риск, макар да се съмняваше, че ще му се размине.

— Имате ли други въпроси към клиента си, мистър Трелфорд? — попита Нейна Чест Лейн.

— Само един, милейди. Мисис Клифтън, сър Едуард повдигна въпроса за завещанието на майка ви. Тя споделяла ли е някога с вас мнението си за лейди Вирджиния?

— Мистър Трелфорд — намеси се съдийката преди Ема да успее да отговори. — Както много добре знаете, това ще бъде прието за слух и няма да бъде допуснато за разглеждане.

— Но майка ми записа мнението си за лейди Вирджиния в завещанието си — каза Ема.

— Не съм сигурна, че ви разбирам, мисис Клифтън — каза съдийката.

— В завещанието си тя посочи причините да не остави нищо на брат ми.

Трелфорд взе завещанието.

— Мога да прочета съответния текст, милейди. Ако смятате, че ще бъде от полза — добави той с физиономията и гласа на невинен ученик.

Сър Едуард тутакси скочи на крака.

— Това несъмнено е просто още една клевета, милейди — каза той, тъй като знаеше много добре какво има предвид Трелфорд.

— Но това е публичен нотариално заверен документ — каза Трелфорд и размаха завещанието под носовете на журналистите, седящи на местата за пресата.

— Може би ще е по-добре да прочета думите, преди да взема решение — каза Нейна Чест Лейн.

— Разбира се, милейди. — Трелфорд подаде завещанието на секретаря, който го връчи на съдийката.

Тъй като Трелфорд бе подчертал само два реда, Нейна Чест Лейн явно ги прочете няколко пъти, преди да вдигне глава.

— По моя преценка това доказателство е недопустимо, тъй като може да се изтълкува извън контекста. Но ако искате да прекратя заседанието, мистър Трелфорд — добави тя, — за да можете да докажете становището си, съм готова да опразня залата, за да го направите.

— Не, благодаря, милейди. Приемам преценката ви — каза Трелфорд; много добре знаеше, че журналистите, някои от които вече излизаха, ще цитират съответния откъс на първите страници на утрешните вестници.

— Тогава да продължим нататък — каза съдийката. — Вероятно искате да призовете следващия си свидетел, мистър Трелфорд.

— Не мога да го направя, милейди, тъй като той в момента участва в заседание в Камарата на общините. Майор Фишър ще може да се яви утре в десет сутринта.