Джефри Арчър
По-силно от меча (33)

30.

— Колко време възнамеряваш да прекараш в Русия? — попита Джайлс, когато Хари стана от масата и поведе гостите си към кабинета за кафе.

— Само няколко часа, най-много с едно преспиване.

— Защо ще ходиш отново там? Никой не ходи там за втори път, освен ако няма адски основателна причина.

— Отивам да пазарувам.

— Париж, Рим, Ню Йорк… — каза Джайлс. — Но никой не ходи да пазарува в Русия, ако не се броят местните.

— Освен ако в Русия няма нещо, което не можеш да си купиш в Париж, Рим или Ню Йорк? — предположи Ема, докато наливаше кафе на брат си.

— О, колко съм несъобразителен. Трябваше да се сетя, че Хари току-що се върна от Щатите и че Харолд Гинзбърг не е единственият, с когото се е срещал. Инспектор Уоруик не би пропуснал подобна улика.

— Бих предпочел да пътувам след делото на Ема — каза Хари, без да обръща внимание на дедукцията на Джайлс, — но визата ми изтича след две седмици, а от руското посолство ме предупредиха, че може да има шестмесечно забавяне преди да ми издадат нова.

— Само внимавай — каза Джайлс. — Възможно е руснаците да си имат свой инспектор Уоруик, който да седи и да те чака. — След собствения му опит в Източен Берлин Джайлс се съмняваше, че Хари ще стигне по-далеч от митницата, но отдавна беше приел, че няма надежда да разубеди зет си, щом си е наумил нещо.

— Ще вляза и ще изляза преди да са се усетили — каза Хари. — Така че няма за какво да се безпокоиш. Всъщност много повече се тревожа за проблемите, пред които е изправена Ема.

— Да не искаш да ми кажеш, че онзи шарлатан е намерил двама директори, които са склонни да го предложат и подкрепят? — попита Джайлс.

— Да. Старото му приятелче Джим Нолс и още по-старото му приятелче Клайв Анскот.

— Но ако не успеят да го изберат, няма ли да бъдат принудени да подадат оставка? — попита Джайлс. — Това може да се окаже капан.

— Едва ли, ако успеят да го изберат — отвърна Хари.

— Защо? Какво е най-лошото, което може да направи Мелър, та дори да стане заместник-председател? — попита Джайлс.

— Може да предложи да се оттегля, докато не приключи делото — каза Ема. — За доброто на компанията.

— И така заместник-председателят ще стане действащ председател.

— Но само за няколко седмици — каза Хари. — Ти ще се върнеш на поста си, след като делото приключи.

— Не можеш да си позволиш да даваш поле за действие на Мелър — отсече Джайлс. — Щом престанеш да посещаваш срещите на борда, той ще намери начин да превърне временното положение в постоянно, можеш да си сигурна.

— Но би могла да откажеш да се оттеглиш дори ако той стане заместник — предложи Хари.

— Няма да имам избор, понеже ще ми се наложи през по-голямата част от месеца да се защитавам в съда.

— Но след като спечелиш…

— Ако спечеля.

— С нетърпение очаквам да застана на свидетелското място и да разкажа на журито някои домашни истини за Вирджиния.

— Няма да те призоваваме, Джайлс — тихо каза Ема.

— Но аз знам за Вирджиния повече от…

— Точно от това се тревожи адвокатът ми. Че след няколко добре подбрани думи от бившия й съпруг заседателите могат да я съжалят. Адвокатът ми мистър Трелфорд твърди, че нейният адвокат сър Едуард Мейкпийс няма да се посвени да повдигне въпроса за втория ти развод и какво е довело до него.

— Тогава кого ще призовеш?

— Майор Алекс Фишър.

— Но той няма ли да е свидетел на противната страна?

— Мистър Трелфорд не мисли така. Фишър би могъл да е толкова проблем за тях, колкото и за нас.

— Тогава може би ще ме призове другата страна? — с надежда предположи Джайлс.

— Да се надяваме, че няма да го направи.

— Бих платил солидна сума да видя Фишър на мястото на свидетеля — каза Джайлс, подминавайки подмятането на Ема. — Напомни на мистър Трелфорд, че той има много къс фитил, особено ако не получава уважението, което си мисли, че заслужава. И това е още повече в сила сега, след като влезе в Парламента.

— Същото може да се каже за Вирджиния — каза Хари. — Тя няма да се сдържи да напомни на всички, че е дъщеря на граф. А сред съдебните заседатели няма да има много графове.

— Само че би било също толкова глупаво да подценяваме сър Едуард — каза Джайлс. — Ако позволите да цитирам описанието на Тролъп на друг адвокат, той е „блестящ като диамант и също толкова режещ и твърд“.

— И на мен ще са ми нужни същите качества на срещата на борда следващия месец, когато ще изляза на ринга с Мелър.

— Имам чувството, че Мелър и Вирджиния работят заедно — каза Джайлс. — Двете събития съвпадат по особено удобен начин.

— Да не забравяме и Фишър — добави Хари.

— Реши ли дали ще се изправиш срещу него на следващите избори? — попита Ема.

— Може би е време да ви кажа, че Харолд Уилсън ми предложи място в Камарата на лордовете.

— Поздравления! — възкликна Ема, скочи от стола и прегърна брат си. — Най-сетне и малко добри новини.

— И аз отказах.

— Какво си направил?

— Отказах. Казах му, че искам да направя още един удар в Бристолското пристанище.

— И още един удар по Фишър, естествено — рече Хари.

— Това може и да е част от причината — призна Джайлс. — Но ако ме победи отново, ще съм дотам.

— Мисля, че си се побъркал — рече Ема.

— Същото ми го каза и преди двайсет и пет години, когато обявих, че смятам да се кандидатирам за Парламента.

— Като социалист — напомни му Ема.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Себастиан е съгласен с теб — засмя се Джайлс.

— Това означава ли, че си го виждал след като се върна от Ню Йорк? — попита Хари.

— Да. И преди да попиташ, той млъкна в мига, в който повдигнах темата.

— Жалко — каза Хари. — Такова чудесно момиче.

— Но мога да ти кажа също, че когато се отбих в кабинета му да го взема да обядваме, зърнах на стената зад бюрото му детска рисунка, която не бях виждал преди. Беше озаглавена „Мама“ и бих могъл да се закълна, че е нарисувана от ръката на Джесика.

— Мой портрет ли? — попита Ема.

— Не, точно това е странното — рече Джайлс. — Не твой, а на Саманта.

 

 

— Слоун ти е предложил десет паунда на акция? — изненада се Рос Бюканан. — Но в това няма никакъв смисъл. Тази сутрин акциите на „Фартингс“ вървят за два паунда и осем шилинга.

— Просто се опитваше да открие какъв е лимитът ми — каза Себ. — Щом разбра, че не проявявам интерес, се призна за победен и изгуби самообладание.

— Това едва ли е изненада. Но защо така отчаяно е искал да сложи ръка на твоите шест процента?

— И как точно пасват Мелър и Фишър?

— Долен съюз, който е замислил нещо лошо, това е сигурно.

— В книгата за посетители имаше и едно друго име, което би могло да ни даде отговора. Да сте попадали някога на човек, наречен Хаким Бишара?

— Не съм се срещал лично с него — отвърна Рос. — Но бях на една негова лекция в Лондонското училище по икономика и бях много впечатлен. Турчин, но е учил в Бейрут. Получил най-високите оценки на приемните изпити за Оксфорд, но не му предложили място.

— Защо?

— Решили, че е мамил. В края на краищата как може момче на име Хаким Бишара, син на турски търговец на килими и сирийска проститутка, да бие каймака на английската образователна система? Затова вместо в Оксфорд отишъл в Йейл и след като завършил, спечелил стипендия в Харвардското бизнес училище, където сега е хоноруван преподавател.

— Значи е учен?

— О, не! Бишара практикува онова, което проповядва. На двайсет и две предприел дързък опит да придобие Бейрутската търговска банка, една от най-уважаваните финансови институции в Близкия изток.

— И какво прави в Англия?

— От известно време се опитва да накара Централната банка да му даде лиценз за клон на Бейрутската банка в Лондон, но засега все му отказват.

— Защо?

— Централната банка не е длъжна да посочва причини, а и не забравяй, че в комисията влизат безхарактерни типове от същата порода, които са попречили на Бишара да влезе в Оксфорд. Но той не е от хората, които се отказват лесно. Наскоро четох в „Телеграф“, че възнамерява да заобиколи комисията и да придобие английска банка. А коя банка е по-подходяща за придобиване от „Фартингс“?

— Ясно като бял ден, а да не го забележа.

— Когато събереш две и две, обикновено получаваш четири — каза Рос. — Но пак не намирам логика във всичко това, защото Бишара е щастливо женен, набожен мюсюлманин, който години наред си е градил репутация с безупречно честните си сделки, също като Седрик. Тогава защо да има вземане-даване със Слоун, който се слави като безскрупулен и нечестен и раздава от долната част на тестето?

— Има само един начин да разбера — каза Себ. — Като се срещна с него. Някакви идеи?

— Не, освен ако не си табладжия от световна величина. Таблата му е хоби.

— Знам как да изиграя шест и едно в началото на играта, но с това познанията ми в общи линии се изчерпват.

— Е, всеки път, когато е в Лондон, той посещава редовно клуб „Клеърмонт“. Част е от така наречената Клеърмонтска група — Голдсмит, Аспинал и Лукан. Саможивци като него, които не се вписват лесно в лондонското общество. Но не се захващай с него, Себ, освен ако не искаш да изгубиш и ризата от гърба си. Честно казано, нямаш много изгледи за успех с Бишара.

— Освен един — рече Себ. — Двамата имаме нещо общо.

 

 

— Ако си падах по залаганията, мисис Клифтън, отговорът на въпроса ви щеше да е равни изгледи за успех, но никой не може да каже как ще се представи човек, когато застане на мястото на свидетеля.

— Да се представи? Не би ли трябвало да е просто себе си и да каже истината?

— Да, разбира се — съгласи се мистър Трелфорд. — Не искам обаче съдебните заседатели да останат с чувството, че са членове на комисия, оглавявана от вас.

— Но аз се занимавам точно с това — каза Ема.

— Не и когато сте на мястото на свидетеля. Искам всички мъже в журито да се влюбят във вас. Съдията също, ако е възможно.

— А жените?

— Да решат, че е трябвало да се борите здравата, за да постигнете изумителния си успех.

— Е, поне това е вярно. Мислите ли, че сър Едуард ще посъветва Вирджиния същото?

— Несъмнено. Ще иска да я представи като изпаднала в беда девойка, изгубена в жестокия свят на търговията и финансите и тормозена от мъжкарана, която е свикнала да постига своето.

— Но това няма абсолютно нищо общо с истината.

— Мисля, че ще трябва да оставим заседателите да решат каква е истината, мисис Клифтън. Но засега да погледнем фактите на студената светлина на деня. Ще посочим като оправдание първата част от отговора ви на въпроса на лейди Вирджиния, даден на обща среща и записан в протокола. Ще посочим, че майор Фишър е бил не само избраникът на лейди Вирджиния в борда, но и че като директор на компанията е имал вътрешна информация, която й е позволила да купува и продава акции за свое облагодетелстване. На сър Едуард няма да му е лесно да обори това твърдение и ще го подмине колкото се може по-бързо, за да се съсредоточи върху онова, което сте добавили, докато тя е излизала от залата: „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили. И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно“. „Обикновени почтени хора“ е проблем, защото заседателите възприемат себе си по този начин и сър Едуард ще заяви, че клиентката му е не само обикновена почтена личност, но че причината да продължи да купува акциите на „Барингтън“ е била вярата й в компанията и че сриването й е последното нещо, което би поискала.

— Но всеки път, когато продаваше акциите си, Вирджиния правеше огромни печалби и излагаше на риск стабилността на компанията.

— Напълно е възможно и се надявам, че лейди Вирджиния ще се опита да се представи като пълна невежа по бизнес въпроси и ще се помъчи да убеди журито, че през цялото време е разчитала на експертизата и професионализма на своя съветник майор Александър Фишър.

— Но те работеха като екип, за да сринат компанията.

— Напълно възможно, но когато тя се изправи пред съда, сър Едуард ще й зададе въпроса, чийто отговор сте избегнали. Кого имахте предвид, лейди Вирджиния, когато казахте… — мистър Трелфорд побутна полукръглите си очила и прочете точните думи, — „вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?“.

— Но Седрик Хардкасъл не се опитваше да постави компанията на колене. Точно обратното. Той се опитваше да я спаси, както би обяснил лично, ако можеше да застане на мястото на свидетеля.

— Ще го кажа колкото се може по-деликатно предвид обстоятелствата, мисис Клифтън, но изпитвам облекчение, че другата страна не може да призове мистър Хардкасъл, защото ние определено не бихме го направили.

— Но защо? Той беше изключително почтен и честен човек.

— В това няма съмнение. Но сър Едуард ще посочи, че мистър Хардкасъл е правил абсолютно същото, в което вие обвинявате лейди Вирджиния.

— С намерението да спаси компанията, а не да я постави на колене.

— Възможно е, но вече ще сте изгубили както спора, така и делото.

— И все пак ми се иска да беше жив — въздъхна Ема.

— А сега трябва да запомните начина, по който казахте тези думи, мисис Клифтън, защото искам заседателите да мислят за вас точно така, докато обмислят решението си.

— Не очаквам с нетърпение това дело — каза Ема.

— В такъв случай може би ще е по-разумно да помислите за извънсъдебно уреждане.

— Защо да го правя?

— За да избегнете процеса и целия шум, който ще се вдигне около него, и да се върнете към нормалния си начин на живот.

— Но това означава да призная, че тя е права.

— Изявлението ви ще бъде съставено внимателно — „разгорещен, може би малко безразсъден момент, за което поднасяме искрените си извинения“.

— А финансовата страна на въпроса?

— Ще трябва да платите нейните разходи, моя хонорар и малко дарение на благотворителна организация по ваш избор.

— Повярвайте, ако тръгна по този път, Вирджиния ще го приеме като знак за слабост и ще бъде още по-твърдо решена да отнесе иска в съда — каза Ема. — Тя не иска случаят да приключи тихо, а да бъде оправдана в съда и в пресата, за предпочитане със заглавия, които да ме унизяват дни наред.

— Възможно е, но професионално задължение на сър Едуард ще бъде да й постави алтернативата — ако изгуби делото, тя ще трябва да плати вашите разходи, както и неговия хонорар. А ви уверявам, че при сър Едуард Мейкпийс няма нищо евтино.

— Вирджиния няма да се вслуша в съвета му. Тя не вярва, че е възможно да изгуби, и мога да го докажа.

Мистър Трелфорд се облегна и заслуша внимателно клиентката си. Когато тя приключи, той за първи път повярва, че може би наистина имат шанс за успех.