Джефри Арчър
По-силно от меча (25)

22.

„Бристол Ивнинг Нюз“ направи доблестен опит да отрази балансирано дебата, провел се предишната вечер в театър „Хиподрум“, но не беше нужно човек да чете между редовете, за да разбере кой е победителят. Макар да имаше известни резерви, вестникът препоръчваше на читателите си да върнат сър Джайлс Барингтън в Камарата на общините.

— Все още не сме победили — каза Гриф и пусна вестника в най-близкото кошче за боклук. — Така че да се захващаме за работа. Има още шест дни, девет часа и четиринайсет минути до затварянето на избирателните секции следващия четвъртък.

Всички тръгнаха по раздадените им задачи — сверяване на списъците на твърдите избиратели, подготовка на бюлетини за изборния ден, проверка кой се нуждае от превоз до избирателната секция, отговори на запитвания от избирателите, разпространяване на листовки и грижи кандидатът да е нахранен и напоен.

— За предпочитане в движение — каза Гриф и се върна в офиса си, за да продължи да работи върху предизборното послание, което щеше да попадне в пощенската кутия на всеки регистриран поддръжник на лейбъристите вечерта преди изборите.

 

 

В 5:45 сутринта на изборния ден Джайлс отново стоеше пред Темпъл Мийдс и напомняше на всички, с които се ръкуваше, да гласуват „за Барингтън — днес!“.

Гриф бе разработил график, който заемаше всяка минута от изборния ден до затварянето на секциите в 22:00. Бе отделил на Джайлс десет минути за свински пай, сандвич със сирене и половин пинта сайдер в най-популярния пъб в избирателния район.

В 18:30 вдигна глава към небето и изруга — започваше да вали. Нима боговете не знаеха, че между осем и десет сутринта и пет и седем вечерта лейбъристите са най-активни? Торите винаги получаваха гласовете си между десет и пет. От седем до десет вечерта, когато секциите се затваряха, никой не можеше да познае как се гласува. Боговете явно чуха молитвите му, защото дъждът продължи само двайсет минути.

Джайлс завърши шестнайсетчасовия ден пред портала на пристанището, за да се увери, че идващите за нощната смяна вече са гласували. Пропусналите биваха незабавно пращани в изборната секция от другата страна на улицата.

— Но ще закъснея за работа.

— Познавам председателя — казваше Джайлс. А на онези, които излизаха и се запътваха към пъбовете, непрекъснато повтаряше: — И гледайте да гласувате преди да поръчате първата си пинта.

Гриф и екипът му непрекъснато проверяваха списъците, за да могат да „сритат“ онези, които още не са пуснали гласа си, и да им напомнят, че избирателните секции са отворени до десет.

В десет и една минута Джайлс стисна последната ръка и изгарящ от желание за питие, тръгна по улицата да се присъедини към пристанищните работници в „Лорд Нелсън“.

— Една пинта — каза той, докато се облягаше на бара.

— Съжалявам, сър Джайлс. Мина десет и знам, че не бихте искали да изгубя разрешителното си.

Двама от мъжете на бара взеха една празна чаша и я напълниха от собствените си халби.

— Благодаря — каза Джайлс и вдигна чашата.

— И двамата се чувстваме малко виновни — призна единият. — Излязохме по време на дъжда, така че не гласувахме.

Джайлс с удоволствие би излял бирата на главите им. Огледа се и се запита колко ли още гласове е изгубил заради дъжда.

След няколко минути в заведението влезе Хари.

— Съжалявам, че трябва да те измъкна, но Гриф ми нареди да те откарам у дома — каза той.

— А никой не смее да не се подчини на Гриф — каза Джайлс и изпи бирата на един дъх.

— Какво следва? — попита Хари, докато подкарваше колата си към Барингтън Хол.

— Нищо ново. Местната полиция ще събере урните от целия избирателен район и ще ги откара в „Гилдхол“. Печатите ще бъдат счупени в присъствието на секретаря на общината мистър Харди и след проверката на протоколите ще започне броенето. Така че няма смисъл да ходим в Градския съвет веднага — първите резултати ще излязат най-рано в три. Гриф ще ме вземе около полунощ.

 

 

Когато на вратата се позвъни, Джайлс дремеше във ваната. Той бавно излезе, навлече халата и отвори прозореца на банята. Гриф стоеше на прага долу.

— Извинявай, Гриф, заспах във ваната. Влез и си налей нещо. След малко слизам.

Джайлс облече костюма и вратовръзката, които носеше на всяко преброяване, макар че трябваше да признае, че вече не може да закопчае средното копче на сакото. След няколко минути слезе долу.

— Не ме питай, защото не знам — каза Гриф, докато излизаха през портала. — Мога само да ти кажа, че ако може да се вярва на екзитполовете, торите са спечелили с около четирийсет места.

— Значи пак сме опозиция — рече Джайлс.

— Може и да спечелиш — проучванията показват, че нещата са на кантар. Все едно се повтаря петдесет и първа.

Гриф не каза нито дума повече, докато не спряха на паркинга пред Градския съвет. Тогава трите седмици потискано раздразнение и недоспиване внезапно се отприщиха и той възкликна:

— Мога да понеса мисълта за загуба! Но не и мисълта, че шибаният Фишър може да победи.

Джайлс понякога забравяше колко всеотдайно работи Гриф за каузата и какъв щастливец е, че има такъв агент.

— Е — каза Гриф, — след като вече си го казах, да действаме.

Слезе от колата, оправи връзката си и тръгна към сградата. Докато се качваха по стъпалата, каза на Джайлс:

— Опитай се да изглеждаш така, сякаш очакваш да спечелиш.

— А ако не спечеля?

— Тогава ще трябва да изнесеш реч, каквато не си изнасял досега и която ще бъде ново изживяване за теб.

Джайлс се разсмя и двамата влязоха в препълненото шумно помещение, където се извършваше преброяването.

Около дълги маси бяха насядали служители на общината и подбрани партийни представители и брояха усърдно или наблюдаваха. Всеки път, когато на масите се изсипваше поредната черна урна, гора от ръце посягаше и бързо разпределяше имената на кандидатите на три купчини преди да започне самото броене. Малките купчинки от по десет бюлетини скоро се превърнаха в купчини по сто, увиваха ги с червена, синя или жълта лента и ги подреждаха като пехотинци в края на масата.

Гриф следеше внимателно процеса. Достатъчна бе една проста грешка и сто бюлетини можеха да се окажат в неправилната купчина.

— Какво се иска от нас? — попита Себ, когато двамата с мис Париш се присъединиха към тях.

— Поемете по една маса и ми докладвайте, ако забележите нещо, което не ви харесва — каза Гриф.

— А ти какво ще правиш? — попита го Джайлс.

— Онова, което правя винаги — отвърна Гриф. — Ще прегледам гласовете от Удбайн и Аркадия авеню. След като приключа, ще мога да ти кажа кой ще победи.

Хората на Гриф поеха по една маса; макар че бе бавен, процесът протичаше гладко. След като направи пълна обиколка на помещението, като умело избягваше Фишър, Джайлс се върна при Гриф, който му каза:

— Губиш с двеста гласа на Аркадия авеню и печелиш с около двеста на Удбайн, така че всичко е възможно.

След като Джайлс направи още една обиколка, бе сигурно само едно — Саймън Флечър щеше да е трети.

След няколко минути мистър Харди почука микрофона в средата на сцената. Залата се смълча и всички се обърнаха към общинския секретар.

— Ще помоля кандидатите да бъдат така добри да се качат при мен, за да проверим невалидните бюлетини. — Това бе малка церемония, на която Гриф винаги се наслаждаваше.

След като тримата кандидати и агентите им прегледаха четирийсет и двете спорни бюлетини, всички се съгласиха, че двайсет и две от тях са валидни — 10 за Джайлс, 9 за Фишър и 3 за Флечър.

— Да се надяваме, че това е добра поличба — каза Гриф. — Защото и един е достатъчен, както е казал Чърчил.

— Някакви изненади? — попита Себ, когато слязоха от сцената.

— Не — каза Гриф, — но не ми хареса една от бюлетините, която беше отхвърлена. „Приятелката ти от Източен Берлин по пощата ли ще гласува?“ — Джайлс успя да се усмихне. — А сега на работа. Не можем да си позволим нито една грешка и да не забравяме петдесет и първа, когато Себ спаси положението.

Тук-там из залата започнаха да се вдигат ръце, за да покажат, че преброяването на една или друга маса е приключило. Служител на общината проверяваше резултатите и ги предаваше на секретаря, който ги вкарваше в сметачната машина. Джайлс още помнеше дните, когато покойният мистър Уейнрайт записваше всяко число в книга, след което тримата му заместници проверяваха всеки запис, преди той да обяви резултата.

В 2:49 общинският секретар се върна при микрофона и го почука отново. Моментално настъпилата тишина бе нарушена единствено от молив, който падна от една маса и се търкулна по пода. Мистър Харди изчака да го вдигнат.

— Аз, Ленард Дерек Харди, отговарящ за изборите в избирателен район Бристолско пристанище, обявявам крайния брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва:

Сър Джайлс Барингтън — 18 971

Мистър Саймън Флечър — 3 586

Майор Александър Фишър — 18…

Веднага щом чу осемнайсет, а не деветнайсет, Джайлс се изпълни с увереност, че е спечелил.

— … 994.

Лагерът на торите избухна. Гриф надвика шума и поиска от мистър Харди повторно преброяване и моментално получи съгласие. Целият процес започна отново, на всяка маса провериха и преброиха първо десетиците, после стотиците и накрая хилядите, преди да съобщят резултата си на общинския съветник.

В 3:27 мистър Харди отново призова за тишина.

— Аз, Ленард Дерек Харди, отговарящ за изборите…

Хората навеждаха глави и затваряха очи, някои дори се извръщаха, неспособни да гледат сцената, стискаха палци и чакаха обявяването на резултата.

— … за всеки кандидат, както следва:

Сър Джайлс Барингтън — 18 972

Мистър Саймън Флечър — 3 586

Майор Александър Фишър — 18 993.

Джайлс знаеше, че след такава малка разлика може да настоява за трето преброяване, но не го направи. Вместо това с неохота кимна на общинския секретар, че приема резултата.

— И тъй, обявявам майор Алекс Фишър за законно избран парламентарен представител на Бристолското пристанище.

Половината присъстващи закрещяха ентусиазирано, когато новоизбраният депутат бе вдигнат на ръце от съпартийците си и понесен тържествено из залата. Джайлс отиде при Фишър и му стисна ръката за първи път от началото на кампанията.

След речите, по време на които Фишър ликуваше от победата си, Джайлс призна благородно поражението, а Саймън Флечър посочи, че е получил най-много гласове, откакто се кандидатира, новоизбраният депутат и поддръжниците му тръгнаха да празнуват, а победените започнаха да се разотиват по двама и по трима. Гриф и Джайлс бяха сред последните, които си тръгнаха.

— Щяхме да успеем, ако всеобщото настроение в страната не беше срещу нас — каза Гриф, докато караше бившия депутат към дома му.

— Само двайсет и един гласа — рече Джайлс.

— Единайсет — поправи го Гриф.

— Единайсет ли?

— Ако единайсет гласоподаватели бяха размислили.

— И ако не беше валяло двайсет минути в шест и половина.

— Да, това беше годината на „ако“.